Плача. Пиша тези редове и сълзите ми се стичат по клавиатурата. Не се замислям какви технически повреди мога да му сторя, бързам само да си напиша редовете.
Не мога да преценя дали съм повече бесен, или повече безпомощен, но...
Първо. Като човешко същество с качествата му да разсъждава и да изпитва емоции, отричам всяка вяра у идеализиран образ, който бди над нас. Защото, ако той имаше за мисия да ни показва правилния път в развитието ни като биологичен вид, трябваше да ни дава ясни знаци, причини, заради които да повярваме в добрите му намерения. Но не. Той изкара Митьо Очите от болницата, за да вкара Боян Петров и Андрей Ковачев.
Знаете ли кои са тези хора? Боян е зоолог, а Андрей е еколог. Те слагат на пиадестал само здравето на Земята и възприемат нас, хората, като съствна част от целия пъзел. Защото не човекът е на върха на пирамидата. Никой не е на този връх. Всички сме заедно. Родени сме като равни. Същества. Едното имало късмета да се роди в човешко тяло, другото имало късмета да се роди в такова на лястовица. Едни без други не можем. И всеки, който дори и за миг се е почувствал по-голям от някого, пада в бездната на посредствеността, действителността в живота му се превръща в мираж, губи индентичността си и обрича себе си на емоционален глад.
Никой не е по-значим от никого.
Боян и Андрей са символи на естественото, на земното. И не, те не са по-различни или по-мъдри. Вие просто сте глупави!
Знаете ли коя е Екатерина Николова? Тя е репортер на Нова телевизия и отразяващ събитията покрай катастрофата с Боян и Андрей.
Екатерина Николова, моля те, сведи глава и не я вдигай много дълго, нека никой не ти вижда жадния поглед известно време. Пък ние ще забравим за теб и за безскурпулността ти. Защото хората сме такива - добри. Прощаваме. Само едно недей да правиш никога - не искай прошка от Боян и Андрей. Приеми грешката си, срамувай се от нея и туко-виж не си я допуснала отново.
- Можеш ли да кажеш как си и к'во се случи?
- Нямам спомен ... за жалост.
/микрофонът продължава да следва обездвиженото тяло върху носилката/
- Просто нямам спомен във момента, наистина!
Защо ти е необходим този отговор? Каква сензация ще получиш? Продуцентът ли ще е доволен? И моля те, не ми казвай, че ние, обикновените хора ще го разберем по-ясно така, а самата новината ще бъде възприета по-реалистично. Пха! Ако беше истински професионалист, щеше да си направиш труда поне в колата по пътя към болницата да гугълнеш кои са Боян и Андрей. Щеше да ти отнеме няколко минутки, за да разбереш, че това са хора, които се борят за твоето благосъстояние, за чистотата на твоя въздух, за екологичното отглеждане на храната, която ядеш и водата, която пиеш. И това дори не е оновният принос, който Боян и Андрей имат към обещството ни, защото те освен всичко вдъхват вяра! Подават ти ръка, за да ти покажат нови хоризонти, за да бъдеш ти щастлива.
Друг е въпросът, че Нова телевизия е медия, която е подписала Етичния кодекс на медиите в България, с което се задължава да го спазва, както и нейните служители. Нека цитирам една точка от Кодекса:
2.3.3 Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
Има ли нужда от друг коментар?
Животът на всички ни е безумно кратък, че да го изживееш в състезание и борба с „конкуренцията" е равносилно на пустош.
Екатерина Николова, умолявам те, бъди човек и не го прави повече. В ръцете си държиш много власт, която бива асимилирана от милиони. Използвай я, за да бъдеш лидер. Излез от черупката и дай пример на нас, на децата си, дори и на Боян и Андрей.
А аз вече нямам сълзи по лицето си, но топката в стомаха ми е със същия размер. Знам, че не съм единственият. Много сме тези, които осъзнаваме житейския парадокс на трагедията в Кресненското дефиле. Но нека не забравяме, че всички сме с равни шансове, както да ни сполетят трагедии, така и да вдъхновяваме. Изборът го правиш ти!
Накрая искам да завърша с едни думи на Боян Петров от вчера. В интервю за Terminal3 той споделя:
„Активизирането на хората ми е най-важно. Това, за което бих искал да работим – да събуждаме хората… Повечето са изпаднали в нещо, не точно летаргия, по-скоро пасивност… Поддържат ни обаче някак пасивно. Ежедневието те потиска, но върховете са тази свобода, която те откъсва, правиш ги и като се върнеш, си по-силен да се справяш с него. Трябва да си активен и с подкрепата! Само с харесване във фейсбук не става, трябва да се изпотиш. Искам, като се обърнат назад, да виждат върхове, да виждат постижения, мъки, пот, сълзи, ако трябва, но тези неща остават."
