Загиналият в Стара планина турист се оказа млад лекар от „Александровска“ болница. Самоличността му обявиха от лечебното заведение– името му е Марио Шкодров и само след броени дни е щял да навърши 27 години. От екипа на болницата го описват като вечно усмихнат и всеотдаен, при това с тежка съдба, която обаче не му е попречила да преследва целите си и да стане лекар, при това избрал спешната медицина.

Както вече е известно младият планинар загина в Стара планина в района на централното било между хижите „Добрила“ (която се намира в планината над Сопот) и „Амбарица“ (над Троян). Той бе в неизвестност от понеделник вечер, а вчреа (сряда) в ранния следобед тялото му бе открито от спасителите. Засега от Планинската спасителна служба не дават подробности за точното местонахождение, където е открит и за кончината му. Бе съобщено само, че е измръзнал.

Ето какво написаха във фейсбук от здравното заведение:

„Внезапно ни напусна младият лекар Марио Шкодров!

С покруса и дълбока печал узнахме за преждевременната, неочаквана и жестока смърт на нашия скъп колега и приятел д-р Марио Шкодров. В неделя (16 декември) той щеше да навърши 27 години, ако нелеп инцидент в планината не бе отнел живота му…

Останал без родители, д-р Шкодров завършва образованието си в Медицински университет – София като стипендиант по програмата на ФПББ „Готови за успех” в подкрепа на отлични ученици и студенти, загубили единия или и двамата си родители. Той е един от малкото лекари, които избират трудна специалност, каквато е спешната медицина, въпреки възможностите, които има като сирак и отличен студент. Много пъти участва доброволно и безвъзмездно в прегледите на възрастни хора от Северозападна България, организирани от Фондация „Направи добро – Александровска“ и партньори. От тази година младият лекар започна да специализира „Спешна медицина“ и бе част от екипа на Спешното отделение в УМБАЛ „Александровска“.

Въпреки краткия му житейски и професионален път, ще запомним д-р Шкодров с неговата усмивка, с голямото му сърце, кураж и желание да откликва на всеки зов за помощ, винаги готов да се себераздава и да твори добро….

Горди сме, че имахме честта да го познаваме!

Поклон пред светлата му памет!“