2006 г.
Камарата на представителите на Кралство Белгия приема законопроекта за ратификация на Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС.
Законопроектът е подкрепен от 115 депутати, 14 гласуват “против”, а един се е въздържал. Всички представители на фламандските крайни националисти от Влаамс Беланг се обявиха срещу законопроекта за ратификация на Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС.
2006 г.
Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин приема делегация от Мексико, ръководена от заместник-министър Лурдес Аранда. Министър Калфин подчертава приоритетното значение за България на отношенията с Мексиканските щати. Той припомня богатата традиция на двустранните отношения във всички области и особено в сферата на културата и икономиката. Българският външен министър потвърждава желанието на нашата страна да бъде открито мексиканско дипломатически представителство в София и изрази надежда назначаването на почетния консул на Мексико Пламен Ралчев да бъде първа стъпка в това отношение.
От своя страна заместник-министър Аранда благодари за възможността да посети България и да се срещне с министър Калфин. Тя изрази съгласие с направените констатации и потвърди стремежа на Мексико да развива активно отношенията си с България във всички сфери от взаимен интерес. На срещата Лурдес Аранда изказва увереност, че присъединяването на България към Европейския съюз ще бъде допълнителен стимул за двустранния диалог.
1990 г.
Като обществено-политическо движение е учреден Обединен демократичен център (ОДЦ). На 17 октомври 1992 г. се преименува в Обединен християндемократически център (ОХДЦ), и е регистриран през август 1993 г. ОХДЦ е член на СДС от февруари 1990 г. Член е и на Европейския демократически съюз и на Европейския християндемократически съюз. Съпредседатели на Обединения демократичен център са Божидар Данев, Любомир Павлов и Стоян Ганев. Пръв председател е Стоян Ганев. В изпълнителния съвет влизат Илко Ескенази, Стефан Софиянски и Александър Божков. Стоян Ганев е и пръв председател на ОХДЦ. От 29 април 1994 г. негов лидер е Стефан Софиянски, а от 20 август 1996 г. Екатерина Михайлова.
1972 г.
Министерският съвет издава постановление "За преустройство на БАН и Софийския университет "Климент Охридски". Създадени са единни центрове за наука и подготовка на кадри чрез интегриране на научните звена на БАН с факултетите от университета.
1967 г.
Подписана е спогодба между България и Австрия за премахване на визовия режим.
1963 г.
Открит е Комбинатът за целулоза и хартия в гр. Мизия.
1959 г.
Завършва пленумът на ЦК на БКП, който одобрява "Основни положения за преустройство на образователната система, за по-тясно свързване на обучението и възпитанието на младежта с производителния труд". Целта е да се създаде "нов тип средно училище с 12-годишен курс", чиято главна задача да е подготовката на учащите се за участие в материалното производство и за следване във висшите училища.
1952 г.
За първи път се празнува Денят на секретарите (сега Професионален празник на администрацията).
1939 г.
Подписан е втори таен българо-германски протокол за доставка на австрийска военна техника за България в размер на 45 млн. марки. Първият такъв протокол е подписан на 12 март 1938 г. Тогава доставката на военна техника е в размер на 30 000 000 марки.
1935 г.
В България Министерството на съобщенията се разделя на Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и на Министерство на железниците, пощите и телеграфите.
1935 г.
Образувано е първото безпартийно служебно правителство начело с Андрей Тошев, назначено с царски манифест. Макар и в напреднала възраст Тошев поема министър-председателския пост поверен му от цар Борис III и го заема до 23 ноември.
Андрей Тошев завършва естествени науки в Брюксел (Белгия), след което е учител в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий", в родния си град Стара Загора. Преподава във Варна и във Военното училище в София. От 1903 г. преминава на дипломатическа работа. До 1905 г. е търговски агент в Битоля, за кратко време и в Цариград. След това е дипломатически агент в Цетине, Атина, Белград, Цариград и Виена. След поемането на управлението от Българския земеделски народен съюз си подава оставката и се отдава на публицистична дейност. Последните години от живота си посвещава на публицистиката. Автор е на редица съчинения, сред които: "Поглед върху икономическото положение на Сърбия" (1911 г.), "Балканските войни" в 2 т. (1929-1931 г.), "Сръбско-българската разпра" (1932 г.) и др.
1874 г.
Климент Браницки (Васил Друмев) е ръкоположен за епископ и малко по-късно е изпратен в Тулча, за да поеме управлението на добруджанската част от Доростоло-Червенската епархия.
