Невероятната история на 105-годишния Сандьо: От Карнобат през бургаска шкембеджийница до политзатовра като враг на Царя

Мало преди да навърши пълнолетие започва работа в шкембеджийница в Бургас, след фалита ѝ е бюфетчик в казино

Източник: plovdiv-press

Сандьо преживява ужаса на две световни войни, здравото му тяло е медицинско чудо





104 години съм ги оставил на лихва в банката и вече обработват 105-ата. Смятам, че ще хвана и 106-ата, няма да ми избяга. Думите са на най-възрастният пловдивчанин Александър Николов, който преди да създаде семейство в града под тепетата, живее дълги годни в Карнобат.

Дълголетието си столетникът дължи на своя здрав ген и начин на живот. Всеки ден ходи пеша, изкачва по няколко пъти седемдесетте стъпала до четвъртия етаж на дома си. В старата кооперация, в която живее няма асансьор. Никога не е пушил и пил алкохол. Всяка сутрин закусва мед с ябълка, филийка хляб, сиренце и орехова ядка. И след това задължително изпива по едно млечно кафе и хапва 2 бисквити. На обед си купува готова храна, най-често супа, но винаги взима и десерт. Вечерята му е 5-6 хапки тахан халва, филийка хляб и една купичка сутляш.


105-годишният дядо Сандьо, който дължи дълголетието си на здравия ген

Лекарства не пие, на доктор не ходи. 30 години страдал от язва. „Докарах си я от един Скрежко през 1938 година. На денонощие пиех по 6 пъти сода бикарбонат, само тя ме успокояваше. През 1972 година отдих в болницата да ме режат. Изследваха ме и разбраха, че не съм за операция. Дадоха ми едни таблетки. Казаха – или сама ще те остави, или ще я носиш до края на живота. След 5 години организмът сам се справи и от 1980 година не знам какво е болен стомах“, споделя столетникът.

Той има един син, две дъщери и 17 внуци и правнуци. Синът му е на 75 години, а най-малката правнучка е на 5 месеца. Със съпругата си Янка живял 60 години в мир и любов, но преди 9 години починала. Сега компания му прави котаракът Зоро. Знае наизуст стиховете на Никола Вапцаров, когото лично познавал. Преди ден в клуба на пчеларско дружество „Акация“ в Пловдив рецитира с плам в очите „Вяра“.



Животът на Александър Николов никак не е лек, а съдбата често го подлага на сурови изпитания.
Роден е на 12 юли 1914 година в Ниготин на Вардар. Баща му дълги години воювал на фронта, а майка му взема четирите деца, качва ги на волска кола и през 1918 година напускат Македония.

В дните на бягство за 4-годишния тогава Александър идва и първото премеждие. Две военни германски каруци връхлитат върху тяхната и той пада до един стълб, отгоре го затиска мъртъв кон. Известно време е в безсъзнание, но успява да се свести.

За гладните дни и нощи и голямата мизерия тогава си спомня с тъга. Семейството му се установява в Карнобат. На 15 години започва работа в шкембеджийница в Бургас, но след време фалирала и става бюфетчик в казино. 

“ Там имаше и стаичка за интимни срещи, през която преминаваше целият местен елит – фабриканти, търговци, висши чиновници, офицери, консули. Работех с отвращение и след няколко месеца напуснах ”, разказва възрастният мъж.

Два пъти лежи зад решетките по политически причини. Още 20-годишен младеж е обявен за враг на царя и отечеството и е пратен в Централния софийски затвор по силата на ЗЗД за комунистическа дейност в казармата. Осъден е на 8 години и 4 месеца строг тъмничен затвор, но успява да се спаси след време заради амнистия. Заминава за София и става сладкар. През 1938 година се запознава с Никола Вапцаров.

„Беше борбен човек, живееше с идеите за нов строй. Такива като него се раждат рядко”, връща се в спомените си бай Сандьо, както го наричат близките му. През 1941 година отново е изправен на съд и получава 15 години затвор. На 8 септември 1944 година напуска килията, след като правителството дава амнистия. После го вземат в армията, където се пенсионира като подполковник на 45 години.



Пчеларите от дружество „Акация “ в Пловдив празнуваха на 8 декември рожден ден на Александър Николов

Започва да се занимава с пчеларство през 1957 година. Седем години по-късно се мести в Пловдив и става член пчеларско дружество „Акация“. Бил е 25 години председател на дружеството, пчеларите още го тачат и често се допитват до него.

Започнах с няколко кошера и ги направих 80. Имаше години, когато тук се гледаха 3000 кошера и се произвеждаше 60 тона мед годишно. 1991 година от 30 кошера ми останаха само 3, защото пчелите измряха. През 1997 година природата беше щедра и от 7 кошера изкарах 850 кг. мед, с три магазина работех. Медът е еликсирът на природата. Няма друг продукт, по-чист и по-силен от него, защото не е правен от човешка ръка”, разсъждава столетникът. На 96 години преотстъпва пчеларството на съпруга на своята внучка. Въпреки това продължава да си плаща членския внос и да идва в клуба на пчеларско дружество „Акация“.

Животът му поднася още едно изпитание. През 1983 година катастрофира с колата и се налага да му отварят главата, за да му извадят голям съсирек.

„ Операцията продължи един час. Мислех, че трудно ще се възстановя, че няма да мога да ходя. На третия ден ме изписаха. Докторът ми каза – здрав си, защото не пиеш и не пушиш. Оперирал съм още сливици, херния и перде на очите“, изброява дядо Сандьо. Той е събрал част от спомените си в книжка.

В категории: Животът