За първи път в опозиция на 16 декември през 1991 г., БСП провежда своя 40-ти конгрес, на който за председател на партията е избран Жан Виденов. Жан Виденов е български политик и държавник; министър-председател на България от 26 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г. в правителството на Демократичната левица. От 1991 г. е председател на Висшия съвет на БСП. Народен представител е в VII Велико народно събрание, XXXVI и XXXVII Народно събрание. През декември 1996 г. подава оставка като партиен водач и премиер.
2002 г.
Върховният административен съд отменя продажбата на 80 % от "Булгартабак".
В него работят 12 хиляди души. От 1996 г. датират първите стъпки за раздържавяването на "Булгартабак холдинг" АД. “Булгартабак холдинг” има 22 дъщерни дружества в България, от които 12 манипулационни, 9 цигарени фабрики и една за опаковки. Приватизацията на дъщерните дружества на "Булгартабак холдинг" официално стартира на 19 юли 2004 г.
2002 г.
Конституционният съд отхвърля 44 текста от поправките в съдебния закон.
2001 г.
На 15-ти конгрес на ВМРО Красимир Каракачанов е преизбран за председател.
Красимир Дончев Каракачанов е историк и политически деец. Роден е на 29 март 1965 г. в Русе. Завършва история. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. В периода 1990-1995 г. е секретар, след което до 1997 г. е съпредседател, а после и председател на Вътрешната македонска революционна организация. Депутат е в ХХXVIII, ХХXІХ и ХХХХ Народно събрание. Вътрешната македонска революционна организация – съюз на македонските дружества (МВРО - СМД) е общонационална надпартийна организация. Продължител е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО). Лидер е на на ВМРО от 1997 г.
1998 г.
След 9-годишен мораториум XXXVIII НС отменя смъртното наказание. Екзекуциите са заменени с доживотен затвор без правo на помилване.
1996 г.
Българска парламентарна делегация, оглавена от акад. Благовест Сендов, е на посещение в Израел.
Благовест Христов Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в Асеновград - български академик, математик. Завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски” (1956 г.). Кандидат е на математическите науки (1964 г.), д-р на науките на математическия институт “Стреклов”в Москва (1967 г.). Специализира числени методи в Московския университет (1960-1961 г.), компютърни науки в Лондон (1968 г.). Преподавател е по математика (1956-1958 г.), асистент е по алгебра в СУ (1958-1962 г.), доцент е по числителни методи (1962-1968 г.), професор е в СУ “Св. Климент Охридски”(1968 г.). Декан е на Факултета по математика (1970-1973 г.), ректор е на СУ (1973-1979 г.). Заместник-председател е на БАН (1988-1991 г.). Директор е на Центъра по информатика и компютърни технологии при БАН (1991-1993 г.), научен сътрудник (1993-1995 г.). Автор е на 30 учебника и над 200 статии. Народен представител (1976-1989 г.) в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX ОНС. Председател е на XXXVII ОНС (1995-1997 г.). Заместник-председател е на XXXIX ОНС (от 2001 г.).
1995 г.
България подава официална молба за членство в Европейския съюз.
1991 г.
За първи път в опозиция, БСП провежда своя 40-ти конгрес, на който за председател на партията е избран Жан Виденов.
Жан Виденов е български политик и държавник; министър-председател на България от 26 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г. в правителството на Демократичната левица. От 1991 г. е председател на Висшия съвет на БСП. Народен представител е в VII Велико народно събрание, XXXVI и XXXVII Народно събрание. През декември 1996 г. подава оставка като партиен водач и премиер.
1988 г.
В. "Стършел" престава да бъде издание на ЦК на БКП, но на 30 декември същата година неговият главен редактор Христо Пелитев получава заповед за уволнение именно от ЦК. През 1989 г. ЦК на БКП назначава на този пост Орлин Орлинов и отново обявява вестника за свое издание.
1975 г.
В Москва се провежда съвещание на министрите на външните работи на Народна република България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия.
1972 г.
В София, в зала "Универсиада", се провежда Втори конгрес на българската култура.
1969 г.
Подписана е спогодба за свързване на енергийните система на България и Турция.
1967 г.
Създадена е Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици "София- прес".
