Два иска за по 50 000 лева, е предявил кметът на Белово Костадин Варев срещу Прокуратурата на Република България по Закона за отговорността на държавата за вреди. Исканото обезщетение общо от 100 000 лева е за неимуществени вреди от незаконно обвинение за две престъпления. Накрая делото е прекратено, а градоначалникът - оправдан.

Съдебната сага започва на 11 февруари 2002 г., когато с постановление на Окръжната прокуратура в Пазарджик е образувано наказателното производство. Варев, заедно с бившия кмет на Белово Веселин Найденов, са обвинени по два пункта. Първият е продажбата на 4000 дяла, представляващи 80% от капитала на транспортното дружество „Белтранс“.. Според обвинението от тази приватизационна сделка са причинени вреди на общината за 250 000 лева. Освен това двамата са подведени под отговорност за три решения на Общинския съвет: за безвъзмездно отдаване на плажа „Топлата вода“, за изваждане от регулацията на парцел в града и за актуализация на месечна вноска за ползване на общинския плувен комплекс.

Споровете продължават 10 години 5 месеца и 13 дни. Делото е връщано три пъти от Апелативния съд в Пловдив. През май 2012 г. се стига до решение, с което Найденов е осъден, а Варев - оправдан от окръжните магистрати. През ноември същата година следва ново връщане, но на Окръжната прокуратура за коригиране на пропуски в обвинителния акт. Новоизготвеният е изпратен на Върховния касационен съд за определяне на еднакво по ранг съдилище, което да гледа делото. Така то попада в Благоевград, но не стига до разгледане по същество - обвинителният акт е върнат заради пропуски, а през 2013-а е прекратено.

В исковата молба подробно се припомнят събитията, както и че Варев е бил с мярка за неотклонение, многократно трябвало да се явява пред следовател, пред различни съдилища, пред прокуратурата. Кметът посочва, че е претърпял притеснения, страх, че обстоятелствата ще станат известни на роднините му, на съгражданите, на колегите му. Тези страдания го изтощили психически и морално, сринали човешкото му достойнство, чувствал се опозорен. Претендира за обезщетение за изброените неимуществени вреди.

От държавното обвинение не правят възражения по исковете, но считат, че вредите са недоказани като основания, размер, както и дали са пряко последствие от действията на прокуратурата. Освен това оспорват размера на исканите обезщетения. И твърдят, че процесът е протекъл в разумни срокове, като се има предвид правната сложност на обвиненията.