Димитър Иванов, който е участник в едно от най-заплетените и спорни дела преди 1989 г. - злоупотребите около фонда „Културно наследство” във връзка с честването на 1300 години България, съвсем не може да бъде обвинен в симпатии към фамилията на Живко Попов - човекът, отнесъл 20-годишна присъда за злоупотреби около събитието.
Въпреки това в едно свое интервю бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС споделя следното: „Людмила се движи в хай среди, а Живко е изцяло под влиянието на съпругата си – д-р Юлия Василева, която години наред живее на границата на психопатичното състояние, иска да се домогне до тези кръгове. Дъщеря им Мая е жертва на цялата тази среда. Тя заслужава едно съчувствие. Можеше да се развие и като журналист, и като човек с по-особени способности.
Въпреки че аз съм твърд материалист и не вярвам много на тези неща”. Коментарът, както се казва, в тези случаи е излишен. Децата не могат да отговарят за делата на родителите си. Също както и шестаците за заповедите на началниците си. Остава единствено тайната за изричането на ключовата диагноза на Димитър Иванов за Мая Попова - „човек с по-особени способности”.
„ШОУ” за пръв път накара „жената скенер” да разкрие публично другата, непознатата досега страна на „по-особените й способности” – пророческите сънища!
- Димитър Иванов ви ожалва, че не сте се развили като журналист. Защо?
- Ами, защото Хачо Бояджиев ме уволни. Поне тридесет пъти ме е канил на гости. След последната покана му казах, че няма да отида, защото е... стар. И същия ден след обяд ме уволни!... Знам от много близки колежки, че така се беше разпасал, че
беше превърнал женската част в БНТ в свой харем
Може и добро да ми е направил и трябва да му паля свещи, защото ме освободи в аванс от клоаката, в която се превърна медийната среда.
- Защо толкова години бяхте известна като „жената, танцуваща със земетръси” и нито дума не обелихте за пророческите си сънища?
- Не знам... Може би защото първият ми пророчески сън беше свързан с моята любима бяла котка, когато съм била на три или четири годинки. Бях заспала в скута на мама Еленка, която наричам така, защото тя ме гледаше, докато нашите градяха кариера.
Сънувам, че бялата ми котка е удавена в кофа с вода. След този сън повече не видях любимата си котка. Тя обичаше да се навърта около кръчмата отсреща - може би някой пиян мародер наистина е свършил пъкленото дело, не знам... Във всеки случай след съня ми любимата ми котка изчезна завинаги. Ама кой, включително и аз, ще повярва на глупавите сънища на едно невръстно дете!?
- И сега след толкова години си повярвахте!?
- Е, не. Може да се каже, че моят „кръстник” по отношение на пророческите ми съновидения се казва Емил Александров - приятел на татко и първи заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура. През 2010 правим интервю за вестник „24 часа”. В почивките си говорихме за разни неща. В една от паузите, кой знае защо, взех да му споделям какво съм сънувала за това и онова.
Слушаше ме внимателно и ми каза: „Мая, ти не бива да говориш само за земетресенията, трябва да споделяш и сънищата си!”.
- Помните ли кои свои сънища му разказахте?
- Разказах му много сънища, които не бях споделяла с никого дотогава. Спомних си съня за Стефан Софиянски - как го разкарват из прокуратури и съдилища.
И това наистина започва да се случва!
Разказах му и друг пророчески сън. Иван Костов и Надежда Михайлова пият червено вино един срещу друг от двете страни на дълга маса. Костов си изпи чашата и... повърна кръв. Това е. Другото ми се губи. Този сън беше преди разрива между двамата...
- Извинявайте, но аз като ваш почитател, но и като Тома Неверни, имам право на своите съмнения. Посочете ми поне един жив свидетел на тези свои пророчески сънища, преди да се случат?
- А, сетих се! Казва се Бойка - млада медицинска сестра по онова време. Тя е човекът, който биеше инжекциите на Тодор Живков.
Доверяваше се единствено на нея. Не на Ани Младенова. Не знам защо беше така. С Бойка се срещнахме случайно в градския автобус и й разказах за Костов и Надежда. Беше доста време преди да настъпи разривът между тях. Бойка е жива и здрава, все още работи и може да я попитате.
- След „орисването ви” от страна на Емил Александров за втората ви дарба какви други пророчески сънища ви споходиха?
- Лятото на 2013 г. в една безметежна лятна нощ си лягам и вече, когато ти се е наспал мозъкът, просто в просъница, около пет сутринта ми се явява съвсем непозната за мен жена, с остри, но невероятно правилни черти, с прическа и одежди в ретро стил, нещо като от времето на Втората световна война.