Българската информационна агенция е създадена от Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на българските художници в София. По-късно за член на агенцията са привлечени Комитетът за култура, стопанското сдружение “Българска книга и печат”, Съюзът на филмовите дейци, Съюзът на научните работници в България, Съюзът на юристите, Съюзът на преводачите, Съюзът на българските композитори, Съюзът на архитектите, Българската търговско-промишлена палата, Българската асоциация за туризъм и отдих, Български олимпийски комитет, Български съюз за физическа култура и спорт, Комитетът за българите в чужбина. Агенцията е самостоятелно юридическо лице, неин висш ръководен орган е Конференцията на членовете £, която избира Съвет на агенция “София-прес”.
1966 г.
Състои се среща на Тодор Живков с писателите, на която той представя своята теза за наличието на "две правди" в българската действителност - "голямата правда", т. е. българските успехи, и "малката правда", т. е. негативните явления.
1961 г.
Възстановени са дипломатическите отношения с Иран.
1956 г.
Установени са дипломатически отношения с Великото Херцогство Люксембург.
От 1969 г. представителствата на двете страни са издигнати в ранг на посолства. От 1979 г. България има посолство в Люксембург с акредитиран извънреден и пълномощен посланик. От май 1990 г., с решение на Бюрото на МС, посолството в Люксембург е закрито и в Люксембург е акредитиран посланикът на Република България в Кралство Белгия.
Интересите на Люксембург в България се представят от посолствата на Кралство Холандия (политически) и на Кралство Белгия (икономически и консулски).
1953 г.
Открита е новата сграда на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.
На 28 ноември 1878 г. е основана Публична библиотека в София (дн. Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"), с Музеен отдел (от 1892 г. - Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879 г. Предложение за нейното учредяване е дадено на 4 април 1878 г. от Софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил. На 28 ноември 1878 г. е избрана временна библиотечна комисия, която би се наела да уреди и отвори библиотеката "според съществующий нейн Устав". Тази дата (по нов стил 10 декември 1878 г.) се приема за рождена дата на Народната библиотека.
1947 г.
Подписан е договор между Народна република България и Народна република Албания за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Подписан на 16 декември в Кричим. Предвижда взаимна военна и друга помощ в случай на нападение на една от тях от друга държава, а така също и най-тясно стопанско и културно сътрудничество. Сключен е за срок от 20 години. След изтичането му не е продължен.
1945 г.
Започва конференция в Москва на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания. Съветската страна признава ръководната роля на САЩ в Далечния изток, срещу което Вашингтон се отказва да настоява за прилагане на Ялтенската декларация в България и Румъния. Договорено е Москва да "посъветва" българската страна да включи в правителството, което трябва да се състави след парламентарните избори, двама "лоялни" представители от опозицията, след което САЩ ще го признаят.
1934 г.
Тържествено са осветени сградите на Софийския университет и на Университетската библиотека, започнати на 30 юни 1924 г.
1931 г.
След побой между полицията и студенти - земеделци и комунисти, в СУ "Св. Климент Охридски", проф. Александър Цанков не е допуснат до лекции.
Александър Цанков е политически и държавен деец, икономист, професор. Роден е в Оряхово на 29 юни 1879 г. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски", след което специализира държавни науки и политическа икономия в Мюнхен, Берлин и Бреслау (дн. Вроцлав, Полша). След завръщането си в България редактира сп. "Банков преглед", а от 1907 г. постъпва в СУ "Св. Климент Охридски" като преподавател по политическа икономия. Избран е за професор през 1919 г. Взема дейно участие и в политическия живот на страната.
1929 г.
От 20 ноември до 16 декември 1929 г. се провежда съдебен процес против 52-ма дейци на нелегалната БКП. Ръководството й е разгромено по информация на австрийската полиция.
1921 г.
Обнародван е Закон за подпомагане семействата на убитите или насилствено починали министри и за увековечаване на тяхната памет.
1920 г.
Общото събрание на Обществото на народите приема България за свой член с 35 гласа и 2 въздържали се (на Франция и Австрия). В началото на 1921 г. е открит Постоянен български секретариат в Женева начело с консула Димитър Миков.
1917 г.
В Бабадаг е проведен първият добруджански народен събор, който се обявява за присъединяване на цяла Добруджа към България.
1912 г.
