Новината за арестуваните на Баневи във Франция ме озадачи. Досега прокуратурата, специална или не, специално се занимаваше с “доказани русофоби”, като бившите министри Николай Ненчев, Николай Младенов и Трайчо Трайков. Гонеше специално и заподозрени в русофобия бизнесмени, като Огнян Донев и Иво Прокопиев, за които се предполага, че нещо не харесват колкото трябва Путин, щом свързаните или стопанисваните с тях медии си позволяват да го критикуват.
И изведнъж – арест за един толкова искрено отдаден на каузата на русопоклоничеството бизнесмен, като Николай Банев, стана обект на прокурорско притискане. Та той си ама собствена неправителствена организация, Евразйски клуб, която шумно се възхищава на руската окупация на Крим! Че и булката му е в управителното тяло на този руски инструмент за влияние в България. http://samarinof.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/03/01/skandal-evraziiskiiat-klub-na-nikolai-banev-legitimira-nezak.1596437
НА СНИМКАТА: Николай Банев попива думите на руския посланик Макаров
С какво Банев и Банева са заслужили такова неуважително отношение? В прокуратурата не знаят ли, че др. Банев знае наизуст цяла песнопойка със съветски маршове, които кара музикантите да му свирят по заведенията , докато припява с пълно гърло? Какво ли си мисли по въпроса руският шеф на прокуратурата ( не само на руската) Юрий Чайка? Той давал ли е указания да бъде притесняван толкова виден приятел на Кремъл у нас? Чайка ли им е изпила ума на държавните обвинители у нас, че да се закачат с такава важна птица от московската пета колона, отлетяла на юг към Ница, но преследвана там от френски полицаи по българска заръка?
Такива въпроси ме мъчат и отговор, признавам си, нямам. Всичко, което знам, съм го прочел във възторжените репортажи и отзиви на бенефициентите на Баневата щедрост. Спонсорирания от него журналистически конкурс в собствения му курорт “Свети Влас” беше явление, на което и самият Делян Пеевски сигурно е завидял заради неговия размах и дълбочината на замисъла. В плитчините на залива акостираше яхта, от нея под светлините на прожекторите и под акомпанимента на тържествената музика слизаше мастито жури и в рамките на продължаващото в този дух шоу обявяваше година след година победителите в това частно “мероприятие”.
Иначе казано, докато Пеевски си купуваше цели издания, Банев беше заложил на пазаруването на отделни имена. Най-видните в нашенската журналистка, в някои от случаите ( читателите могат сами да ги открият в интернет, те не се крият, гордеят се с наградите си).
Доста по-евтино е да си “наградиш” журналист и да си купиш (поне) мълчанието му, отколкото да издържаш години наред цели редакции. Младежът Пеевски явно беше прецакан от конкуренцията на търга за роби на труда на тържището на родната журналистика – веднъж и той да загуби един търг. Да не би това да е причината за бедата, сполетяла Баневи в Ница ( която се римува с белезници)?
Дано да знаят нещо повече колегите, които Банев награждаваше за журналистически успехи от десетина години насам. В края на краищата сред тях има наистина големи звезди. Да спомена само Елена Йончева ( а да не споменавам за състава на маститото жури…).
При толкова много запознати с темата “вътрешни хора”, защо ли изобщо се обаждам? Ок, млъквам. Оставям отлично информираните от първа ръка за взимането-даването с Баневи да дадат своя принос в измъкването на България от дъното на световните класации за медийната свобода. Имат златен шанс да го направят!
Share on Facebook
