Хирургът академик Дамян Дамянов получи признанието за Лекар на годината. Пред сутрешния блок на БТВ той говори за бъдещето на хирургията и за здравната ни система.

„Хирурзите в България бавно се стопяват – заяви акад. Дамянов. - Казвал съм го и преди. Не обичам да драматизирам нещата. 12 тодини съм бил председател на хирургическото дружество. От 2 200 хирурзи през 2003 година, сега са около 1 200. Няма да изчезнат от България, но топенето им е факт. Факт е, че стават по-възрастни като цяло. Има хирургически отделения където работят по двама – трима хирурзи на между 49 и 60 години. Преди години имаше и един хирург, който работеше и на 90 години. Нормално е след 70-годишна възраст те да преминават на консултантска длъжност.

Младият лекар сега започва средно с 620 лв. заплата. Има и болници с по-добро финансово състояние, където заплатите са малко повече. Не е разумно един млад човек, който иска да отдаде живота си на хирургията да бъде третиран така. Става думи за едни млади хора, които искат да създадат семейство, но в същото време трябва да прекарват възможно най-много часове в хирургията и да трупат опит“.

Академик Дамян Дамянов коментира и промените в здравната ни система.

„В здравеопазването се разби една система без да е ясно какво ще се въведе след това – не скри огорчението си акад. Дамянов. - Това, което бе предвидено да се случи стана със замах. Реформата бе направена без никой да ни пита. Болничното здравеопазване се реформира по начин, който създава дефекти. Не е създадена друга система освен да ни управляват политици. Писнало ми е да се говори за здравна реформа. Сега нещата трябва да се правят спокойно и да се обмислят в дискусии със специалистите. Да се отчете къде са дефектите и какво трябва да се пипне. Най-сериозните проблеми са комплексни. Ясно е, че системата трябва да бъде финансирана. Финансовата част е много съществена. Всеки разговор стига до пари – за лекарства, снабдяване, консумативи, организация на здравеопазването.

Става дума за поредица от дейности. Във финансирането се наснесе основният дефект в системата. Кръщавайки системата като търговски дружества и еднолични търговци.

Това е болният въпрос. Принуджадат ни да мислим не за болния човек, а за клинични пътеки. Дали ще вържем бюджета на болницата. Това вече не е хуманна медицина, а търговска медицина.

Говорим за пари, а къде остава болният човек. Къде остава профилактика, която да е водеща. Профилактиката значи промяна. Не се случва, а се говори“.