Публикуваният по-долу материал е доклад, изпратен още през далечната 1996-та за годишна историческа конференция във Варна, където обаче не вижда публичност. Неговият автор Константин Каменов го допълва и редактира години по-късно и го представя на сбирка, състояла се в Пловдив на 14 май 2016 г. Той го предостави за публикуване на нашето издание.

К

ТРАКИ И БЪЛГАРИ –

ДЪРЖАВООСНОВАТЕЛИТЕ НА ЕВРОПА И

КУЛТУРОНОСИТЕЛИТЕ ИЗ СВЕТА

  • Знаете ли, че българите са най-древният народ и един от двата избрани народа на земята?
  • Знаете ли, че българите са народът, който е пряк наследник на Атлантида?
  • Знаете ли, че „Ведите”, „Махабхарата”, Зенд Авеста”, каноничните будистки текстове и много други свещени книги са българско дело?
  • Знаете ли, че българите са създали Елам, Мохенджо-Даро, Харапа и културата Хун-ну?
  • Знаете ли, че българите са създали Шумер и културата на ариите?
  • Знаете ли, че българите са дали културите на големите индиански племена и са обявени от индианците за бели богове?
  • Знаете ли, че българите дават култура на Япония, Китай и Индия?
  • Знаете ли, че българите създават Крито-Минойската култура и Египет на фараоните?
  • Знаете ли, че Орфей, Буда, Заратустра, Залмоксис, Декеней, Буребиста, Гилгамеш и много други древни велики посветени са с български корени?
  • Знаете ли, че генетичната линия на рода на Христос е българска?
  • Знаете ли, че тюрки, монголи, татари, както и европейските народи имат обща родова връзка единствено през българите?
  • Знаете ли, че научните познания, които са ползвали българите в древните времена, в много случаи са били по-големи от днешните?

Накратко върху тези факти ще се спрем в настоящия доклад, като в него ще опишем (прото-) българската история от Атлантида до Авитохолова България.

Ненапразно много от великите посветени, както и много от големите пророци на Земята, са отбелязвали, че най-трудното място за израстване като човек е при последното прераждане, което става при българите на Балканите. Учителят Беинса Дуно отбелязва:

„Какво представя България? – Тя е място, дето всичко расте добре. Който иска да се научи правилно да расте, в България да дойде, българин да стане! Българинът е избран народ, както и евреинът. […]

Когато духовният свят иска да кали човека, да му придаде твърдост, изпраща го на Земята между българите. Когато иска да придаде на някой велик дух твърдост, той пак го праща на Земята да се роди българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. […]

„Българин“ в космически смисъл на думата, е „човекът на Духа“.”[1]

Академик Д. Лихачов пък отбелязва: „България е страната на духа.[2]

В ИЗ „Корени” достигнахме до извода, че българин означава Духовно издигнат благородник, без да сме в смислово противоречие нито с Учителя, нито с Лихачов, защото във времето, когато се е утвърдил етнонимът ни, с термина за човек (АР) се е отбелязвал специално благородникът (АР), който е бил огледален на Бога (РА).

Изследвайки произхода на този народ, успяхме да се върнем до XII хил. пр. Хр.

Голяма държава е съществувала тогава, независимо от слабо заселената земя в онези години. Това е Атлантида, чието друго самоназвание е Посейдония. Според най-сигурните сведения, с които разполагаме, тя  е била административно устроена под формата на четири двойни огледални на небето княжества. От различни древни източници може да се разбере, че някои от технологиите, които са използвани при атлантите, са надминавали съвременните. Държавата е била ситуирана на голям остров в Атлантическия океан. Духовното атлантско княжество на мъдростта, наречено Ману, е ситуирано извън острова в северна Африка и е обхващало земите на едноименното плато в днешна Либия.

Атлантите са водили тежка война с единствената друга страна на земята в онази епоха, за която използвахме първично названието неелинската Атина. Самоназванието на тази голяма група от племена е било Нейтх. Битките между тях са продължили дълго, спрямо днешните разбирания за войни, защото срещу технологиите на атлантите, нейтхите са противопоставяли пси техники и други духовни начини за възпиране на противника и свръхоръжията му.