Каза ми: „Мая, България не трябва да се противопоставя на Русия! Тя е най-голямата ни близка сила, дори не каза сила, а най-голямата наша съседка”. Говореше ми на руски, не знам как съм я разбрала, сигурно интуитивно някак си. Това беше лятото на събитията около „Майдана”. Тогава нищо още не подсказваше дрънкането на оръжия от американска и руска страна.
А когато вече живеехме на „Гурко”, ми се присъни и Чърчил като малък - с розовите бузки и русата косичка, бил е много сладко детенце, качва се по стълбите към мен, иска нещо да ми каже... След това сънувах и Пикасо като млад, сънувах и Салвадор Дали, който ме убеждаваше, че трябва да продължа пътя си на режисьор. Той самият е бил режисьор, за което никога не съм подозирала.
Никога не съм имала визия за тях като млади. Трябваше да си правя на другия ден справки в Гугъла, за да се уверя, че съм сънувала наистина тях. Изобщо в това лято ми се присъниха цяла плеяда фигури от времето на Втората световна война. Тези сънища се редяха в серия съновидения. Не знам какви бяха посланията им, ако ме питате за пророческо разкодиране на виденията си. Но това беше лятото на „Майдана”...
- Значи все пак имате някаква смътна представа като цяло за „кошмарите си”?
- За мен това си бяха абсолютно такива, предупредителни сънища.
Мина време. За мен
основният ми пророчески сън
изплува една седмица след смъртта на мама, която си отиде на 22 октомври миналата година. Бях отишла да се грижа за татко и осем месеца не се отделих от него нито за миг. Той беше здрав като скала, нямаше физически проблеми със здравето, той е от столетен род, но в този период беше духовно между живота и смъртта. Все едно вървеше след мама към Отвъдното. Тогава, седмица след смъртта на мама, си лягам с усещането, че за пръв ще се потопя в първия си нормален сън от много време насам.
Лягам и не очаквам да сънувам нищо. До, но пак не се отървах. Сънувам Путин. Нямаше нищо общо с онзи студен, стоманен, горделив образ, който познаваме от снимки и телевизия. Нито сянка от някаква горделива осанка, но... седеше върху бял кон. Не ми е отправил никакво послание, нищо. Просто седеше върху коня и ме гледаше. След това съм го сънувала още много пъти.
- А Ванга, няма как да не ви се я явила, ако наистина ви спохождат пророчески сънища?
- Аз на приказките за Ванга никога не съм вярвала. Единственият човек, който задочно ме запозна с нея, беше Людмила Живкова. Тогава бях една „пила”, която в онзи момент шеташе между четвъртия и петия етаж на телевизията, където беше кухнята на „Светът в действие”. Изведнъж вратата на асансьора се отваря и излиза Людмила Живкова. Явно ме разпозна не само визуално, но и по име. Буквално ме хвана за ръката и ми каза: „Мая, ела, искам да ти покажа прожекцията!”. Беше една такава вътрешна прожекция за Ванга.
Едва издържах, защото нищо не разбрах от това, което говори Ванга. И след това продължих да не вярвам в нея. До момента, в който тя не ми се яви насън и не ми разказа житието и битието си. Сега мога само да й искам прошка. Макар и мъртва, ще ме разбере. Тогава тя ми разказа как вторият й мъж я завел край един фонтан и й се обяснил в любов. Невероятно, но ме предупреди и за Сончето Гълъбарова от „Труд”. Някак си
разтвори черепа й и ми показа мозъка й отзад
Две години по-късно тя получи микроинсулт - отзад, на малкия мозък. Това нещо се случи във времето, когато изхвърлиха Тошо Тошев от „Труд” и преди да направи вестник „Преса”. Та, за Соня Гълъбарова Ванга е искала вероятно да ми отправи някакво предупреждение или предупреждение за изпитание с добър край. Защото Сончето преживя инсулта и се оправи.
- А Людмила? Яви ли ви се по какъвто и да е начин, по какъвто и да е повод?
- Тя самата не. За сметка на това Ванга една нощ ми „разказа” за нейната наставница и менторка Людмила - рускиня, съименничка на Людмила Живкова. Тя е била малко по-възрастна от нея. Ванга я предупредила за някакви лични истории, които наистина се случили. А Ванга и руската Людмила и досега все още се срещат...
- Къде? В отвъдното или може би контактуват на някакво паранормално ниво?
- Не, те се срещат в чисто физическия смисъл на понятието, в сегашно време. Знам, че няма да ме разберете, но няма как да ви го обясня по-разбираемо. Не ви ли се е случвало да се усетите, че сънувате и изживявате някои неща като нещо реално?! Човек може да сънува и изживява реални неща, дори когато е буден. Както и да е...
Последните думи на Ванга, които чух, по-скоро попих от нея, бяха следните: „Аз не умрях от естествена смърт. Починах като Дънов. Предпочетох сама да си отида от този свят...”. И досега се мъча да разтълкувам посланието й, отправено ми може би с някаква горчивина, не съм сигурна, мъча се, но и досега не мога да го разтълкувам...
