Измененията предвиждат и „Информационно обслужване“ АД да изработва специализираните устройства за машинно гласуване, а ЦИК да възложи разумен срок за това. Така машинно гласуване няма да има за предстоящите избори през 2019 година. Въвежда се възможност ЦИК да определи броя и номерата на избирателните секции, в които да има машинно гласуване, като следва техният брой да не бъде по-малко от 1000. Машинно гласуване няма да се произвежда в избирателни секции с по-малко от 300 избиратели. Предвидено е и дистанционното електронно гласуване да се реализира поетапно, след провеждане на проучване и създаване на защити на резултатите.
Народните представители приеха и предложението на ПГ на „Воля“ да има видеонаблюдение в избирателните секции. Така избирателите ще могат да наблюдават на живо изборния ден на сайта на районната избирателна комисия и всеки гражданин ще има възможност да подаде сигнал за нарушения в изборния процес. От „Воля“ предлагат да се промени и начинът, по който се формира съставът на районните избирателни комисии. Според тях парламентарно представените партии и коалиции трябва да предлагат брой членове, в зависимост от действителните гласове, които са получили на последните избори.
Дебатите по промените предизвикаха спор в парламента. Народният представител от ГЕРБ Данаил Кирилов коментира, че управляващите имат амбицията електронното дистанционно гласуване да стане факт, но когато има технологична сигурност и обезпеченост на процеса. Той посочи още, че въпреки първоначалното силно обществено одобрение, мненията за въвеждането на машинното гласуване вече не са еднопосочни. Кирилов обясни, че темата е била обсъждана многократно, както и че този вид гласуване се е прилагало досега само на местни избори. Като основни недостатъци той посочи двойното осъществяване на броенето, възможността за възникване на грешки и случаите, при които паметта не е била предадена на флашка от съответната машина в секционни избирателни комисии.
От своя страна, депутатът от ПГ на „БСП за България“ Крум Зарков заяви, че с този законопроект се постигат нови низини в законотворчеството на 44-тото Народно събрание. Той посочи, че за пет години постоянно действащата изборна администрация не е успяла да се справи с осигуряването на няколко хиляди машини за изборния ден. Зарков коментира още, че не е ясно по какви критерии ЦИК ще избира къде да има машини и къде - не. „Или някой не иска да има машинно гласуване именно заради подобренията, които то предоставя относно честността на изборния процес, или вносителите искат просто да угодят на ЦИК и да се разтоварят от едно непосилно за тях бреме. Единственият резултат от този закон ще бъде още по-ниска степен на доверие“, заяви той.
Народният представител от ПГ на ДПС Хамид Хамид обясни, че партията подкрепя законопроекта, като посочи, че той е правилна, но недостатъчна крачка към връщане на доверието на гражданите в изборната ни система. „Недостатъчна е, защото нашето становище е да се върви само към машинното гласуване, трябва да извадим хартиените бюлетини от изборния процес. Недостатъчна е и защото се предвижда то да започне с поне 1000 секции, а нашето желание е да бъде масово още на следващите избори“, заяви Хамид. Той посочи, че между първо и второ четене ДПС ще предложи по-добри варианти за решаване на проблема „15-15“.
Секретарят на ПГ на „Обединени патриоти“ Юлиан Ангелов коментира, че е важно номерацията в бюлетините да отпадне, защото българите трябва да гласуват за кандидати, а не за номера. „Хората трябва да бъдат интелигентни, когато отидат да направят избора си“, коментира Юлиан Ангелов. „ЦИК е създаден при доминацията на БСП и ДПС и е доминирана от тези партии. Ние се съобразяваме с тяхното мнение. Ако БСП не са съгласни с мнението на ЦИК, които може би са най-компетентният орган за изборния процес, да си снемат доверието от хората там“, посочи той.
Цветилена СИМЕОНОВА