Изчислявайки чрез метод от старобългарския календар се установи, че Атлантида е загинала най-вероятно през 11 838 г. пр. Хр. от глобален катаклизъм. В будистки ръкопис от Лхаса открихме важния текст за тези събития, когато Господ, назоваван Ра-Му, отбелязва какво ще се случи с последните атланти: „Всички вие ще умрете заедно със слугите и богатствата си, и от пепелта ви ще възникне нов народ. Ако и той забрави, че е по-висш, защото допринася, а не защото се възползва, ще го сполети същата участ“.

След тези събития атлантите от княжеството Ману оцелели от тази древна държава. Те се заселват при нейтхите, които са живеели на Балканите и около сладководното Черноморско езеро. Между тях е нямало военни действия и те бързо се оформят в единна група от големи племена, давайки началото на (прото-) траките. Когато пишем за (прото-) траки, трябва да изясним няколко подробности:

Първо – това са първите (прото-) българи.

Второ – терминът (прото-) е само времеви към българи и е въведен в този етноним от ИЗ „Корени” още между 1992 г. и 1996 г. г.

Трето – от този момент започва и духовната мисия на (прото-) българите. Те са призваните да допринасят, поради което са един от двата избрани народа в света.

.

(ПРОТО-) ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА НА ОТВОРЕНИЯТ  ХЕРМЕТИЗЪМ  И ПОЗНАНИЕТО ВЕД (ВЪРХОВНОТО ЕДИНСТВО)

След гибелта на Атлантида палеолитният свят е бил изключително слабо заселен, пред угрозата дори да изчезне. Земите около сладководното Черноморско езеро, обитавани от (прото-) траките, са били най-добрите за развитието на живота в онази епоха. Много обработваеми земи, много питейни води – и като езера, и като реки.

(Прото-) траките се оформят в четири големи племенни групи. Това са мизи, витини, пеласги, а за четвъртата все още се спори коя е точно. Всички те обаче живеят под общото име Перке и говорят един прото език. Основния бог, който почитат, след хилядолетия става популярен като Бог на князете и е назоваван Хермес. Познанията им за Вселената са изключително богати, а те считат, че всичко, което е на небето, има огледален аналог на земята. Тъй като съзвездията са най-големите конфигурации в Космоса, още (прото-) траките започват да им правят копия под формата на групи от могили. Същевременно по-малките племена си имат и свои звезди закрилници, тъй като си имат и рождени дати. Целият ритуал се запазва до появата на Дунавска България. Когато на владетел се родят няколко сина, те започват да управляват различни части от племената, като всяка носи името на този, който я води. Така се знаят и рождените дати на племената, както и звездите закрилници. Животът на (прото-) траките се определя и от важните Божествени сентенции „Познанието не е за всеки” и „Затворете вратите за непосветените”. Тези основни факти обясняват защо в определени периоди, сякаш безпричинно племената сменят земите си без да воюват. Имат писмености, а предават познанието само на посветени, и то устно. Ритуалите са се извършвали изключително мистично в тайни местности. Висшият жрец е и княз. Поради всички тези особености в ИЗ „Корени” окачествихме културата на (прото-) траките като отворен херметизъм.