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
Въпреки това в едно свое интервю бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС споделя следното: „Людмила се движи в хай среди, а Живко е изцяло под влиянието на съпругата си – д-р Юлия Василева, която години наред живее на границата на психопатичното състояние, иска да се домогне до тези кръгове. Дъщеря им Мая е жертва на цялата тази среда. Тя заслужава едно съчувствие. Можеше да се развие и като журналист, и като човек с по-особени способности.
Въпреки че аз съм твърд материалист и не вярвам много на тези неща”. Коментарът, както се казва, в тези случаи е излишен. Децата не могат да отговарят за делата на родителите си. Също както и шестаците за заповедите на началниците си. Остава единствено тайната за изричането на ключовата диагноза на Димитър Иванов за Мая Попова - „човек с по-особени способности”.
„ШОУ” за пръв път накара „жената скенер” да разкрие публично другата, непознатата досега страна на „по-особените й способности” – пророческите сънища!
- Димитър Иванов ви ожалва, че не сте се развили като журналист. Защо?
- Ами, защото Хачо Бояджиев ме уволни. Поне тридесет пъти ме е канил на гости. След последната покана му казах, че няма да отида, защото е... стар. И същия ден след обяд ме уволни!... Знам от много близки колежки, че така се беше разпасал, че
беше превърнал женската част в БНТ в свой харем
Може и добро да ми е направил и трябва да му паля свещи, защото ме освободи в аванс от клоаката, в която се превърна медийната среда.
- Защо толкова години бяхте известна като „жената, танцуваща със земетръси” и нито дума не обелихте за пророческите си сънища?
- Не знам... Може би защото първият ми пророчески сън беше свързан с моята любима бяла котка, когато съм била на три или четири годинки. Бях заспала в скута на мама Еленка, която наричам така, защото тя ме гледаше, докато нашите градяха кариера.
Сънувам, че бялата ми котка е удавена в кофа с вода. След този сън повече не видях любимата си котка. Тя обичаше да се навърта около кръчмата отсреща - може би някой пиян мародер наистина е свършил пъкленото дело, не знам... Във всеки случай след съня ми любимата ми котка изчезна завинаги. Ама кой, включително и аз, ще повярва на глупавите сънища на едно невръстно дете!?
- И сега след толкова години си повярвахте!?
- Е, не. Може да се каже, че моят „кръстник” по отношение на пророческите ми съновидения се казва Емил Александров - приятел на татко и първи заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура. През 2010 правим интервю за вестник „24 часа”. В почивките си говорихме за разни неща. В една от паузите, кой знае защо, взех да му споделям какво съм сънувала за това и онова.
Слушаше ме внимателно и ми каза: „Мая, ти не бива да говориш само за земетресенията, трябва да споделяш и сънищата си!”.
- Помните ли кои свои сънища му разказахте?
- Разказах му много сънища, които не бях споделяла с никого дотогава. Спомних си съня за Стефан Софиянски - как го разкарват из прокуратури и съдилища.
И това наистина започва да се случва!
Разказах му и друг пророчески сън. Иван Костов и Надежда Михайлова пият червено вино един срещу друг от двете страни на дълга маса. Костов си изпи чашата и... повърна кръв. Това е. Другото ми се губи. Този сън беше преди разрива между двамата...
- Извинявайте, но аз като ваш почитател, но и като Тома Неверни, имам право на своите съмнения. Посочете ми поне един жив свидетел на тези свои пророчески сънища, преди да се случат?
- А, сетих се! Казва се Бойка - млада медицинска сестра по онова време. Тя е човекът, който биеше инжекциите на Тодор Живков.
Доверяваше се единствено на нея. Не на Ани Младенова. Не знам защо беше така. С Бойка се срещнахме случайно в градския автобус и й разказах за Костов и Надежда. Беше доста време преди да настъпи разривът между тях. Бойка е жива и здрава, все още работи и може да я попитате.
- След „орисването ви” от страна на Емил Александров за втората ви дарба какви други пророчески сънища ви споходиха?
- Лятото на 2013 г. в една безметежна лятна нощ си лягам и вече, когато ти се е наспал мозъкът, просто в просъница, около пет сутринта ми се явява съвсем непозната за мен жена, с остри, но невероятно правилни черти, с прическа и одежди в ретро стил, нещо като от времето на Втората световна война.
Каза ми: „Мая, България не трябва да се противопоставя на Русия! Тя е най-голямата ни близка сила, дори не каза сила, а най-голямата наша съседка”. Говореше ми на руски, не знам как съм я разбрала, сигурно интуитивно някак си. Това беше лятото на събитията около „Майдана”. Тогава нищо още не подсказваше дрънкането на оръжия от американска и руска страна.
