Минавайки по улица "Ибър в Пловдив (тази между Новотела и х-л Марица), погледът ми се спира на бижутерски магазин. Решавам да вляза и да разгледам. Вътре ме посреща Мануел, изключително любезен арменец, на който споделям, че съм жутналист. Разприказваме се и му предлагам да ми разкаже повече за бизнеса си. Той се съгласява! Естествено първият ми въпрос е: Върви ли?

"Трудно! Градът намаля, а и Пловдив се слави като едно от местата, където има много майстори, а и търговци, които внасят от Турция. Но работата намаля. Не е от цената на златото, хората ги няма", повтаря се той.

"Златото го краси камъка! Злато с диамант е най-добрата инвестиция", разкрива ни Мануел.

"Най много в момента се търсят годежни пръстени, халки и украшения, но в малки грамажи. По мутренско време беше друго. Тогава се търсеше грамажа. Важното беше да е много. Сега се търси финната изработка!"

В този момент в атилието му влиза руса дама, изключително красива и придружена от господин. Сякаш, за да докаже думите на събеседника ми, тя търси синджирче, леко и с красива плетка. Спира се на едно от изложените от витрината, но пожелава то да е от бяло злато. Поръчката е приета и разговорът ни продължава:

"Българинът започна да ходи по почивки в чужбина, да вижда с очите си тенденциите. Вече всеки търси бяло или розово злато", обяснява майстора, който сам прави накитите, с които търгува.

Разговорът ни  отново е прекъснат от възрастна жена, пенсионерка. Личи си, че не е някоя заможна баба. Мануел я поздравява и вади от една от витрините едно синджирче, и й го подава. "Колко ти дължа?", пита възрастната жена. "Нищо, хайде със здраве", изпраща я златарят. Правя си изводът, че е поправил, я закопчалката, я го нещо друго, дребно. Благородният му жест обаче прави впечатление.

Питам го: "Кое  е най-нестандартното нещо, което си правил от злато?"

"О-о, не можеш да си представиш, какви щуротии са ми поръчвали. Преди време идва един, искаше да му направя от злато тръбичка за шмъркане на кока! Отказах му, а той настоява, поне от сребро да съм направил. Отпратих го. Хора всякакви", разказва ни Мануел и ми показва шаблони на правени от него бижута. Обяснява ми, как се поставя камък върху пръстен или друго бижу. Златарите най-мразим да работим с камъни на клиенти. Ако го повредиш - плащаш го! Много пипкава работа. Малко хора можем добре да поставяме камъни", разкрива ни майторът.

На изпроводяк го питаме за количестватата злато, които се добиват в родината ни от чужди компании. "Никой не знае, колко е добива. Тези където го добиват, да не са луди да кажат, колко е", усмихва се майстор Мануел и ме изпраща.