Именно тази култура обаче им помага за по-бързото израстване спрямо малките племена в други части на света. Те са се разраснали много и като численост, и са овладели и култивирали земите от Мала Азия, Балканите до средния Дунав по неговото течение. Както посочват различни големи учени [3]  [4] , това са земите на индоевропейците , които се оказа, че са (прото-) траките. За групата им в българските земи археолозите Х. Тодорова и Ив. Вайсов отбелязват след дългогодишни изследвания, че още в началото VIII хил. пр. Хр. са приключили Вторият етап на неолитната революция. Важни центрове в тази културна революция за преобразяването на тогавашния човек изиграват Караново, Градешница, Търтърия, Винча, Хотница, Диспилио, Ясъ тепе, Рандолин дол, Слатина, безспорно културата Пловдив и много други из територията на цяла България. Именно сред тези култури са открити протописменостите на Шумер, Крит, Египет, Елам и различни други азбуки. Изключително важно е и познанието ВЕД, което предците са притежавали, защото е преоткрито в съвремието едва от Айнщайн и Хайзенберг. То може да бъде проследено подробно и през някои от създадените от (прото-) траките и (прото-) българите култури. Основата на културите Елам – Мохенджо-Даро – Харапа – хун-ну може да се проследи чрез материалната еднаквост, открита от археологията по пътя на възникването им, а духовното и́ съществуване е кодирано във ВЕД (Върховното Единство). То е (прото-) българско разбиране, че всичко съществуващо е било излъчвано първоначално в поредица троения на Върховното Единство, включващо в себе си цялата Вселена. Троенията са разнообразни, взаимосвързани и съгласувани, като се излъчват в пулсации (туптежност). Те на свой ред се превръщат в нови центрове на лъчение. Днешната наука преоткрива едва сега познанията на древните ни предци. Целият бит и държавно устройство на източните (прото-) българи са се подчинявали на троичността. Още (прото-) тракийското и (прото-) българското звездоведческо времечисление се превръща в най-съвършеното  използвано някога на земята. Далечните ни прадеди, които почитали слънчевите изгреви и залези, както възхода и залеза на Луната, съвсем не са били слънцепоклонници или огнепоклонници. Те всички изповядали една прадревна религиозно-философска система. Първият изследовател, размишлявал над Върховното единство на (прото-) българите е Д. Съсълов. Проявления на ВЕД бяха открити и върху обработен камък от Пловдивското Трихълмие и върху керамични фрагменти, както и върху фигура от Хемус, наподобяваща сфинкс или небесен змей. Последната бе открадната, може би заради нейната уникалност в световната култура. Необходимо е да се знае, че при създаването на херметичната култура в Египет на фараоните (прото-) траките съхраняват за човечеството духовно-философската книга „Поимадрес”, съдържаща също възприятията от ВЕД. В нея Господ – Бог (най-висшето същество) носи прозвището Хермес Тристмегист, където идеята за троичността на Вселената е съхранена в най-висока степен.

ВЕД философията в различни епохи се открива в духовността на вярата, както на всички големи (прото-) български групи, така и в откъснали се от тях племена. По-нататък в доклада  ще поднесем сведения от най-важните от тях, в които е кодиран свещеният знак за троичността, символ на висшия бог още от времето преди неолита.

.

АДАМОВИЯТ ПОТОП И ПЪРВОТО РАЗСЕЛЕНИЕ

През VIII хил. пр. Хр. земните полюси по-рано от обичайното променят местата си и ледовете от по-старите полюси започват по-бързо да се топят. Нивото на световния океан  нараства. За описвания период на мястото на Средиземно море съществуват само три малки морета. Суша е свързвала Балканите с част от Африка. Черно море е още сладководно езеро, чиито западни брегове са приблизително на 360 км. източно от днешната линия или 30 м. под сегашното ниво. Всичко това влияе много върху промяната на земния климат. Освен дебитът на световния океан, валежите също се увеличават, както се увеличава и дебитът на реките. Черно, Каспийско и Аралско морета започват да се разширяват вследствие на тези промени. Постепенно те се сливат в един воден басейн. Поради това (прото-) тракийски племена за първи път се изселват в нови земи. Групите от племена са предимно от витини, които по това време носят обединяващото племенно име хони. През (прото-) тракийските езици хони се превежда „Живеещите по северния склон”. Първа тяхна група се установява в Месопотамия, а по-голямата част от племената продължават още на изток. Заселват се чак в земите на плодородните долини в онези векове Гоби и Тарим.

Малко след тяхното напускане на Балканите става и големият черноморски потоп. Голямо земетресение разкъсва сухоземната връзка между Европа и Африка и при Пиринейския полуостров се образува Гибралтарският проток, през който нахлува огромно количество вода от Атлантика. Залети са големи площи от Северна Африка. Оформени са първите контури на Средиземно море. Образуват се Дарданелите и Тракийският Босфор, а солената морска вода преминава през тях и в Черноморското езеро. Независимо, че то за известно време е било слято и с Каспийско, и с Аралско, все още е било сладководно. От този катаклизъм престава да бъде питеен източник за населението и се превръща, за пореден път, в море. Нивото му се покачва от 3 до 30 метра над сегашното, заливайки някои крайбрежни селища. Големият потоп на Балканите обаче идва от Средиземно море, чиито води нахлуват по поречията на вливащите се в него реки. Археолози установиха мащабността на това бедствие през останките на голямо неолитно селище в днешния Кърджали. То е едно от многото заличени от морската стихия:

