За Коледа има написани много приказки. Тук обаче става дума за истинска история, случила се преди повече от 100 години - на 25 декември 1914 г. Мястото за празнуване на Рождество Христово е най-необичайното и трудно може да се свърже с празник. Това е Западният фронт на Първата световна война. Денят е известен в историята като Коледното примирие.

Преди две години се проведоха редица събития, с които беше отбелязана стогодишнината от футболната среща по време на Коледното примирие. Беше открит специален паметник, игра се възпоменателен футболен мач. УЕФА направи специален петминутен клип, в който звезди на съвременни футбол като Уейн Рууни, Филип Лам, Юго Льорис, Бастиан Швайнщайгер и Гарет Бейл четат писмата на войници от Първата световна война, в които се говори за събитието със стогодишна давност. Участват и футболни легенди като Боби Чарлтън, Паул Брайтнер, Дидие Дешан и президентът на УЕФА Мишел Платини.

 
Всичко започва предната вечер (24 декември 1914 г.), когато немските войски започват да украсяват своите окопи и барикади. Пеят коледни песни. Англичаните от другата страна им отвръщат със същото. Последва необявено от нито една от двете враждуващи армии примирие. То продължава 24 часа. През това време войниците разменят подаръци в пространството между техните окопи, които понякога са отдалечени на едва 100 метра. Мъртвите тела в ничията земя са погребани.
 
На едно от всичките места на Коледно примирие един срещу друг са Бекширският полк на британската армия и 133-и саксонски полк на германската войска. Те дори изиграват футболен двубой. Трудно е да се нарече истински мач. Теренът е замръзнал и неравен, осеян с ями от артилерийски снаряди. Навсякъде има огради с бодлива тел. Още по-зловещи са останките от човешки тела. Двата отбора са съставени от по 50 човека. Всеки, който е поискал да участва във футболния двубой е можел да го стори. В края немците печелят с 3:2. Резултатът и провеждането на мача са отразени от авторитетния в. “Таймс”, който публикува писмото на майор от английския медицински корпус.
 
“Това не беше обичаен мач. По-скоро огромна тълпа хора риташе топка. Имаше по около 50 човека от всяка страна. Аз също взех участие, тъй като обичам футбола. Не помня колко дълго продължи срещата, може би около един час. Донесоха една топка от нашите окопи. Този мач бе едно истинско и много странно чудо”, разказва в спомените си ветеранът от британската армия Бърти Фелстед. Той умира на 106-годишна възраст на 22 юли 2001 г., като по това време е единственият жив свидетел на Коледното примирие.
 
Според информациите на много други места по фронта също са проведени футболни срещи. В повечето случаи не е имало истински топки. Използвани са кълба, направени от войнишки шапки, или тенекиени кутии. На някои места вместо греди са използвани натрупани една върху друга няколко каски.
 
През следващите години на войната също се случва да има спиране на огъня за Коледа. Това става не само на Западния фронт, но и по всички останали места, където бушува Първата световна война. В днешно време Коледното примирие се отбелязва всяка година във Франция. Това обаче става през ноември. Всеки път мястото е различно, но неизменно остава провеждането на възпоменателен мач.
 
В редица случаи футболни срещи да били повод за безредици. Дори през 1969 г. избухва война между Хондурас и Салвадор заради квалификация за Мондиал70 между двете страни. Тук обаче стана дума за обединителната страна на спорта. Коледа, празникът на християнската любов, накара смъртни врагове да играят футбол заедно и да прекарат няколко часа като истински приятели.