В Пазарджик е създаден Комитет за подпомагане на новопокръстените християни начело с учителя Тодор Мумджиев, в който влизат представители на управляващите Народна и Прогресивнолиберална партия и на опозиционните Либерална и Народнолиберална партия. Подобни комитети са организирани в Пловдив и в други селища на Пловдивски окръг. Против акцията се обявяват протестантите, а против съпровождащите я насилия - демократите начело с Михаил Такев.
1904 г.
В София се създава Съюз на южнославянските художници "Лада" от представители на България, Сърбия, Словения и Хърватско. На 23 февруари 1905 г. се конституира българската секция с председател Ярослав Вешин и секретар Харалампи Тачев. Тя организира 2. Южнославянска изложба (15-16 август 1906 г.) в София и поема ръководството на съюза.
Ярослав Вешин e български живописец, чех по произход, един от създателите на съвременното българско изобразително изкуство, професор. Създава картини из словашкия и българския селски бит. След 1897 г. българско по дух творчество - "Връщане от пазар", "Въглищар", "Овчар", ловни сцени. Вешин е един от първите български баталисти - "Отстъплението на турците при Люлебургаз", "Бивак пред Одрин" и др.
1901 г.
В София е учредено Българско археологическо дружество по инициатива на Светия синод с устав, утвърден от МНП на 29 март 1902 г.
През 1920 г. негов приемник става Българския археологически институт при БАН. Бълг. научноизследователски институт. Първият управителен съвет на Българския археологически институт е в състав: Б. Филов, Г. И. Кацаров, В. Златарски, Й. Иванов, Р. Попов. Издава "Известия на археологическия институт", сп. "Археология" и др.
1895 г.
Завършва Вторият конгрес на легалната македонска организация - участват 32 дружества в емиграция. За председател на Върховния македонски комитет е избран ген. Данаил Николаев, а за подпредседател - Йосиф Ковачев. На 13 декември офицерите от Мелнишкото въстание се отцепват и избират Македонски комитет с ръководители Антон Бозуков, Наум Тюфекчиев и Йордан Венедиков.
1887 г.
Приет е Закон за печата, въвеждащ предварителна цензура (в нарушение на конституцията).
1794 г.
Стойко Владиславов е избран от търновския митрополит за врачански епископ под името Софроний Врачански. Официалното ръкополагане в епископски сан става на 17 септември в Търново, а около 13 декември Софроний получава и султанския берат за назначението си във Врачанската епархия. През 1762 г. става свещеник, а после учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност - преписва и подвързва книги. Преследван и от турци, и от невежествени български свещеници. През 1765 г. преписва "История славянобългарска", донесена в Котел от Паисий Хилендарски. В средата на 70-те г. отива в Света гора (Атон), където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. По време на кърджалийските размирици лежи в затвора, а в Карнобатско, където живее известно време, едва не е лишен от живот. Около 1794 г. се замонашава и става епископ във Враца и приема името Софроний. През 1810 г. отива във Видин и 3 г. извършва архиерейска служба. След това отива в Крайова и в Букурещ. Там продължава книжовната си дейност. През 1806 г. отпечатва в Римник (Румъния) книгата "Кириакодромион, сиреч Неделник" и с това слага началото на новобългарската печатна книга. През Руско-турската война 1806-1812 г. установява връзка с командването на руските войски, за да превърне руското настъпление в освободителен за българите поход, и отправя позив към българския народ да посреща русите като освободители. Руското командване го третира като официален представител на целия български народ. Със съдействието на Софроний Врачански се формира през 1810 г. боен отряд, наречен "Болгарское земское войско", който участва във войната и се отличава особено при щурма на Силистра. След приключване на войната се грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. В напреднала вече възраст се оттегля в неизвестен румънски манастир в околностите на Букурещ. Последните вести за него са от 1813 г. Предполага се, че това е и годината на неговата смърт.
На тази дата са родени:
1951 г.