„Това селище се намира в центъра на града… обхващаща площ от 625 кв. м. … Животът на селището в Кърджали обаче престанал да съществува…

…към края на раннонеолитната културна група Караново I в Тракия…

Тогава някои селища в Тракия и басейна на р. Арда изглежда били сполетени от пагубни бедствия, които прекъснали тяхното съществуване (…) в Кърджали… в началото на старата желязна епоха траките полагат основите на ново селище.” [5]

Единствено високите Родопи предпазват Тракийската низина от възможността тя да се превърне в дъно на воден басейн.

Този потоп е главната причина, която принуждава нова част от (прото-) траките да се преселят първо на север към района на днешна Балтика, след което тръгват към нови земи.

Преди да продължим с преселенията би трябвало да обърнем малко повече внимание на Черноморския потоп. Според Б. Рогев най-продължителният цикъл в слънчевия български календар е 6328 години. На Омуртаговия надпис от 820-823 г. е  било записано: „…Името е (…) Годината на появата на истинския Бог бе 6328. Пренесоха се жертва и се заклеха за (…) книгите“ [6]. Изчислено чрез старобългарския календар и годината на написването на текста, се оказва, че събитието, което се е случило, когато се е появил „истинският бог” и когато са се заклели книгите, се е случило в 5508-5505г. Всъщност това са двете начални години на летоброенето, според двата варианта на Библията. Тъй като според тези свещени текстове тогава е бил създаден Адам, то в по-ранни свои изследвания, за да не влизаме в противоречие с духовни текстове, посочихме Черноморския потоп като Адамов. Именно тогава се е случил потопът и той е траел три години. Фактите за този катаклизъм са безспорни и учени като П. Димитров, У. Райън, У. Питман[7] го доказаха, но, както и други колеги, обявиха Черноморският потоп за Ноев.

Трябва да уточним, че Адамовият потоп (5508 – 5505 г. пр. Хр.) не е последният катаклизъм от този вид, който е свързан с историята на дедите ни. През IV хил. пр. Хр. (3266г. пр. Хр.) долината на Двуречието  и градовете, които са били изградени там от шумерите, са наводнени от Тигър и Ефрат. Това е станало вследствие на бързо топящите се снегове по планинските била в Северна Месопотамия и едноседмичния проливен дъжд.

Във Ветхия завет са разместени и дните, през които са продължили проливните дъждове, повдигнали нивото на реките. Потопът в Черноморското езеро е по-дълъг. При Ноев потоп валежите са траели 40 дни, а при шумерския  потоп или потоп на Утнапищим (Зиунсудра) – само 7. Преправилият Петокнижието (Тората) прилага 40-те дни към Ноевия потоп. Тези неточности и фалшификации са забелязани дори от древните историографи, но доведоха до заблуда почти всичките ни учени, както и прочутият американски подводен археолог проф. Балард. Катаклизмите на земята от вида потоп са много на брой, поради което не можем да си позволим безотговорно да наричаме всеки от тях Ноев.

Бедствието през VI-то хилядолетие пр. Хр. изиграва и друга съществена роля за развитието на човечеството. На Балканския полуостров остават част от (прото-) тракийските племена, които са започнали и продължават развитието на неолитната революция, но променят местата на основните си култури. По пътя на преселението от Балканите на изток, част от хонските племена участват в създаването на Елам, а след  това на Мохенджо-Даро и Харапа.

От археологически проучвания се установи, че само в източната част на (прото-) българите хун-ну в Гоби има повече от петдесет разкрити града и няколко десетки хиляди погребални могили.  Освен тях са засвидетелствани   рудодобив и земеделие. Всичко това говори за уседнал (а не скитнически) начин на живот и за високоразвита култура.

