Вижте снимката на руското посолство в Скопие и си дайте сметка защо ( отново) се потвърждава информацията, че московският шпионаж в съседна Македония се ръководи от София ( и от Белград, но за българите и техните западни съюзници въпросът за българския акцент стои с цялата тежест на абсурда за една натовска държава). https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/11/13/3345267_s_agenti_v_sofiia_i_belgrad_rusiia_rabotela_po/?ref=home_mainStory

Явно малката спретната къщурка в Скопие не може да побере навалицата от руски шпиони, чиято задача да държат държавицата в кремълската орбита е балкански приоритет на Москва от няколко години насам. Пък и къде по-наблизо и по – удобно да се настани оперативното командване на руските диверсии в набелязаната за препъване по пътя към НАТО и ЕС Макeдония, ако не в близката й България?

България, доказано от услужливото бездействие на най-проруското управленско-опозиционно статукво от поне две десетилетия, в същото време не е по подразбиране удобен мегдан за свободното разпореждане на руската мечка. Ако критериите бяха само географски, за тази роля можеше да се кандидатират също Гърция, Албания или Черна Гора. 

Онова, което прави България толкова “дащна” мома за руското системно проникване, е, че то става по желание на тукашната булка. Което я прави на практика проститутка. Защото се предлага уж по любов, но всъщност срещу заплащане – за някои буквално, за други местни васали (от)плащането се извършва чрез допускане до властта, пък там да си грабят вече на воля.

Преди година и половина в Македония бяха не само разконспирирани, но дори и официално обявени резидентите на руския шпионаж:

— Валентин Адониев, кореспондент на ТАСС в Скопие

— Артьом Румянцев, представител на “Россотрудничество” в Македония

— Сергей Самсоненко, почетен консул на Русия в Битоля

— Велимир Стойковский, почетен консул на Русия в Охрид

Това заковаване на руската резидентура на дъската на публичността в Македония е чудо, невиждано в превзетата от руското влияние България. Дори при голямото изключение, когато от България бяха прогонени за първи и последен път цели трима руски “дипломати” ( в края на управлението на Иван Костов), София се опитваше да запази дискретност относно имената, повода и конкретната дейност на изпроводените у дома руски шпиони. За тях стана известно от оскъдни медийни публикации, които не бяха опровергани. И толкоз. 

При смяната на властта в епохата на монархо-социализма след това Москва господарски започна да праща в София дискредитирани, прогонени от съюзнически държави ( напъдени от Полша, например). Другарите Симеон, Сергей и Ахмед явно нямаха нищо против да предоставят подобно дипломатическо убежище в името на братската дружба и съвместната борба срещу безработицата сред руските шпиони с дипломатически паспорти.

При продължението на управлението на споменатия по – горе триумвират, олицетворявано от 10 годишното властване на техния проект ГЕРБ, положението с гостоприемството спрямо московските пратеници с двойно дъно явно достигна разцвета си.  Резултатът е налице: пълна русификация на парламента, президентската институция и правителството, което се чуди как най-шумно да угоди на Путин по въпроси като АЕЦ “Белене” на принципа “ удряй ни шамари със стотици милиони глоби, ние пак ще те обичаме”.

 

 

 

 

Вижте за сравнение що за мастодонт е руското посолство в полите на Витоша. Вероятно ще трябва да се съгласите, че размерът понякога наистина има значение. В руския случай – винаги. Освен с гигантомания ( и шантаж на ключовите играчи на българската сцена), с какво още да впечатлява матушката братушката, който й позволява да си разиграва мечката у нас като в задния си двор. Защото мечката го държи на синджир.

 

 

 

Дали строежът на нова външна страна с височина поне 3 метра около вече съществуващата и достатъчно внушителна ограда на руската цитадела, който се осъществява в момента при пълното мълчание на медии и политици, няма връзка с “темата”? 

Кой ли ще попита тук нещо толкова неудобно за дресираните да уважават господарите си слуги, макар да става дума наистина за външна конструкция на българска територия, а не за вътрешен градеж на руска дипломатическа земя?  

Човек направо може да се запита: да не би да се окаже, че Македония ще влезне в НАТО, след което България ще трябва да напусне алианса в един момент?

 

Звучи на пръв поглед абсурдно. Но нима в центъра на София не стърчи 33 метровото мерило МОЧА за българската поносимост към руските абсурди, на което със златни букви на сив фон е изписана черната лъжа, че българският народ бил благодарен на червената армия за съветската окупацията и 45 годишната съсипия на българската независимост и национално достойнство?

Една такава рокада по замисъл на кремълските шахматисти би изглеждала за запада като размяна на кон за кокошка, както казват шахматистите. Но при толкова системно руско инвестиране на хранилката на българския троянски кон, потупван окуражително по широкия борчески гръб от Берлускони, гален от трима папи по главата и от Папата на ЕК Юнкер ( макар и на подбив по време на председателството на България тук в София), няма да е чак толкова необичайно повторение на придобиването на България от Русия с мълчаливото съгласие на западняците, за които сме кауза надута. И спукана. 

Share on Facebook
Unknown
Unknown
posolstvo_moskva_ograda3
posolstvo_moskva_ograda3