Роден е Иван Георгиев Иванов - български театрален и филмов актьор. В театъра работи предимно в класически постановки, жалонни за 80-те години - "Животът е сън" (1982 г.), "Ромео и Жулиета" (1983 г.). Играе във филмите "Всичко е любов" (1979 г.), "Лавина" (1982 г.), "Комбина" (1982 г.), "Стената" (1984 г.), "Романтична история" (1985 г.), "Нощем с белите коне" (тв, 1985 г.), "Горски хора" (тв, 1985 г.), "Небе за всички" (1987 г.), "Гори, гори огънче" (1994 г.), "Кървав спорт 4” (1994 г.) , "Асистентът" (1999 г.), "Стъклени топчета" (1999 г.), "Пратеник на кралицата" (2000 г.), "Наблюдателят" (2001 г., тв сериал), "Другият наш възможен живот" (2002 г.). Участва и в постановки на тв театър: "Истината, само истината!" (1981 г.), "Испанци в Дания" (1982 г.). Книги: "Отговори" (1997 г.), "Този живот, онзи живот" (1998 г.), "Седем часа разлика" (1998г ., заедно с Холи Фелдман).
1916 г.
Роден е Иван Петров Пейчев - български поет, драматург. Живее в София, Шумен и Калофер. От 1964 г. се установява постоянно в София. Драматург на Сатиричен театър (1968 г.). Член е на Съюз на българските писатели. С поезия дебютира през 1939 г. във в-к "Шуменска поща". През 1967 г. получава звание "заслужил деятел на културата", през 1974 г. Получава Димитровска награда за пиесата "Всяка есенна вечер". Автор е на съчиненията "Стихотворения" (1948 г.), "В минути пред атака" (1955 г.), "Начало на деня" (1955 г.), "Всяка есенна вечер" (1960 г.), "Далечно плаване" (1962 г.), "Ковачи на мълнии" (1963 г.), "Лаконично небе" (1967 г.), "Есен на брега" (1968 г.), "Знамената са гневни" (1973 г.), "Лирика" (1976 г.), "Орбити" (1976 г.), "Стихотворения" (1977 г.), "Сенки на крила" (1977 г.), "Всяка есенна вечер", пиеса (1983 г.), "Далечно плаване" (1986 г.), "Уморени думи" (1993 г.), "Далечна близост" (1996 г.), "Стихове" (1996 г.). Умира на 9 юли 1976 г.
1914 г.
Родена е Цветана Стоянова Романска - българска фолклористка, етнографка, литературоведка и лексикографка. Дъщеря на Ст. Романски. Завършва славянска филология в СУ “Софийски университет”(1937 г.), специализира в Карловия университет в Прага и получава докторат (1939 г.). Професор (1963 г.) по славянски фолклор и етнография в СУ. Работи в областта на старата българска литература, славянски литературна връзки, славянска лексика, етнография и български фолклор. Автор е на множество научни студии, изследвания и монографии и на няколко речника. Умира на 4 март 1969 г. в София.
1910 г.
Роден е Асен Георгиев Христофоров - български писател. Завършва Робърт колеж в Цариград (1931 г.) и икономически науки в Лондонския университет (1934 г.). Работи в Българска народна банка и в Главна дирекция на статистиката (1935-1938 г.). В периода 1939-1943 г. е преподавател в Държавното висше училище за финансови и административни науки. От 1943 г. е доцент в Юридическия факултет на СУ “ Св. Климент Охридски”. От 1945 г. до 1947 г. е професор във Факултета за стопански и социални науки към СУ “ Св. Климент Охридски”. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на съчиненията : “Скици из Лондон” (1945 г.), “Боен път” (1955 г.), “Скици из Рила” (1957 г.), “В дебрите на Рила” (1957 г.), “Мацакурци” (1958 г..), “Планинари” (1959 г.), “Ангария” (1960 г.), “Исковете” (1962 г.), “Трима с магаре на Рила” (1960 г.), “Кутрето на школо” (1964 г.), “Иманяри” (1965 г.), “Говедарци и околностите” (1967 г.), “Вуцидей. Иманяри” (1970 г.), “Поля, гори и хора” (1970 г.). Умира на 10 август 1970 г.
1882 г.
Роден е Панайот Димитров Димитров (псевд. Отето) - български оперен певец (тенор), един от основателите на българския оперен театър. Учи пеене в Одеса и Киев (1903-1906 г.) и в "Опера Комик" в Париж (1908-1910 г.). Участва в първото представление на Българската оперна дружба (18 октомври 1908 г.), по-късно работи в Софийската опера (1910-1929 г.). Сред известните му роли са Никола ("Гергана" от Г. Атанасов-Маестрото), Йеник ("Продадена невеста" от Б. Сметана), Рудолф ("Бохеми" от Пучини). Умира на 19 февруари 1941 г. в София.