 

ВТОРОТО ГОЛЯМО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА ИЗТОК

То е осъществено през IV хил. пр. Хр. Неолитизацията на останалото на Балканите (прото-) тракийско население, както и на преселилото се в Азия, е довела след себе си две основни промени. Първата е преминаването от присвояваща икономика към производството на материални блага, което от своя страна обособява уседналия начин на живот. Втората е големият прираст на населението. Според последните проучвания раждаемостта, спрямо палеолитния човек, се е увеличила с три деца на семейство. Представено в проценти, прирастът първично е бил 0,005 % и се е увеличил от 0,8 до 1 % годишно. Дори ако приемем прираст само от 0,2 %, то за 350 години населението ще се увеличи двойно. Сред автохтонното (прото-) тракийско население, живеещо на доста по-малка територия, настъпва демографски взрив, който принуждава голяма част да предприеме по-мащабни преселения на Изток. Това се случва между VI и IV хилядолетие пр. Хр. Тази втора изселническа вълна е южно от Черно море. Тя е най-вече от големи мизийски групи (прото-) траки. Първоначално те създават културата Шумер в готов вид.

Принципът на пренасяне култура в готов вид е започнат още от хоните през VI хил. пр. Хр. След Шумер, по-голямата група се установява в югоизточното Прикаспие, а други племена овладяват районите на днешната пустиня Каракум (южно), до р. Сър-Даря (северно), а на изток до планината Имай (Имеон, дн. Памир). В споменатата пустиня, след извършени археологически разкопки от страна на съветски учени, бе открит зикурат. За разлика от подобни месопотамски съоръжения, обаче, средноазиатският храм бе изровен от пясъка в целия му ръст. Откритието бе до селището Меана (превод Господно), на хълма Алтън тепе в южната част на Каракумската пустиня. Там е бил запазен цял град от енеолитната или ранната бронзова епоха. Учените са единодушни, че това е един от първите градове. Археологът В. Масон отбелязва, че стъпаловидната кула в него сякаш е по проекти от Месопотамия, чийто вид е запазен в прочутата Вавилонска кула.

Най-важните сведения на В. Масон, които потвърждават възгледа ни, са, че културата от Балканите се пренася в Междуречието, след което възникват ариите. Те са следствие на  археологическата дейност в района между Памир и Каспийско море: ”Тази високоразвита култура от типа на паметниците на ранните земеделци в Северен Афганистан не намира местни предшественици. В долините на Бактрия тя се появява в готов вид… с месопотамски черти, а сивоглинестата керамика е по-скоро характерна за производствените центрове на Югоизточното Прикаспие […] по териториите на съвременен Афганистан са положени основите на градски цивилизации от древноизточен тип… „[8]

Всъщност (прото-) българите носят своя си култура от Балканите, защото и в Шумер тя се появява в готов вид. Ненапразно в месопотамските епоси митологичният герой Гилгамеш (Билгамеш) отбелязва, че шумерската прародина е на запад.

През ранните векове на IV хил.пр.Хр, част от  (прото-) българската хунска група, живeeща в цветущите долини Гоби и Тарим, се установява и в по-северните земи около Енисей. „…2357 г. пр. Хр. (по китайски източници – б. К.К.) северно и северозападно от Поднебесната империя (т.е. Китай) от най-дълбока древност обитават племената Дин-лин (…Дуло), наричани най-общо Хун-ну (или преведено: северните бели варвари). В археологически аспект най-забележителните открития са направени в котловините на Минусинската долина на река Енисей (Горен и Среден Енисей), където са открити археологически находки, датирани от епохата на късния бронз, но и напълно идентични с археологическите открития, най-често свързвани със скитските, разположени по терените на Средна и Източна Европа.”[9] Нужно е да отбележим, че през тази епоха като скити са отбелязвани (прото-) траките кимери. Възгледи по въпроса за хунските култури,  които се допълват, са дали и учени като С. П. Толстов, В. Масон, Грум-Гржимайло, Окладников, Сарианиди и др.

Носителите на Андроновската археологическа култура между 1700 и 1200 г. пр. н. е. заемали пространството в Западната половина на Южен Сибир и Казахстан до Урал. Принадлежали към бялата раса и в XVIII в. пр. н. е. овладели Минусинската котловина и малко по малко се сплотили край Енисей с представителите на Глазовската археологическа култура. Нееднократно се е отбелязвало голямото сходство между андроновските паметници с дървени градежи в Долноволжката, Донската и Донецката степи. Но не андроновци и не глазовци са играли първостепенна роля в Южен Сибир през II хил. пр. н. е. Това са били по-скоро Динлините, които населявали покрайнините на Гоби (пясъчната страна Шасай). Те били разположени в Саяно-Алтайското високо плато, Минусинската котловина и Тувинската област.