Васил Друмев е роден в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след което с прекъсване продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попада под благотворното влияние на Г. С. Раковски и взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г.), където се отличава в боевете с турския гарнизон в сръбската столица. Сближава се с Васил Левски, Стефан Караджа и други български революционери. След разпускането на легията през 1862 г. Васил Друмев се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки и става заместник на русенския митрополит в Тулча. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството - избран е за депутат в Учредителното събрание през 1879 г. и в Първото Велико народно събрание, възглавява българските правителства през 1879-1880 г. и 1886 г. Като изтъкнат русофил Климент се противопоставя открито на външнополитическия курс на Регентството (1886-1887 г.), на първия стамболовистки режим (1887-1894 г.) и на княз Фердинанд I, за което е подлаган на репресии и преследвания. Той се ползва с доверието на руските политически кръгове и през лятото на 1895 г. възглавява българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за подобряване на българо-руските отношения, прекъснати през ноември 1886 г. Мисията завършва с успех. Климент Браницки вижда, че и след това княз Фердинанд I не променя своето отношение към Русия и съжалява за действията си през 1895 г., тъй като с тях допринася за признаването на българския владетел. Като писател Васил Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия" (1860 г.). Други по-важни негови произведения са: "Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо" (1864 г.), драмата "Иванку, убиецът на Асеня I" (1872 г.) и пр.
На тази дата са родени:
1968 г.
Родена е Адриана Дунавска - българска състезателка по художествена гимнастика. Тя дебютира на Европейското първенство във Флоренция (Италия) и печели златния медал в многобоя. На Световното първенство във Варна през 1987 г. със счупен крак печели злато на топка и става втора в многобоя. През 1988 г. Дунавска е абсолютна Европейска шампионка в Хелзинки, на Олимпиадата в Сеул същата година печели сребърен медал.
1949 г.
Роден е Пламен Никифоров Джуров - български композитор, диригент и педагог. През 1975 г. завършва Музикалната академия в София, специалност "Пиано" при проф. Мара Балсамова, "Композиция" при проф. М. Големинов и "Дирижиране" при проф. К. Илиев. От 1976 г. е диригент на Филхармонията в Плевен. През 1984 г. специализира при проф. Карл Йостеррайхер във Виена, а през 1985 г.- в Москва. От 1988 г.Джуров поема ръководството на камерен оркестър "Софийски солисти". Има концерти в над 30 страни, участия в международни музикални фестивали, много записи, включително и на произведения, написани специално за "Софийски солисти"). Джуров е доцент в ДМА - София, председател е на УС на "Музикаутор" и отговорен секретар на фондация "Борис Христов". Негови творби са: "Вариации за симфоничен оркестър", "Соната за пиано", "Кончерто гроссо за струнни, ударни и пиано", "Елегия", "Токата", "Фантазия", "Оратория реквием за алт, поет, смесен хор и симфоничен оркестър" по текстове на Г. Константинов, "Концерт за саксофон и симфоничен оркестър" и др.
1899 г.
Роден е Михаил Христов Попов - български оперен артист (бас). Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1923 г.), по-късно и консерваторията в Неапол и известно време концертира в Италия заедно с Б. Джили, Тито Скипа и др. Дебютът му е в Софийската опера на 27 ноември 1927 г. в ролята на Мефистофел ("Фауст" от Ш. Гуно). Изпълнява основни басови партии в различни опери: Иван Сусанин ("Иван Сусанин" от М. И. Глинка), Зарастро ("Вълшебната флейта" от В. А. Моцарт), княз Гремин ("Евгений Онегин" от П. И. Чайковски) и др.
1867 г.
Роден е Александър Павлов Малинов - български политик, държавник, лидер на Демократическата партия (1902-1938 г.). Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село (с. Пандъклия/дн. Ореховка, Бесарабия), след което завършва гимназия в Болград и право в Киев (1891 г.). През 1908-1911 г., 1918 г., 1931-1932 г. заема министър-председателския пост и едновременно поема министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1908-1910 г.), министерство на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 г., 1918 г., 1931 г.). Освен това през 1931-1934 г. е председател на Народното събрание. Участва в политически борби след Първата световна война и в акцията на Конституционния блок в Търново (1922 г.). Осъден е и е затворен в Шуменския затвор като виновник за Втората национална катастрофа (1922-1923 г.). Участва в създаването на Демократическия сговор през август 1923 г. В началото на 1924 г. Малинов напуска Сговора и възстановява Демократическата партия заедно с група политически съмишленици (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и др.). Автор е на мемоарните книги “Под знака на страстни и опасни политически борби” (1934 г.; 1938 г.; 1991 г.) и “Страници из нашата нова политическа история” (1938 г.). Умира на 20 март 1938 г. на трибуната по време на предизборно събрание за ХХIV ОНС.
