Варна. Военен склад и склад за жито, с което някога длъжници са покривали неплатените данъци към хазната е имало някога в района на днешната улица „Цар Симеон Първи“ и сградата на Научно-техническите съюзи (НТС). Наскоро екип от Регионалния исторически музей в града проучва обекта с разрешението на Министерството на културата. Това обясни в интервю за Радио „Фокус“ – Варна археологът и ръководител на разкопките доц. Валери Йотов. „За една приятна изненада, над части от крепостната стена на града от две епохи, бяха установени находки от 19 век. Това е един военен склад, който е бил построен специално от един инженер, по-късно влиятелна фигура в Османската империя – Пепе Мехмед“, обясни доц. Йотов. Според него, проектантът по-късно е бил управител на Триполитания или днешна Либия. Складът е бил изграден веднага след големите опустошения, които Варна претърпява след една от руско-турските войни – през 1828 – 1829 година. „Буквално градът опустява, както се казва в доста писмени извори, но след това е възстановен по изричното настояване на султана Махмуд Втори. И това преустройство, буквално ново строителство е доста мащабно. Тогава Варна става един от най-модерните градове в тази част на Османската империя. Тогава е изградена много по-мащабна, като очертания и обхват крепостна стена, както и болница, а и други важни инфраструктурни проекти са направени“, каза още археологът. По думите му, преустройството на „Аскер амбарлъ“, се случва около 1832- 1834 година. По време на Кримската война, когато Варна е един логистичен център за бойните действия, водени основно в Крим, в този склад са се съхранявали много снаряди, които постоянно е трябвало да бъдат поддържани с вода. „Много е вероятно този склад да е бил преустроен след време в склад за зърно – „Беглик амбар“, т.е. за събиране на данъците. Почти сигурно е, че такъв е бил той в последната третина на 19 век“, обясни доц. Йотов. Според него едно от доказателствата за това е, че складът се споменава в някои исторически извори, а в една от картите е наречен „Прав. Хам.“, което може да се тълкува, че е бил правителствен, държавен склад за събиране на данък в натура. „Ако някой не може да си плати в парични средства, се е договарял с данъчните служби да се изплати с товар от зърно. И на това място са се съхранявали тези товари. В началото на 1909 година складът не фигурира в картите, т.е. вече е бил разрушен“, каза още доц. Йотов.
Диана СТОЕВА