И още нещо: както тук, така и по терените на същинска Средна Азия, тази култура е характерна с месопотамските си черти, и още, че по тези места тази материална култура е донесена в готов вид!“ [10][11]

По-малките групи култури са получавали помощ от двете основни култури на (прото-) българите в Средна Азия, Гоби и Тарим. След IV-то хил. пр. Хр. за тях боравим с научните термини (прото-) български култура на ариите и култура хун-ну. Все още обаче много се спекулира, че основите на тази култура са тюрките, при положение, че в тези векове те още не са съществували.

По пътя на изселилите се от Югоизточна Азия през Беринговия проток в Америка индианци тръгват и част от източните (прото-) българи хуни, които им носят новата култура. Нейната същност се гради върху почитането на Бога като слънчево духовно същество и пирамидалните градежи. Календарът на маите е донесен в готов вид. Той е преработен старобългарски календар и е идентичен с шумерския. Полският астроном Л. Зайдлер доказа, че този календар е бил създаден на географската ширина на долния Дунав. Той е с (прото-) тракийски корен. Ето как са описани (прото-) българите в някои от индианските книги:

„Спомени за белия човек се намират и на…плато – Тиахуанако, на височина 4000 метра (…) Когато през 1932 г. тук попада Писаро, индианците кръщават конквистадорите „виракоча“ – бели учители. Техните повече или по-малко забравени митове разказват за изчезналата раса на учителите, за белите гиганти, пристигнали отвън – расата на Синовете на Слънцето. Тя властва и преподава уроци в продължение на хилядолетия. Изчезва внезапно.”[12]

В една друга легенда за водача на белите учители се говори като за бог: „…той е бил тайнствена личност, бял мъж с мощно тяло, високо чело, много големи очи и дълга брада. Дълга дреха го закривала до стъпалата. Той е бил бог на мира и като жертвени подаръци приемал само цветя и плодове.“

В друга централноамериканска приказка се казва:

„…Кетцалкоатл дошъл от морето с кораб или лодка, която се движела без гребци…“ [13]

Независимо от това дали става въпрос за Кетцалкоатл, Кукулкан, Вотан, Гуцумац или Итцамна, всички народи твърдят в митовете си, че те:

„…са дошли от много далече от Източното море и по същия начин по-късно отново са напуснали народите“;

„Кукулкан дошъл с 19 спътници, от които двама били богове на рибарите, други двама – богове на земеделието, а един бил бог на гръмотевиците…

Те останали в Юкатан 10 години. Кукулкан издал мъдри закони, след това опънал платна и изчезнал по посока на изгряващото слънце…“ (К. Ъруин)[14]

При изследванията се установи, че след разнасяне на познанията част от (прото-) българите продължава да живее сред другите племена и народи. Големите групи обаче се завръщат след хилядолетия в Балканската си прародина. Има и български групи, върнали се към Европа и оформили свои държави в други земи. Това се потвърждава и от разпространението на свещения знак, който е символ на Върховния Бог на духовноиздигнатото племе на (прото-) българите хуни и арии. Първообразът му е сред (прото-) траките. Става въпрос за ипсилон (Y) в различни съчетания с две хасти(II), с омега(Ω), както и някои други знаци, погрешно определяни за старогръцки.

Божественият знак е открит на няколко важни от сакрална гледна точка места в Тракия. Включен е в цели каменни надписи, създадени преди Потопа от VI хил. пр. Хр. Навсякъде, където те се поселват, след двете големи преселнически вълни се появява и знакът на Върховния Бог. (Прото-) българите арии, които дават основата на Ведическите познания, а впоследствие българите-бактрийци, създали на Авестийската и Будистката религии, пренасят символа ипсилон (Y) под формата на сдвоено конско изображение.

От една страна той се приема като белег за митологична диалектика в тези духовни учения, от друга страна отразява дуалистичната им космогония. Конят е едно от свещените животни при (прото-) българите, затова неговият сдвоен образ представлява и един вид Господен трон.