А когато вече живеехме на „Гурко”, ми се присъни и Чърчил като малък - с розовите бузки и русата косичка, бил е много сладко детенце, качва се по стълбите към мен, иска нещо да ми каже... След това сънувах и Пикасо като млад, сънувах и Салвадор Дали, който ме убеждаваше, че трябва да продължа пътя си на режисьор. Той самият е бил режисьор, за което никога не съм подозирала.
Никога не съм имала визия за тях като млади. Трябваше да си правя на другия ден справки в Гугъла, за да се уверя, че съм сънувала наистина тях. Изобщо в това лято ми се присъниха цяла плеяда фигури от времето на Втората световна война. Тези сънища се редяха в серия съновидения. Не знам какви бяха посланията им, ако ме питате за пророческо разкодиране на виденията си. Но това беше лятото на „Майдана”...
- Значи все пак имате някаква смътна представа като цяло за „кошмарите си”?
- За мен това си бяха абсолютно такива, предупредителни сънища.
Мина време. За мен
основният ми пророчески сън
изплува една седмица след смъртта на мама, която си отиде на 22 октомври миналата година. Бях отишла да се грижа за татко и осем месеца не се отделих от него нито за миг. Той беше здрав като скала, нямаше физически проблеми със здравето, той е от столетен род, но в този период беше духовно между живота и смъртта. Все едно вървеше след мама към Отвъдното. Тогава, седмица след смъртта на мама, си лягам с усещането, че за пръв ще се потопя в първия си нормален сън от много време насам.
Лягам и не очаквам да сънувам нищо. До, но пак не се отървах. Сънувам Путин. Нямаше нищо общо с онзи студен, стоманен, горделив образ, който познаваме от снимки и телевизия. Нито сянка от някаква горделива осанка, но... седеше върху бял кон. Не ми е отправил никакво послание, нищо. Просто седеше върху коня и ме гледаше. След това съм го сънувала още много пъти.
- А Ванга, няма как да не ви се я явила, ако наистина ви спохождат пророчески сънища?
- Аз на приказките за Ванга никога не съм вярвала. Единственият човек, който задочно ме запозна с нея, беше Людмила Живкова. Тогава бях една „пила”, която в онзи момент шеташе между четвъртия и петия етаж на телевизията, където беше кухнята на „Светът в действие”. Изведнъж вратата на асансьора се отваря и излиза Людмила Живкова. Явно ме разпозна не само визуално, но и по име. Буквално ме хвана за ръката и ми каза: „Мая, ела, искам да ти покажа прожекцията!”. Беше една такава вътрешна прожекция за Ванга.
Едва издържах, защото нищо не разбрах от това, което говори Ванга. И след това продължих да не вярвам в нея. До момента, в който тя не ми се яви насън и не ми разказа житието и битието си. Сега мога само да й искам прошка. Макар и мъртва, ще ме разбере. Тогава тя ми разказа как вторият й мъж я завел край един фонтан и й се обяснил в любов. Невероятно, но ме предупреди и за Сончето Гълъбарова от „Труд”. Някак си
разтвори черепа й и ми показа мозъка й отзад
Две години по-късно тя получи микроинсулт - отзад, на малкия мозък. Това нещо се случи във времето, когато изхвърлиха Тошо Тошев от „Труд” и преди да направи вестник „Преса”. Та, за Соня Гълъбарова Ванга е искала вероятно да ми отправи някакво предупреждение или предупреждение за изпитание с добър край. Защото Сончето преживя инсулта и се оправи.
- А Людмила? Яви ли ви се по какъвто и да е начин, по какъвто и да е повод?
- Тя самата не. За сметка на това Ванга една нощ ми „разказа” за нейната наставница и менторка Людмила - рускиня, съименничка на Людмила Живкова. Тя е била малко по-възрастна от нея. Ванга я предупредила за някакви лични истории, които наистина се случили. А Ванга и руската Людмила и досега все още се срещат...
- Къде? В отвъдното или може би контактуват на някакво паранормално ниво?
- Не, те се срещат в чисто физическия смисъл на понятието, в сегашно време. Знам, че няма да ме разберете, но няма как да ви го обясня по-разбираемо. Не ви ли се е случвало да се усетите, че сънувате и изживявате някои неща като нещо реално?! Човек може да сънува и изживява реални неща, дори когато е буден. Както и да е...
Последните думи на Ванга, които чух, по-скоро попих от нея, бяха следните: „Аз не умрях от естествена смърт. Починах като Дънов. Предпочетох сама да си отида от този свят...”. И досега се мъча да разтълкувам посланието й, отправено ми може би с някаква горчивина, не съм сигурна, мъча се, но и досега не мога да го разтълкувам...
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
