Мачлето от провинциалната ни лига, с участието на двамата най-видни пехливани на върха на държавицата ни, продължава чрез точка за Румен Радев. 

Президентът ни се похвали, точно като Борисов преди него, че президентът Тръмп го е удостоил с вниманието си. Така Радев и Борисов са наравно по този показател. Единият ни сподели снимка на натрапеното си ръкостискане с американския обитател на Белия дом в Ню Йорк по време на рутинната сесия на Общото събрание на ООН, а догонващата страна, в лицето на президента Радев, изравни резултата с демонстриране на снимка от “разговор” (?) с Тръмп в кулоарите на честването на 100 годишнината от края на първата световна война в Париж. 

 

 

 

 

 

Ако Борисов се перчи от години с футболните си подвизи ( или със снимка как се набира на лост на по-млади години), то другият се метна да върти коремно упражнение на войнишка тренировъчна висилка при посещение във военно поделение в Пловдив, за да се види, че не е по – долу от конкурента си по отношение на мускулите. 

Борисов многократно ни се е демонстрирал неглиже. Радев направо го “надцака” със снимки как е полегнал в отпусната поза в питейно заведение и как посреща в резиденцията си гости по чехли и по потник ( тази дума ми е сред любимите – по аналогия как би трябвало да се нарича останалата част от долното бельо на мъжа). Човеци от народа!

Радев отиде да се кланя на Путин в Сочи, където самодържецът обича да приема васали докато си почива от язденето на руския народ и руският началник  му се накара допълнително след като това направи в София неговият пратеник Гундяев, маскиран като руски патриарх под името Кирил. Борисов дотича само седмица по-късно да опита от същата тояга на килима в Кремъл. Кой от двамата унижи повече България със самопризнанията, че не правим достатъчно, за да се харесаме на Владимир Владимирович, не стана ясно. Пак паритет.  

Ден след като беше официално оповестено тук, че Тръмп ( най-после) ще приема Борисов в Белия дом на официално посещение през януари, Радев се приземи (почти) в обятията на Тръмп в Париж. Може и да е невинен, без да иска да е станало, но фактът, че светкавично се похвали със снимката, на която “оранжевият клоун” ( както го наричат мнозина от неговите критици) покровителствено е положил ръка на липсващия му пагон на натовското рамо, е показателен. 

Като гледам тази ожесточена надпревара между двамата ми иде направо да си зачеркна статиите, в които съм писал досега, че на туземната демокрация в България й липсва плурализмът и конкуренцията. “Виноват” съм пред двамата генерали от запаса!

Share on Facebook