Обожественият символ се появява след хилядолетия и по монетите на (древно-) българските Хорезмийско и Согдийско владения. Среща се като подчертаване, че царската власт е произлязла от Бога при Партия, където също изтъкват (прото-) българския си корен. Той е утвърден и в културата на (древно-) българите сармати и савромати.

Трябва да отбележим, че вариациите на ипсилон (Y) като символ на Бога продължават и в по-късни времена и се среща при всички народи, които са контактували с (прото-) българите или са произлезли от тях. Изброявайки ги от изток на запад ще открием, че Божественият знак се среща при тюрки, монголи, индуси, перси, римляни, германски племена и други.

В  Авитохолова България символът е популярен най-вече под формата ипсилон с две хасти (IYI). От една страна това е терминът за Върховен Бог ИУИ (ЮИ), от друга – показва неговата триединна същност, както и едновременността на мъжкото и женското начало.

Във връзка с написаното по-горе искаме да предложим още една хипотеза,за която съществуват много доказателства. Според арабски сведения от IX – X в., едно от (древно-) българските племена на Волжка България е есегел. То се преселва на север към река Волга от района, в който са живеели есеите.

Успяхме да установим, че арабската наставка ГЕЛ е идентична с (древно-) българската ГИ. Тя е равнозначна на съвременния български предлог ОТ. По този начин името ЕСЕГИ се превежда като (произлезли) ОТ ЕСЕ – ед.ч. на всеизвестните от древността ЕСЕИ. Те са упоменати в няколко старинни книги на различни народи, като съхранители на човешките познания и достижения. Един от есеите е самият Христос. Колкото и странно да звучи, друг техен възпитаник е Буда. Това е и една от причините между апостолическото християнство и будизма да се откриват големи прилики. Трябва да напомним, че името на Буда е Сидхартха Гаутама, а прозвището му е Сакая (Шака) Муни или мъдрия (божествения) сака. Саките от своя страна са от (прото-) траките мизи и са живели при (прото-) българите арии. Основни идеи от будизма, идентични с апостолическото християнство, установяват мисиите на свещениците Иполит Дезидере, Гербило, Грубер, Хорас де ла Пенна и монсеньор Хук. Те са извършени между XVII и XIX в.в. и отбелязват: „Техните дрехи са като на апостолите по старинните рисунки; те си слагат митра, като епископите (…) вярват в Единния Бог и в Света Троица, в рая, ада и чистилището; правят ектения, подаяние, молитви и прошения на мъртвите; имат много манастири пълни с монаси и послушници, които освен трикратния обет за бедност, послушание и милосърдие, дават и няколко други.(…) Служат си със Светена вода, кръстове и броеници.“

Мисионерите, дали сведения за будизма, бъркат като предполагат, че той е възникнал от християнството. Първо – Буда е живял преди Христос и второ – както брахманството, друидите (ученици духовници при (прото-) българите от Средна Азия) и будизма, така и орфизма, и есейството, са върху морално-етична и философска страна, които  стават основа на ритуалистиката на Завета, възстановен от Сина Божий Йешуа (Иисус). Всички те имат по-стар, общ (прото-) български или (прото-) тракийски корен, който е общочовешки. Знанията, които пътешествениците определят за ритуали, са дадени при първия Завет от Бога на хората. Според нас това е станало поне около 100 000 години пр. Хр. Нужно е да се знае също, че будизмът се превръща в основа на японската култура и обединяването на много племена в японска народност.

