Президентът Румен Радев се състезава по мълчание с конкурента си Бойко Борисов, мълчал само 4 дни да деня на разкриването на убийството в Русе, когато се поздрави с разкриването му и размаха пръст на целия свят за недоверието към неговата България. В тази надпревара Радев победи. Удържа да не каже нищо и чак след погребението на Виктория Маринова избра да се присъедини към всички у нас и в чужбина, които констатираха дефицит на доверие в българските власти. Само че и у нас, и в чужбина е ясно, че става дума за сливане на власт и опозиция по начин, който все повече напомня за “двупартийната система” в НРБ, когато БКП си имаше патерица в лицето на съглашателите от БЗНС.

На своето си дребно, но гръмогласно пропагандно ниво след президента се обади и Александър Симов, любимото дете на червената пропаганда, наградено за старанието си с депутатски пост. Трябваше президентът му да проговори, за да си излее най-после обичайната злоба върху участниците в бдението в памет на Виктория Маринова в София, на което и той присъстваше преди седмица. Направи го не в партийния орган “Дума”, където от дълго време вече не се изявява, защото си има жълти трибуни за червената си жлъч, преценени явно като по-подходящи за изблиците му на партийната му ярост. 

С обичайните си изразни средства срещу “психодясното”, “ цялата зоология на градската десница”, “ фауна” , чието присъствие било “ цинично, неуместно, арогантно” ( за разлика от собственото му присламчване там) и прочее обобщения спрямо непознати хора, Симов не изневери на себе си като вади пред строя за своя словесен побой онези, които ( мисли, че) познава. За тях забърква още по -отровни квалификации, като “ пургатив за хората със здрав разум”,  “динозавър” , “компрометирана сянка от отминала отвратителна епоха” и прочее “ку-ку десни”.

Изстъпленията на Симов редовно се тиражират от проправителствените сайтове, в които Борисов бива обожествяван – например за това, че се бил проявил като истински мъж и политик, разкривайки убийството на Виктория Маринова. Те не само я крият, но и я демонстрират по най- кресливия начин. А после че чудят вкупом, че симбиозата между ГЕРБ и БСП е видна отвсякъде!

Доколкото Симов не е пропуснал да ме “ забележи” ( така се е изразил, т.е. все пак съм “забележителен”, макар и да не можел да ме нарече журналист), мога да го похваля този път, че е познал в едно: да, бях си приготвил лозунг на английски именно с цел той да бъде забелязан. Така и стана. Забелязаха го от Euronews, от германската телевизия ZDF и прочее разбиращи от дума, но на английски чужди медии, на които се надявах да обърнат внимание на написаното от мен. Защото българските медии, с няколко изключения ( защото също ме интервюираха за ужас на Симов) са като самия Симов – играят по свирката и по правилата на своите български господари. Те от български не разбират, равняват се по указанията на руски.

НА СНИМКАТА:  Откъс от напъните на Симов, публикувани в Пиг

 

 

 

 

Близо половината от разказа на Симов за събитието с давност една седмица, в което квалификациите му по чужд адрес прилягат на самия него като “зомби”, е посветена на оправданията му, че изобщо е присъствал на това място сред толкова непоносими за него хора. Имал право на това, но пък избрал да мълчи, защото трябвало да се мълчи. С което изпада в пълно противоречие с опорната точка на партийния си лидер Нинова, цитирана от агенция Фокус още на 8 октомври, т.е. в деня на бдението пред “Света София”:

“ …мълчанието в такива случаи би било укоримо и непростимо и ние за това призовахме не само партиите, всички да не бъдем безучастни към това, което се случи. Светът реагира, мигновено, бързо, крайно. От Америка, през Европа, Балкани – всички реагират. Какво очаквате – основните политически субекти в България да мълчат? Не, няма да мълчим. Това убийство е още един елемент от несигурната среда в България, от равнището на престъпност в България“ .

Истината е, че Симов си мълча от страх. Беше ясно, че е попаднал на място, на което е по-добре да си мълчи защото не си е на мястото. Но в крайна сметка не се стърпя да се прояви като провокатор, дошъл да дебне враговете с цел да ги наклепа след това, бидейки сигурен, че нищо не го заплашва там, ако си трае. Защото това не му е агресивната червена тълпа, която би изяла жив всеки от разпознаваемите си опоненти, ако такъв си позволи да се появи сред нея.

С такива “опозиционери”, борци срещу опозицията на Борисов ( определяна като “градска десница”) имитаторът на Тодор Живков от Банкя Банкя векува във властта вече цяло десетилетие. Така че оценките от чужбина са “споделен успех” на съглашателите с Борисов.

БСП и ГЕРБ са като ДПС и “Атака”, преплетени в битка за нахъсване и сплотяване на електората на собствената и на огледалната по формален признак партия. От БСП бяха монархосоциалисти при общото си управление с царя, а днес са орбанисти, путинисти и най-вече “консерватори” заедно с управляващите, от които все по-трудно могат да бъдат различени. 

Резултатът от този сговор е налице и беше регистриран в чужбина по невиждано досега единодушен начин, илюстрация за която може да бъде например статия на вестник “ Айриш таймс” с репортаж от София от 13 октомври, озаглавена : “Добре дошли в България, най-бързо топящата се нация в света”,. https://www.irishtimes.com/news/world/europe/welcome-to-bulgaria-the-world-s-fastest-shrinking-nation-1.3658819

В статията са изброени някои от рекордите на България: най-голяма амплитуда в доходите в страна от ЕС, най-ниска средна заплата, най-ниска минимална заплата, най-ниска пенсия, най-лошото състояние на медийна свобода и най-висок процент вярващи, че да имаш връзки е по-важно, отколкото да си добре образован. 

Ако можеше към това да се подходи с хумор, би трябвало да се отбележи, че при тази имитация на демокрация, при която власт и опозиция заедно громят критиците си, дъното още не е достигнато. Защото е двойно и тройно като руска мутрьошка. 

 

Share on Facebook