Медицинска сестра от Рим роди първата си рожба на 62 години. Бебето е момиченце с тегло 3 кг и 200 г и проплака за пръв път в ръцете на акушерките от реномираната столична болница „Сан Джовани“.

Жената на възраст е „забременяла“ чрез ембрион, присаден й в албанската столица Тирана. Според докторите родилката се била навила на този специфичен метод на зачеване „ин витро“, тъй като нямала постоянен партньор, от когото да бъде взета семенна течност. Момиченцето се пръкнало на бял свят чрез цезарово сечение, като скалпелът на осъществилия го хирург е бил „воден“ за пръв път в Италия от свръх модерна ехографска сонда.

Някои медии на Апенините побързаха да обявят раждането на момиченцето от 62-годишната жена за италиански рекорд, но първоначалният възторг бе потушен от шефа на родилното отделение на „Сан Джовани“ – гинеколога Марко Траверса. Той посочи пред журналисти, че преди две години жителка на същите години от намиращото се северно от Неапол градче Кастел Волтурно била станала майка на момченце с тегло 3,5 кг.

Нещо повече – доктор Траверса подчерта, че за зло или за добро, но ражданията от жени над 60 години в Италия стават все по-чести. Като Вечният град и областта Лацио, към която той принадлежи административно, напоследък са национални рекордьори по висока средна възраст на родилките-първескини – 40 години. Много от тях пък се решавали да имат второ дете на възраст между 45 и 50 години – факт, който поставя Лацио на първо място в страната по относителен брой зачевания „ин витро“ – сега те са „виновни“ за 20 на сто от всички бременности! Цифрата е впечатляваща и за това свидетелства съпоставянето й със същия показател в някои други области. Така например в съседната на Лацио и просперираща Тоскана зачеванията „ин витро“ са 7 на сто от всички, а в богата северна област Фриули Венеция Джулия засега те са 3 на сто.

Социолозите и психолозите обясниха „бума“ с късните и „асистирани“ бременности в Рим както със социално – икономическите трудностите при отглеждането на деца, така и със закърняващото напоследък майчинско чувство у жените, сещащи се за поколение чак когато става трудно да го имат по естествен път.