1881 г.
Роден е Ботьо Савов (Б. Савов Стоянов) - български писател. Завършва Педагогическото училище в Казанлък (1899 г.). 5 години е учител в Стара Загора и Бургаски окръг. През 1918 г. завършва право в СУ “Климент Охридски”(1918 г.). Работи като чиновник в различни ведомства, най-дълго в Министерството на финансите. Известно време е адвокат. Член е на СБП. Ботьо Савов е автор на съчиненията “Неранза” (1921 г.), “Майка” (1923 г.), “Върложкият камък” (1923 г.), “Странният пътник” (1927 г.), “Замъкът на лейди Фокс” (1938 г.), животописни разкази за хан Кардам, хан Телериг, св. Иван Рилски и др., Повестта “Бабек” (1928 г.). Умира на 11 март 1959 г. в София.
1869 г.
Роден е д-р Христо Николов Татарчев - деец на македоно-одринското национално-освободително движение, един от основателите на ВМОРО. Пръв председател (1894 г.) на Централния македонски революционен комитет. Първоначално образование получава в родния си град и в Охрид. През 1882 г. учи в Брацигово, а на следващата година постъпва в пловдивската гимназия. Куриер е на БТЦРК, взема участие в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Доброволец е в Сръбско-българската война (1885 г.), участва в сраженията при Сливница. Следва медицина в Цюрих и Берлин до 1892 г. През 1893 г. заедно с Д. Груев и други поставя началото на ВМОРО. През 1901 г. е арестуван от османските власти и изпратен на заточение в Подрумкале, Мала Азия. Освободен е 1902 г., но на път за Солун е задържан в атинския затвор. Член е на задграничното представителство на ВМОРО до 1905 г. По време на Балканската война и Първата световна война е военен лекар. След войната е един от учредителите на ВМРО. След 1925 г. се оттегля от активна революционна дейност, поради противоречия с ръководството на организацията. Принуден е да емигрира в чужбина. Умира в Торино, Италия. Автор е на книга със спомени “Първият централен комитет на ВМОРО” (1928 г.). Умира на 5 януари 1952 г. в Торино.
На тази дата умират:
2010 г.
Умира българският икономист Веселин Никифоров. Той е член-кореспондент на Българската академия на науките. Роден е на 5 януари 1927 г. в гр. Вършец.
Работи в БАН, където ръководи секцията “Възпроизводство и икономически растеж”. От 1974 до 1984 г. е председател на Българската народна банка. През периода 1983–1987 г. е председател на Комитета за социална информация (днес Национален статистически институт).
1948 г.
Умира Никола Маринов (Н. М. Абаджиев) - български художник. Роден е на 10 юли 1879 г. Завършва Художествената академия в Торино (1903 г.) при Дж. Гросо. Учител е в София (1907-1921 г.), професор (1921 г.) по живопис в Художествената академия и неин директор (1935-1937 г.). С творчеството си укрепва реализма в българското изкуство. Рисува битови картини, портрети, пейзажи, стенописи. Маринов е първият български художник, използващ акварела в творчеството си. Творбите му са изпълнени с лиризъм. “Връщане от кладенеца” (ок. 1915 – 1921 г., НХГ), “Към извора” (1920 г.), “Селянки на пазар” (ок. 1921 г., НХГ), “Връщане от полето” (1922 г.), “Ханджийката” (1923 г., НХГ), “Седнали селянки” (ок. 1925 г., НХГ), “Селско момиче” (ок. 1927 г., НХГ), “Мома със стомна” (1941 г., НХГ), “Селянки” (1942 г., НХГ). Сериозни успехи постига в портретите Pia (портретна скица на жена, 1908 г., НХГ), “Портрет на жената на художника” (ок. 1908-1915 г., НХГ; ок. 1910-1915 г., НХГ; ок. 1919 г., НХГ), “Майка с дете” (ок. 1920 г.), “Танцувачка” (1921 г., НХГ), “Магда” (ок. 1921 г.) и много други.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
