Аз съм от гара Хитрино, злополучното село след взрива на цистерната от влакова композиция. Трагедия в мирно време, защо, задавам въпрос след въпрос......и едва ли ще има верен отговор. Ще страдат само мирните и добри хора от селото и техните близки, наблизо и надалеч. Ще преброим жертвите и ще оценим щетите, ще потърсим виновници и може би ще открием грешка човешка...... Боли ме, много ме боли от смъртта, от риуните. Там съм родена, там е роден и моят брат, там живяха близо 50 години моите скъпи родители, баба и дядо, моите лели и сваковци, братовчеди, племенници и много други роднини и близки, моите приятели и съученици, невероятните ми учители. Там са погребани баща ми, баба и дядо, и всички мои близки отишли си от тоя свят във времето. Там те бяха създали свои домове, изпълнени с топлина и уют, и много детски смях и глъч. Там имах едно невероятно детство изпълнено с любов, с безгрижни игри, щуротии, с много веселие, песни и танци на мегдана, с манифестации, вечеринки, представления в старото ни с история читалище, там се пазеха и възраждаха българските традиции на старото село Шайтанджик ( Шейтан колак - Дяволско място ), там мирно съжителстваха хората от различни етноси и се трудеха упорито за своето благоденствие. Там научих азбуката, там сричах първите си думички, после изчетох всички книги от богатата библиотека на читалището, там в старото училище взех в детската си ръка първата писалка и написах първите букви, разливах мастилницата на съученика зад мен, там печелех състезания и конкурси, там правех хербарии, берях лайка по поляните, там играехме на улицата до късни доби на челик и дама, на ластик и народна топка. Там започнах първите си уроци по музика, свирех на акордеон, пиано и флейта. Там дядо ни водеше на сладкарница след завъшване успешно на учебната година, а баба ни чакаше до топлата печка след игрите и ледените пързалки. Там се научих да обичам, изживях първите си трепети и младежки вълнения. Там се връщах с любов при семейството и роднините, там водех сина си през ваканциите за да играе на воля и баба да му направи къщичка на ореха, там се катереха с племенника по покривите и правеха щуротии, там се събирахме на двора под двата бора, посадени от дядо, там с татко пиеме биричка, а свако идваше с топла питка увита в стария месал и ухаеща на жито, там мама правеше вкусни баници с истинско сирене, а лелите готвеха вкусни селски гозби за всички, и още, и още нахлуват много спомени, изпълнени с топлина и любов. Там се научих да знам и мога, да обичам и да съм обичана, да имам дом и семейство, да ценя и уважавам всички добри хора. Там и сега живеят прекрасни и трудолюбиви хора, истински и земни. Но трагедията от взрива ще преобърне незаслужено живота им тотално, тя остави много без живот, без дом, без работа, без бъдеще....... Боли ме за всички хора от Хитрино, боли ме за нашите спомени, боли ме за тяхното бъдеще!
И тук и сега ще кажа - ако имаме все още държава България, ако тя носи отговорност за своите поданици, ако милее за тях, да покаже своята човещина и да възроди прекрасното и китно село Хитрино отново за живот.
Да, знам, сълзите и раните ще останат завинаги, но руините трябва да бъдат заличени! Надявам се, все още да сме човеци, да имаме Родина и Държава, да БЪДЕМ!
Съпричастна съм от далечна Англия към болката , мъката и страданията на всички хора от Хитрино - близки, приятели, познати и непознати!
ПОКЛОН пред светлата памет на невинните жертви!
Нели Петева
