Има много коледни песни…
Всяка от тях ми е писнала до смърт.
И въпреки всичко когато чуя някъде „Тиииииха нооооощ, свяяяята нооооощ“ и започна да тропам нервно с пръсти, нещо в мен казва – „остаря, всичко ти е досадно, не умееш да се радваш на празниците“.
Остарях…
Факт, който не мога да скрия, макар, че бръсна главата си и някак не става ясно дали имам бели коси, или не.
Днес Коледа е с 45 години по – стара от денят, в който съм се родил.
Тогава, в един панелен апартамент на улица Толбухин номер 12 в квартал Могилата в Кюстендил мама, тате и брат ми са разчупили питката, сипали са си по един напръстник греяна ракия и са ме сложили да спя, защото едно дете на 8 месеца не разбира кога е Коледа.
А и самата Коледа не беше съвсем редна по времето на социализма.
Днес е 24 декември.
Странно, не усещам никакво коледно настроение.
Може би защото няма сняг.
Или може би защото всичките коледни песни ме отегчават.
Или защото се уморих от непосилната истерия на делника и загубих способността да празнувам…
Как е при вас?
Получи ли ви се киселото зеле тази година?
Успяхте ли да сложите навреме ракийката във фризера?
Имате ли елхичка или предпочитате като мен да украсите фикуса?
Имате ли поводи за празнуване или отново ще празнуваме напук – без да имаме никаква представа какво ни чака, след като свършат тия празници?
Знаете ли, спомням си една история от детството.
Баба ми (царство и небесно) прaвеше най – страхотния боб на света.
Правеше го ей така, без да спазва никакви рецепти.
Слагаше боб, чушка, лук и вода и просто го вареше.
Никакви гурме пинизи.
Никакви тънкости.
И накрая се получаваше най – страхотната боб чорба на света.
Винаги карах мама да сготви боб „като тоя на баба“ и тя никога не успяваше, макар че постоянно питахме баба за рецептата.
А рецепта нямаше.
Така, както в живота двама души ще направят едно и също, но на единия ще му се получи, а на другия – не.
Необяснимо е, макар че аз не съм по необяснимите неща – по убеждения съм вулгарен материалист, макар че това не е модерно в днешно време.
Така, както е необяснимо и че днес е 24 декември, 2016 година…
Егати…
Замисляли ли сте се как бързо се търкаля това проклето време.
От оная зима на 1971 година, за която ви разказах в началото сме останали само аз и мама.
Тате си отиде, брат ми – също.
Утре ще се кача на колата и ще отида да видя мама.
В същия тоя панелен блок, който в момента е в процедура на саниране и може би ще го видя целия в кофражи.
И ние имаме нужда от саниране.
От смяна на зъби, от кърпене на стави, от хапчета за кръвно, от хапчета за черния дроб.
И ние имаме нужда от енергийна ефективност, защото поглъщаме топлина, а излъчваме студ.
Отчуждение.
Омраза.
Гняв.
Подозрение.
Замислете се.
Днес е 24 декември.
Бяхте ли добри хора през последната година?
Успяхте ли да се зарадвате на нечии успехи?
Успяхте ли да не се влияете от безумието, което ви поднася медийната среда и опиниънмейкърите в социалните мрежи?
Успяхте ли да прегърнете някой и да му простите – дори и да ви е наранил волно или неволно?
Успяхте ли да махнете с ръка, да си кажете – „Майната му, животът е прекрасен“ и да продължите, захвърляйки в контейнера старата дреха на мрака в подсъзнанията си?
Ако не сте, днес е момента да го сторите!
Войната свърши!
Тази година се изтърколи докато успеем да си поемем дъх и иде следващата.
И пак ще се мразим, пак ще правим пълни глупости, пак ще бъдем ония идиоти, които псуват нещо, но накрая отново си го избират, защото без него не могат.
Пак ще бъдем същите, в това нямам никакво съмнение.
Но поне днес можем да спрем, да се погледнем в огледалото, да махнем с ръка, да се усмихнем и да прегърнем хората, които се намират наоколо.
Войната свърши!
Честита Коледа!
Не знам дали бях добър човек през последната година!
По – скоро не бях.
По – скоро бях един от онези, за които пиша тук.
Но знам едно – имам сили да ви обичам.
И да, имам сили да ви прегърна и целуна!
Нека да опитаме!
А после може би оня коледен дух ще се върне.
И коледните песни ще ни се сторят страхотни.
И оная тайна рецепта за боб на баба ще се получи.
Войната свърши!
Честита Коледа!
Обичам ви и ви прегръщам!
Тоя свят ще умре тогава, когато загубим напълно способността да обичаме някого…
Светла Коледа и наздраве!