1863 г.
Роден е Цветан Цветков Радославов – български интелектуалец, общественик, просветен деец, д-р по философия и магистър на изящните изкуства. През 1878 г. той завършва класическа гимназия във Виена, а след това история и славистика във Виена и в Прага (1883-1888 г.). Участва в Сръбско-българската война като доброволец. Автор е на "Горда Стара планина", написана вероятно между 1883-1885 г. По-късно песента е хармонизирана от Добри Христов и от 1964 г. е химн на България. Завършва философски науки в Лайпциг (1893-1898 г.) с докторат. Наричан е от приятелите и съвременниците си "последният енциклопедист". Учителства в Габрово (1888-1893 г.) и София (1898-1928 г.). Притежава дарба на художник - най-известна картина: "Патриарх Евтимий се прощава с паството си".
1851 г.
Роден е Георги Димитров Измирлиев (Македончето) - български революционер. Родният му град е Горна Джумая (Благоевград). Учи в Серес, в Цариград и във Военното училище в Одеса като юнкер в Люблянския пехотен 59-и полк. След като установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция в Румъния Македончето се включва като военен специалист в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Гюргевския революционен комитет го избира за помощник-апостол и военен ръководител на Първи - Търновски революционен окръг. В началото на 1876 г. Георги Измирлиев се прехвърля през р. Дунав в определения му район, където развива широка организаторска дейност - създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучава на военно дело. След предателство турските власти тръгват по следите му, арестуват го и издават смъртна присъда. На 25 май 1876 г. в Горна Оряховица Георги Измирлиев е обесен.
На тази дата умират:
1901 г.
Умира Иван Петков Славейков - български учител, публицист, обществен и държавен деец. През 1871 г. завършва Робърт колеж в Цариград. След това работи дълги години като учител във Враца (1872-1875 г.), в Робърт колеж (1876-1878 г.), в Пловдив, където емигрира след преврата от 27 април 1881 г. и в София (1885-1886 г., 1889-1900 г.). През 1878-1879 г. е главен училищен инспектор в Сливенска губерния. Иван Славейков заема различни административни постове: началник на канцеларията на търновския губернатор (1878 г.), секретар на Министерския съвет (1880-1881 г.) и кмет на София (1885 г.). Освен това е народен представител в IV-ХI НС (1884-1901 г.) и министър на народното просвещение (19.02.-25.04.1901 г.). Развива активна обществено-политическа дейност като последователен русофил и член на Либералната партия на П. Каравелов. Той е действащ член на БКД и председател на Историко-филологическия клон на БКД (1898-1900 г.). Като талантлив публицист сътрудничи на много вестници и списания, редактира вестниците “Независимост”, “Търновска конституция”, “Искър” (1886-1887 г.) и “Знаме” (1894-1898 г.). Като кореспондент на чужди вестници Иван Славейков осведомява европейската общественост за османските зверства в България след Априлското въстание. През 1888 г. става главен редактор на в. “Търновска конституция”, орган на Народнолибералната партия и изпълнява задълженията си, въпреки че е подложен на насилие и терор. Съдят го за “оклеветяване и наскърбление на държавни чиновници”, “за обида на княза”, “за обида на Н. Начович” и го интернират. След това е дипломат в Букурещ (1881 г.), кмет на София (1886 г.), учител във Враца (1887-1888 г.) и министър на просветата (1901 г.). Запазени са ръкописът на подготвения от него за печат англо-български речник (Архив “П. Р. Славейков”, папка 46) и статията му “За образованието в българските училища”. Иван Славейков написва учебници за изучаване на български и френски език. Превежда от английски и френски език творби от Р. Бърнс, П. Б. Шели, Х. Лонгфелоу, А. Доде, Г. дьо Мопасан, драмата “Юлий Цезар” от У. Шекспир. Псевдоними на Иван Славейков са Барон фон Бръмбал, Малък славей и Чуруликов.
1878 г.
Умира Жельо войвода (Желез Добрев Железчев) - български хайдутин. Участва в четите на Димитър Калъчлията и Пейо Буюклията, а по-късно сам става войвода на чета. Хайдутува в Сливенския и Котленския балкан. През 1863 г. се отказва от хайдутството и се заселва в с. Метличина, Варненско. 9 години по-късно се завръща в родното си село. Той доживява Освобождението и умира два месеца след подписването на Санстефанския мирен договор. Моменти от хайдушките на Жельо войвода подвизи са отразени в повестта "Изгубена Станка" от Илия Р. Блъсков.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
