София. Две жертви, един човек в състояние на мозъчна смърт, и 12 са ранени - това е равносметката от последния терористичен акт в Европа, при който след като 29-годишен мъж откри стрелба на коледен базар в източния френски град Страсбург. Хиляди хора бяха евакуирани или блокирани в съседни сгради, тъй като нападателят успя да избяга. Атентатът предизвика вълна от съпричастност и коментари в цяла Европа, включително и у нас.
Според експертите нападението е изблик на агресия срещу цялостния християнски модел на цивилизацията в Европа. Арабистът проф. Владимир Чуков определи терористът като „хибрид между процесите на маргинализация, криминализация, ислямизация и радикализация“. „Трудно е да се каже дали нападателят е част от някаква организация като Ислямска държава – въпросът е дали е част от мрежа, която действа на френска територия“, уточни проф. Владимир Чуков. Той отбеляза, че за охраната на този базар са предвидени повече от 1 млн. евро и между 500 и 600 души охрана и въпреки това системата за сигурност на Франция не е сработила срещу този „вълк единак“. По думите му протестите във Франция несъмнено дават своето отражение върху отслабената система за сигурност в страната.
Ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 г., коментира от своя страна, че „Ислямска държава“ е почти ликвидирана, но опасността от терористични актове остава. Според него службите за борба с тероризма са повишили ефективността си, за което свидетелстват множеството предотвратени актове както в Европа, така и в Русия. По думите му опасността от извършване на подобни атентати е възможна и занапред, защото те са дело не толкова на сериозна организация зад граница, а преди всичко на една своеобразна вътрешна саморадикализация на отделни елементи, които споделят идеологията на „Ислямска държава“ и подобни на нея структури.
Експертът по антитероризъм Христо Смоленов обясни, че и този път не трябва да говорим за религиозен тероризъм, защото в същността си тероризмът представлява пораждане и разпространение на масов страх с финансово-икономически или политически дестабилизиращи цели. „Това обаче бива прикрито зад религиозни, психологически и личностни мотиви“, уточни Смоленов. „Това са хора, представители на друга цивилизационна форма, която не уважава човешкия живот по начина, по който го прави християнската цивилизация“, коментира той. По думите му масовият внос на индивиди, травмирани от действащ и до днес тероризъм, всъщност „минира“ европейската цивилизация. Според експерта трябва да бъде поет ангажимент за предпазване на българите, без значение от етническа и религиозна принадлежност, от внесения радикализъм.
Според експертът по национална сигурност проф. Николай Радулов отвличането на вниманието от проблема с тероризма може да доведе до човешки жертви, включително у нас. По думите му опасността от тероризъм по никакъв начин не е намаляла. Проф. Радулов допълни, че сигурността в България зависи от два фактора – добрата подготовка на органите на реда и непривлекателността на България както за мигранти, така и за хора, свързани с Ислямска държава. Това не бива да ни успокоява, предупреди професорът.
Политическото ръководство на службите за сигурност в лицето на вътрешния и военния министър увериха от своя страна, че към момента в страната ни няма необходимост от промяна на мерките за сигурност с оглед атентата в Страсбург. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов отбеляза все пак, че на всички дирекции е разпоредено осигуряването на засилено полицейско присъствие при прояви на открито, свързани с предстоящите празници. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов поясни, че службите ни винаги имат готовност да реагират с необходимите мерси при подобни ситуации. „Крайно време е да излезем от този сън и да спрем да си въобразяваме, че някакви леко полудели хора правят атентати в Европа“, коментира той. „Става въпрос за война между 2 цивилизации или по-точно за агресия към християнската европейска цивилизация и докато институциите в Брюксел се грижат за лекуване на последиците, ние в България не трябва да чакаме последиците, а да вземем законови мерки, чрез които да предотвратяваме тези процеси още в техния зародиш, а не да ги чакаме да узреят“, каза още той.