Пловдивският апелативен съд за втори път отказа условно предсрочно освобождаване на Георги Сапунджиев от Стара Загора. Така той ще трябва да изтърпи остатък от 1 година и 10 дена от наложеното му наказание, което е шест години лишаване от свобода.
Сапунджиев е признат за виновен за това, че на 2 юни 2014 година при управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на 4-годишиния Паоло.
Цялостната оценка на затворническата администрация е, че при изпълнението на наказанието на лишения от свобода преобладават положителните тенденции, и че корекционният процес е довел до значителни позитивни резултати.
В предходно свое определение от 12 юли 2018 г. Пловдивският апелативен съд е обърнал внимание, че цялото това поведение на лишения от свобода е било отчетено от затворническата администрация, особено когато е изтърпявал наказанието при общ режим и многократно е награждаван с домашен отпуск, а след преминаване на лек режим с „Ползване на годишна почивка, извън затворническото общежитие“.Всичко това показва добро поведение, което обаче е задължение на всеки лишен от свобода.
Поради това не може да се приеме доводът в жалбата, че след като затворническата администрация е счела, че корекционният процес е приключил, тези становища обвързват съда и той не може да направи самостоятелна внимателна и обективна преценка в тази насока.
Сапунджиев е признат за виновен за това, че на 2 юни 2014 година при управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на 4-годишиния Паоло.
Цялостната оценка на затворническата администрация е, че при изпълнението на наказанието на лишения от свобода преобладават положителните тенденции, и че корекционният процес е довел до значителни позитивни резултати.
В предходно свое определение от 12 юли 2018 г. Пловдивският апелативен съд е обърнал внимание, че цялото това поведение на лишения от свобода е било отчетено от затворническата администрация, особено когато е изтърпявал наказанието при общ режим и многократно е награждаван с домашен отпуск, а след преминаване на лек режим с „Ползване на годишна почивка, извън затворническото общежитие“.Всичко това показва добро поведение, което обаче е задължение на всеки лишен от свобода.
Поради това не може да се приеме доводът в жалбата, че след като затворническата администрация е счела, че корекционният процес е приключил, тези становища обвързват съда и той не може да направи самостоятелна внимателна и обективна преценка в тази насока.
