Сараево. Защо Босна и Херцеговина не може да стане член на НАТО, анализира македонския вестник „Нова Македония“.
Ако САЩ сериозно се застъпват за подкрепата на членството на Босна и Херцеговина в НАТО, те трябва да осъзнаят провала на Дейтънското мирно споразумение и вече не стоят зад него като система на управление в Босна. Споразумението може да е сложило край на гражданската война в Босна през 1995 г., но е станало синоним на стагнация, разочарование, отчаяние, лошо управление и слаби институции. Това не само предотвратява съвместните американско-босненски стремежи за членство в НАТО, но и в пълна степен предизвиква застоя в Босна, легитимирайки етническите разделения (и напрежение) между босненци, хървати и сърби, които оставиха Босна, разделена и я превърнаха в терен за геополитическите цели на Русия, пише в статията.
Последните президентски избори, проведени през октомври, спечелени от сръбски националист, който категорично се противопоставя на Запада и НАТО, са доказателство за това и в същото време са стимул за Вашингтон да се активира отново в Босна. НАТО официално я покани, след като страната се съгласи да приложи Плана за действие за членство на 5 декември 2018 г. Това се случва в периода преди срещата на НАТО в Брюксел през юли, на която НАТО заяви, че "демократичните ценности, върховенството на закона, вътрешните реформи и добросъседските отношения (в Босна) са от ключово значение за регионалното сътрудничество и за евроатлантическите интеграционни процеси" . Тази позиция беше изразена от вицепрезидента Майк Пенс и американския посланик в Босна Ерик Джордж Нелсън. Заместник-държавният секретар на САЩ Джон Съливан наскоро заяви, че позицията на САЩ е ясна след среща с членове на тристранното председателство на Босна, като той заяви, че "позицията на САЩ е най-силната досега и подкрепя решението на правителството да се присъедини към НАТО. Правителството на САЩ винаги ще реагира силно на всякакви заплахи за стабилността (на Босна)“.
Същността на проблема се крие в Анекс 4 от Споразумението, който е в основата на конституцията на Босна и законово гарантира в много отношения етнически разделения между воюващите страни в гражданската война. С него Босна е разделена на две федерални единици, една, доминирана от сърбите и друга от босненци и хървати. В допълнение, Босна е определена като държава с три съставни народа (босненци, хървати и сърби), но също така и на всички граждани. Държавата има тристранно председателство, като всяка конституционна нация има свой президент, които се редуват на ротационен признак. Също така, всички босненски кантони трябва да изберат най-малко един член от всеки съставен народ за бъде техен представител, независимо от етническата принадлежност на кантона. Това етническо разделение присъства в цялата босненска политическа система, поради което етническата принадлежност на индивида е по-важна от националната идентичност и също така предотвратява формирането на национална идентичност и поставя етническата идентичност над всички други въпроси, които остават с второстепенно значение.
Избирането на двама изявени националисти, от които единият е твърдо проруски и антинатовски настроен – Милорад Додик е резултат от тази политика, но и пречка за формирането на единна национална цел и превръщането на евроатлантическата интеграция в такава цел е практически невъзможно.