Тази вечер си пих ракията със Сашо Македонски. Ще поясня.
Любимата ми съпруга Роси пя заедно с хора на Софийската филхармония на 19-ти в петък в Скопие Деветата симфония на Бетовен. Софийският ни семеен филинг и хармоничната ни връзка получиха в мое лице в резултат на това под формата на сувенир чудесна македонска ракия. В комплект с чашка ( ” в профил и анфас” на снимката), на която е изобразен Александър Македонски. Тъкмо с него се почерпихме за здравето на доброто съседство и светлото му бъдеще.
Но не тази битова случка ме накара да споделя филинга, а липсата на надлежен коментар в българското публично пространство за особения случай с участието на българските гласове в момента, когато беше огласено желанието на парламента в Скопие страната на практика да се присъедини ефективно към ЕС и НАТО. Т.е. към нас, колкото и на пръв поглед да изглежда нескромно и “великобългарско”, както биха казали някои тровени от десетилетия с новичока на антибългарска пропаганда наши съседи.
В скоби казано, по времето на разноликия комунизъм у нас и там, Македония и Сърбия бяха световни шампиони в дисциплината “антибългарска пропаганда”, но този факт се пазеше в тайна от населението в НРБ, към което се отнасяха от “елита” като към безмозъчни овце на московско заколение.
По съвпадение или не съвсем, но тъкмо Софийският филхармоничен хоро озвучи мощно с химна на Европа преломния момент, в който законодателите в съседната ни държава гласуваха наистина историческото решение за промяна на името на страната, с което да се даде път за присъединяването й към евроатлантическата общност. Докато българските гласове пееха, законодателите в Скопие гласуваха.
Какво повече трябваше да се случи, за да бъде забелязана тази “подробност” от българските медии? Може би Бойко Методиев Борисов трябваше да дирижира и да си припише заслугата? Или Румен Радев? Или поне поне някой каракачански пудел на Путин?
Изобразеният на чашката Сашо Македонски може да е кич, но с него се родее и безродният къч на троянския ни кон. Ал. Македонски поне язди своя легендарен Буцефал, докато у настава дума за култ към Баце и за фал.
Бацефал става за име на троянския ни кон. Наздраве на съгласните!
Share on Facebook
