Общинският дълг значително нараства. Това показват резултатите от одит на Сметната палата за възникването и управлението на общинския дълг за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г. В 43 общини в България през 2014 г. размерът на общинския дълг е увеличен с над 50% спрямо предходната година, като в 35 от тях увеличението на дълга е с над 100%. При 12 общини увеличението е с над 500% - Камено, Карнобат, Суворово, Роман, Асеновград, Раковски, Родопи, Сопот, Две могили, Костинброд, Маджарово и Тунджа, показват резултатите от одита. Значителното нарастване на общинския дълг в тези общини е предпоставка за влошаване на финансовото им състояние в средносрочен аспект, посочват от Сметната палата.

Общо през 2014 г. общинският дълг е формиран от задълженията на 183 общини, като през годината е поет дълг от 171 общини - в т.ч. 108 общини с поет договорен и активен дълг (дългосрочен дълг) и 63 общини с поет договорен и приключен дълг (краткосрочен дълг). Установено е нарастване в размера на външния и вътрешния общински дълг спрямо предходната година. Към края на 2014 г. само 82 общини нямат общински дълг.

При одита е направена оценка на натовареността на общинските бюджети за тригодишния период 2015-2017 г. Оценката е на база на съотношението на годишните плащания по дълга към годишния размер на собствените приходи на съответната община. Направената оценка показва, че съотношението между плащанията по общинския дълг и собствените приходи за периода 2015-2017 г. е по-голямо от 30% при 56 общини, което е близо една трета от всички общини, управляващи дълг през 2014 г. Това е предпоставка за формиране на дефицит в общинския бюджет и необходимост от привличане на допълнителни средства от общината, под формата на бюджетна субсидия или рефинансиране на общински дълг, посочват от Сметната палата.

За тригодишния период 2015-2017 г. общо при 14 общини съотношението надхвърля 100%, което е предпоставка за сериозни финансови проблеми. За обезпечаване на необходимите средства за годишните плащания по дълга в тези общини ще е необходимо рефинансиране на дълга, свързано с допълнително нарастване на размера му, увеличаване на трансфера от републиканския бюджет в частта на местните дейности (тъй като източник на финансиране на дълга са собствените приходи и общата изравнителна субсидия). Друга възможност са преговори с кредиторите за преструктуриране на плащанията по дълга с цел разсрочване плащанията по дълга за по-дълъг период, смятат от Сметната палата.

Статистиката по години показва:


През 2015 г. в 35 общини съотношението на плащанията по дълга към собствените приходи е по-голямо от 30%, като от тях:
- за осем общини: Карнобат, Бяла, Лесичево, Кнежа, Драгоман, Свиленград, Велики Преслав и Тунджа това съотношение е над 100%;
- за три общини: Малко Търново, Бобов дол и Никопол е над 200%.
През 2016 г. в 16 общини се очаква съотношението плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30%, като при две общини - Айтос и Гулянци, това съотношение е над 200%.
През 2017 г. в пет общини се очаква съотношението на плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30%, като за една община – Дряново, то е 138%.

 

Причините за нарушеното съотношение (над 30 на сто) между плащанията по общинския дълг и собствените приходи при една трета от общините, управляващи дълг, са:
- взети решения от общински съвети и кметове на общини, несъответстващи на законовите изисквания;
- неправилно планиране на приходите по бюджета и реализирана ниска събираемост на приходите;
- значителен размер на просрочените вземания и задължения за минали периоди;
- затруднено финансово състояние на общини и неефективни контролни дейности в отделните общини, посочват от Сметната палата.