В отчаянието си да загаси пожара на гнева от убийството на младата журналистка от Русия Виктория Маринова, което включи България в още една негативна статистика  като трета държава в ЕС, на чиято територия е убит журналист от година насам, властта на Пожарникаря прибягна до порочната (си) практика да изпуска информация за намаляване на напрежението в язовира на своята безпомощност. На четвъртия ден от събитието, което се превърна в международна новина, към която интересът не стихва – за ужас на Пожарникаря- потекоха версии в контролираното изпускане на информация.

Ром  е една от тях. Или направо циганин, както предпостави  ( с предложение  циганинът или мигрантът да не бъде жален, ако се окаже, че е Той)   според гл. ред. на в “24 часа” Зюмбюлев, известен с тирадите си срещу “циганолюбците. 

Другата подхвърлена верси е румънец. Обаче с украински произход. И с молдовски паспорт.  

Хубава каша и типично наша!

Главните редактори, сред които и проправителственият шеф на “Монитор” П. Блъсков, подобният му Т. Тошев от “Труд” и т.н. не са разбрали или се правят, че не разбират главното: колкото повече се дърпат на кукичката в старанието си да услужат на господарите си с предварителното отричане на вероятността убитата да е била изнасилена и смазана от бой заради професионалната си дейност, толкова повече им лъсва слугинажът. Няма значение, дали ще “познаят” фактологически. Слугуват по принцип.

Да, Виктория Маринова е направила нещо много малко. Просто е дала думата на разследващи журналисти. Но дори и тази капка в морето от любов към властта, каквато изпитват гореспоменатите нейни апологети, се оказва достатъчна, за да гръмне новината в целия свят. Защо? Ами защото главните редактори и главните телевизии служат на главната цел нищо подобно да не се разпространява като подозрение срещу главните им спонсори преди всичко у нас. Обаче по света туземните правила не важат- малкото изключение от това правило Виктория Маринова е изнасилено и убито. 

Ако главните редактори и главните телевизии бяха направило поне малко усилие в духа на онова, което е направила жертвата на неизвестния и до момента извършител, щяха да имат легитимност да оспорват априори и без доказателства, че става дума за всичко друго, но не и за убийство поради свършена журналистическа работа. Само че тях ги “самоубиха” господарите им отдавна. И нямат думата извън местопрестъплението, наречено България. 

Апропо, във форума на сайта “Медиапул” прочетох анонимно обвинение по свой адрес, че съм бил разпространил за западна консумация твърдението, че Виктория Маринова е убита заради професионалната й дейност. На това се дължала …световната реакция във връзка с убийството. Трябва ли да благодаря на някакъв анонимен идиот, че ми вменява подобно влияние върху световните дела ( и то при положение, че всеки може да прочете какво съм написал наистина за вината на властта, че в България убийството на журналистиката вече не е метафора и нито за момент не съм изразявал увереност, че престъплението е извършено заради същността й на журналистка)?

Истината е, че западните медии, за разлика от българските – а не обратното, се интересуват от скромното ми мнение ( и по този въпрос). 

Злобните подмятания за моето невероятно влияние върху световния отзвук мога да осмея с репортаж на руски език като за русофилстващите злобари. Видно е от видеото в репортажа на  руската емисия на  Euronews , излъчила моето мнение. 

“Как говорит Иво Инджев, “я шутил, что Болгария – не Россия, журналистов у нас не убивают. Их могут заставить замолчать или лишить работы. Но расправа и у нас стала реальностью”.https://ru.euronews.com/2018/10/09/ru-marinova-vigil

 

 

 

 

 

 

За финал да попитам: защо София не отговаря на сигналите от Брюксел, откъдето предлагат помощ за разследването на придобилото такава широка международна известност престъпление?

Председателят на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент Клод Моралес е изпратил писмо до директорката на Европол Катрин де Боле с такова предложение за подпомагане на България в разследването на случая. Член на Управителния съвет на Европол от две седмица насам е самият Цветан Цветанов.

Мълчаливият отказ на София напомня на реакцията на Путин, когато през август 2000 г. западни държави му предлагаха помощ за спасяването на евентуално оцелелите руски подводничари от потъването на руската атомна гордост “Курск”. Путин отказваше дни наред ( толкова, колкото вече станаха и у нас от убийството на Виктория Марнова към днешна дата) да му се месят, докато подводничарите загинаха до последния човек. Накрая се предаде под натиска на факта, че Русия не беше в състояние да се справи технически с изваждането на подводницата. Така накрая норвежците и холандците извадиха труповете на руските военни. 

Нещо подобно се случва в момента и в България. Малкият Путин, какъвто е прероденият Живков на върха на властта у нас, не може да се справи с критичната ситуация, но предпочита да не допуска в кухнята му да се намесват инспектори, които могат да установят мръсни тайни за парадоксалната комбинация от безсилие и всесилие, която цари под неговия скиптър. 

Share on Facebook