Руското посолство оповести обичайното си клише спрямо също така обичайното послание, изписано в нощта на 3 срещу 4 октомври върху Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София, осъмнал с призив към столичната община да премахне позорния съветски остатък от колониализма от центъра на столицата.

Посолството заявява:

 

„Печално е, че паметникът, който трябва да бъде свидетелство за благодарността към войните, освободили Европа и, конкретно, България от фашизма, които са дали живота си за нашето мирно бъдеще, се превърна в площадка за демонстриране на съмнителни политически убеждения. 

Нямайки смелостта да заявят открито и честно своята позиция, вандалите всеки път се опитват „да изразят своето мнение“ с бои и под покривалото на нощта издевателстват над паметника“, се казва в позицията на посолството.  

„България, чиято земя е пропита с руска кръв, винаги се е отличавала с уважение към историята. Изключително тревожно е да наблюдаваме как се опитват да я вкарват в позорната война с паметниците. Подобни действия няма да доведат до нищо, освен до напрежение и неразбиране между нашите страни – а от това, ние сме убедени, нямат интерес нито българският, нито руският народ“.

Реакцията на руското посолство на най-новата патриотична акция срещу МОЧА по принцип не заслужава  реципрочна реакция. Не само защото московската ре(д)акция е предсказуема като статия на “Правда” срещу загниващия капитализъм, но и поради усещането за опит за диалог с глухи, невежи и нахални в своята надменност имперски чиновници. 

От друга страна в краткия текст гъмжи от лъжи, чието изобличаване си струва кратката реплика по поне 7 пункта. 

1. Къде на монумента пише или се вижда, че той е в памет на освобождението на Европа? 

2. Нима на източния орелеф болшевишките сюжети от гражданската война в Русия, причинена от болшевиките, говорят каквото и да било за фашизма, възникнал в Италия по-късно след руската братоубийствена касапница? Или пък на южния, където са изобразени пропагандни сцени от съветската действителност, нямаща нищо общо с България преди тя да бъде изнасилена със съветизиране?

3. А на западния къде се вижда германски враг ( на българска територия), какъвто не е имало при нахлуването на Червената армия, за да бъде страната ни освобождавана от него?  

4. Що за тъпа лъжа е подигравката за липсата на смелост сред българите да декларират открито съпротивата си срещу МОЧА? Има цяла, официално регистрирана неправителствена организация, която организира многобройни публични протести с искане за неговото демонтиране. Пълно е в интернет със снимки, публикувани многократно и в този блог, които показват лепенето на български знамена върху позорния надпис на МОЧА, замазването му с цветовете на българското знаме посред бял ден ( извършено от автора на тези редове) и прочее акции. И що за подигравка със смелостта на българите е твърдението, че тя отсъства у хората, които по руска заръка биват преследвани от полицейски патрули и държани по арестите след смели изяви на МОЧА?

Друг е въпросът, че слугите на руското посолство се опитаха да прекъснат тези изяви чрез арести, наредени от руски слуги на високи милиционерски постове, който вече нахлуха и на високи политически позиции заради своите заслуги на слуги на Москва. Но както се вижда, не са успели в слугинската си мисия. Няма и да успеят. МОЧА и неговите подобия в България са толкова абсурдни по декларативната си лъжовност, че рано или късно ще бъдат премахнати – ако не  от нас, помнещите съветската окупация, то от поколението, което може само да се учудва на нахалното му продължение в централните градски части на София, Пловдив, Бургас и т.н. 

5. Българската земя е пропита преди всичко от българска кръв на многократно повече български жертви – не само на глава на населението, паднали за българската свобода, от която руската болшевишка окупация я лишава няколко поколения по-късно. Грозно и фактологично невярно е руската кръв да бъде вадена пред строя като нещо изключително, сякаш кръвта на руснаците, воювали за достъп на империята до Проливите, струва повече от тази на българите, паднали за собствената си свобода през Априлското въстание, в кланетата след него и след руските отстъпления край Стара Загора, но най-вече при спасяването на руската военна кампания на Шипка .

6. Не по-малко манипулативно е кръвта на загиналите в Руско -турската война, водена заради завоевателните цели на Русия на Балканите под претекст за освобождаване на “славяните и православните”, подлежащи на руска асимилация да бъде определяна етнически като руска, след като тази кръв е била предимно украинска и каква ли още не. Който не вярва, да отиде да прочете фамилиите на загиналите лекари във войната, издълбани върху камъни на втория по големи паметник в памет на тези събития в София в Докторската градина. 

7. Но най-нагло е да се прави връзка между МОЧА и каквато и да било кръв от 19 век като основание българите да се примиряват със съветската окупация и резултатите от нея. Особено като се знае, че българска земя е пропита от българска кръв в резултат на съветската безкръвна окупация, а в Русия няма нито един паметник в чест на българите, които са отказали да убият поне един червеноармейски окупатор. 

Трудно е да се каже дали лицемерието, нахалството или елементарната фалшификация надделяват в краткото вербално размахване на пръст с формата на автомат шпагин от страна на руската шпионска цитадела в София. Има и от трите достатъчно в тази хибридна изява. Тя веднага активира ехото на петата колона.

БСП побърза да вземе обичайната си по(л)за, хитрувайки прозрачно със призив за защита на “всички паметници” Точно както йезуитски е посочено в договора между Русия и България, претендиращ за “взаимна защита”, макар в Русия да няма практически почти нищо българско и монументално което да бъде защитавано. Има паметник на Кирил и Методий в Москва, който е любимо място за шовинистичната паплач в града, но това поругаване никога не е предизвиквало каквато и да било реакция от покор(е)ната София.

В изявление на БСП се заявява съответно, че не бива да се допускат  “вандалски прояви над какъвто и да било паметник” и че за партията “всеки символ на историческата памет” трябва да се съхранява.  Това би могло да се приеме и като проява на вътрешнопартийната самокритика, във връзка с унищожаването на хиляди статуи на Сталин и неговите имитатори Червенков, Георги Димитров и Живков именно поради партийни съображения, диктувани от промяната в политиката на Москва през изминалите десетилетия. Но всъщност е елементарно сметкаджийство. 

Партийната бакалница на практика опакова в мазния си призив стотиците руски и съветски монументи, много от които с огромни размери, с малобройните и маломерни знаци на почит към жертвите на комунизма, практически незабележими в сянката на руско-съветското наследство по нашите постколониални земи. Колаборационистите тук, за разлика от своите подобия където и да било в света, не само не си налягат парцалите, но и се опитват с тях да запушат устите на патриотите, възразяващи срещу натрапничеството на колониалната символика. Защото зад гърба им стои държавата, наложила в центъра на София и в други големи градове доминацията на съветската заплаха с ясното послание на своята въоръжена агресия като гаранция за увековечаване на своето влияние. 

(Уни)кално! Само в България и никъде другаде една 100 процентно безкръвна окупация се интерпретира като “освобождение” на “прогизналата от руска кръв” земя, напоена всъщност с кръвта на десетките хиляди жертви на същата тази съветска окупация. Съотношението е: нито една съветска жертва, срещу десетки хиляди българи, убити без съд и присъда в условията на окупационен режим, който по международните закони би трябвало да гарантира сигурността на населението и да носи отговорността за масовото му избиване. Колко пъти трябва да се повтаря тази неоспорима истина, за да схванат най-сетне московските сатрапи и изпълнителите на волята им у нас, че лъжата им няма да векува колкото и да е монументална и заплашителна?

 

 

 

Share on Facebook