Китайските летописи сами предоставят сведения, че първите китайски племена са получили култура от хун-ну групата на (прото-) българите. Както разбираме от тези текстове, през III хил. пр. Хр., когато се е случило това, автохтонните племена са били малко на брой и разделени. Първото дело, предприето от хун-ну, е че са организирали ред китайски племена в по-големи племенни групи. След това са им дали основите на цялата култура, необходима за това азиатско население. Интересни сведения достигнаха до историографията, за да бъде развита и утвърдена тази теза. Много от учените все още не могат да асимилират защо китайците са извършвали научни фалшификации и защо са възпрепятствали историците да проникнат в (прото-) българските хун-ну поселища. Отговорът се крие в доктрината, чиято линия следваха управниците на съвременен Китай, а именно, че тяхната държава е изградила една специфична култура, върху която не е оказал влияние нито един народ. За много от световните достижения дори се твърдеше, че са китайски изобретения, без да се предлагат някакви факти в защита на тези твърдения. Специално въпросът, кой е дал на света колесницата, беше дълго дискутиран сред научния свят. Повечето автори застъпваха становището, че заемането на колесничната технология е станало от Запад и е свързано с индоиранското присъствие в южна Азия и с влиянието, което е оказало върху коренното население на континента. Китайските археолози защитаваха хипотезата, че колесницата и одомошаването на коня са китайски достижения.

Точка на споровете се сложи от китайска страна, след публикуване наблюденията на Ян Бао Чън [15]. Той е забелязал, че между инските колесници съществува и една украсена с характерни за „западните страни“ украса, и по колесницата, и по кинжал.

Всичко това се отнася за периода около III – II хилядолетие пр.Хр., когато вече има изградени, както в Източна, така и в Централна Южна Азия, мощни центрове на цивилизация.

Фактите могат да бъдат добре проследени и чрез древните китайски историци Шицзи, Цянхяншу, Бейши, Хоуханшу, Суйшу, Таншу. Те описват как народът хун-ну (северните бели варвари; кит. ез.) е дал културата на китайците. В новата история отбелязаните с китайски термин (прото-) българи стават известни като хуни.

.

ОСНОВАТА НА ЕЗИЦИТЕ И ПИСМЕНИТЕ СИСТЕМИ

Нужни за науката бяха и откритите от шведска археологическа експедиция големи каменни блокове с руническа писменост от III хил. пр. Хр. в Гоби. Доказано бе, че писмото е на (прото-) българите хуни. Голям интерес, в същата пустиня, представляват и откритията на руския палеонтолог И. А. Ефремов. Неговата експедиция също откри големи, кубични каменни блокове, от същия период, с руническо писмо. Това писмо се оказа идентично с руните от литовското знаме. Няколко важни антични китайски текста отбелязват: ”От Фергана на запад до държавата Партия има голямо различие от наречия, но езикът е твърде много сходен, и в разговор хората се разбират един друг. От Тян Шан на запад до Партия всички са близки родственици с хуните.” (Ши-гу) В държавата Фунам (днешна Камбоджа) „…имат книги и ги съхраняват в архив. Писмеността им напомня писмеността на хуните.”

Същевременно при (прото-) българите арии културата може да се открие през ведическите ученията, „Махабхарата”. Доста важно е и реформаторското духовно произведение „Зенд-Авеста” от Заратуша (3аратустра; Зароастър). Този княз от град Балх редактира „Ведите”, поднасяйки първото дуалистично духовно учение. Докато творенията на брахманите са достигнали до нас само на санскритски език от по-късни записи, част от ученията на есеите са ни познати най-вече чрез арамейския. Езикът, на който говори и Йешуа. Труда на Заратушуа се проявява чрез авестийския. Авестийската графика е основата на по-късната парси (фарси). Тези езици са известни на науката като единствените арийски езици, което според нас е голяма заблуда. Първият арийски е кириали. Той се появява още при (прото-) българите хуни, когато пресичат Гоби. Според Г. Кръстев техния език кириали означава първосвещен. Руският езиковед Турчанинов е убеден, че от него произлизат финикийския, арамейския, откъдето и всички западни азбуки, включително гръцки и латински.

По каменни надписи от столицата на Бактрия Балх се установи, че и кашмири има много общи черти със староарамейския. Последният е най-старото разклонение на западносемитския език, на който са говорили Исус и неговите ученици.

Върху кашмирския език има ясно изразено цялостно въздействие от езика на арийската (прото-) българска група. Арамеите пък са една от духовните общини на Шумер, които носят шумерски диалект. Така в центъра на Бактрия се появяват надписи, считани погрешно от някои за арамейски, а те са на кашмири.

„Ведитеса написани първоначално на т.нар. брахми, чието название идва от името на Върховния Бог Брахма. Оттук стигаме до извода, че преводът на брахми означава също първосвещен или първобожествен. Така може да се