Мислят за задължително застраховане, а по закон е доброволно, при неясно определяне на цени и неограничено доплащане от пациента След повече от 15 г. опити за надграждане на здравноосигурителната система у нас това лято екипът на здравното министерство предложи варианти, които ще бъдат представени официално на 26 септември. Целта е промените да влязат в сила от 2020 г. Обявеното досега обаче е свързано с толкова неясноти и противоречия, включително законови, че някои предвиждат цялата 2019 г. да премине в спорове и търсене на най-подходящия вариант.

На пръв поглед нищо добро не очаква ни пациента, ни лекаря, ни реално работещите болници. Предлага се де факто увеличение на здравната вноска - с 2%, отделно доплащане и въвеждане на задължителна здравна застраховка. Говори се по 2 варианта: смесен модел на осигуряване и застраховане, като 2% над сегашните 8% здравна вноска отиват в частните застрахователни дружества. Според другия вариант към осигуровката се прибавят задължителна и доброволна здравна застраховка. Това означава тристълбов модел на здравно осигуряване у нас, който не съществува никъде другаде в Европа, коментира пред “24 часа” един от най-опитните управляващи здравната каса през годините д-р Димитър Петров.

Той отбеляза, че сегашните предложения на МЗ представляват комбинация от разработки на експертен екип, представени още преди 15 г. Несъгласие с моделите изразиха и от Българския лекарски съюз, който пък в първоначалния вариант се оказа изключен от договарянето на цените на дейностите със здравната каса. Комбинацията от идеи на МЗ, изглежда, е странна и за третата страна в процеса - частните застрахователни дружества, откъдето изказват притеснения към законовата и икономическата съобразност на предложенията. Противоречие с конституцията видяха двама бивши здравни министри, и двамата с последващ опит в допълнителното осигуряване. Според чл. 52, ал. 1 на основния закон гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон.

Според чл. 6 на Кодекса на застраховането пък самата дейност застраховане е доброволна у нас, не задължителна. Освен това застраховането работи на принципа на риска, а не на солидарността. Вторият обсъждан модел на МЗ изисква от застрахователите да покриват всички терапии над 700 лв. - таван, който се въвежда за плащане на 1 болнично лечение от здравната каса, получавайки по 12 лв. месечно от застрахованите. Данните на министерството са, че такива терапии са предоставени на малко над 520 000 души за година. Със задължителното застраховане за тях ще се събират по 864 млн. лв. годишно. Същевременно НЗОК ще плаща 85% от тавана 700 лв. за лечение в болница, а пациентът трябва да осигури лично оставащите 105 лв.

Изборът му е в брой или чрез доброволна здравна застраховка. Според проектите МЗ ще иска от застрахователите да са и нещо като осигурители - да работят на солидарен принцип, но с право да предлагат различни условия според пола, възрастта и населеното място на застрахования. Държавата ги превърна от доброволни зравноосигурителни фондове в застрахователни дружества през 2013 г., без нито веднъж през годините да очертае границите на услугите - какво предлага НЗОК и какво могат да предагат те извън това. Според експерти по здравно осигуряване нито застрахователите могат да управляват осигурителни процеси, нито КФН да контролира такава дейност. Освен това трябва да се има предвид, че е обичайно застрахователните дружества да са част от големи холдинги с разнообразна дейност. Възниква въпросът дали пари, внасяни за здраве, няма да се използват в съвсем друг тип бизнес дейности.

Отделна тема е, че някои имат и лечебни заведения. Предлагайки драстични промени в здравноосигурителния модел, здравното министерство все още не е обявило основен и допълнителен пакет здравни дейности. Единственият опит, стигнал до нормативен документ, е на д-р Петър Москов и се провали поради законови противоречия. Без тези граници НЗОК и застрахователните дружества плащат за едни и същи неща, вместо да се допълват, както е в нормалните страни, но дружествата с много по-нисък таван на услугите, а касата - с неограничен, на хартия. На хората се вменява разбирането, че “касата покрива всичко” и че “здравеопазването е безплатно”.

В действителност пациентът получава частично от всичко, а личното му участие в брой е около 46% според Световната банка - най-големият личен дял самоучастие в ЕС. Препоръката на ЕК е да се намали доплащането от гражданите, а в новите предложения на МЗ то очевидно се вдига. Успоредно с това през всичките 19 г., откакто работи здравната каса, не е направено остойностяване на медицинските дейности у нас. Не се знае кое колко струва реално днес, през 2018 г. Знае се само, че стойността на апаратурата, медицинските изделия и консумативите е еднаква у нас и в Западна Европа. Ниските цени се поддържат от липсата на остойностяване и на медицинския труд.

Болниците определят цените си самостоятелно, здравната каса - също, в договаряне със съсловните организации на лекарите и зъболекарите. Разминаването между касови и реални цени расте с всяка година, а лечението на истински болните е негласно оставено на държавните болници в условията на лимити и им носи огромни загуби. Всяка реално работеща болница има да взема от НЗОК по над 3 млн. лв. от извънлимитна дейност, за която не се и говори вече. Застраховането е сложна математика, което се базира на актюерски разчети, напомни бившият здравен министър д-р Мими Виткова и член на управата на застрахователно дружество пред тв “България он ер”.

На фона на самостоятелно образуване на цените от всяка болница застрахователят ще е длъжен “да плаща до плюс безкрайност”, но “трябва да е ясно, че застрахователят ще си направи своите актюерски разчети, ще поеме ангажимент до определена сума, т.е. възможно е доплащането да остане с нови лични средства на гражданите”, обясни д-р Виткова. Тя отново постави друг болен въпрос пред здравната система у нас - за липсата на контрол на всички нива. И върху дейността, и върху разходите, и върху качеството.

Без ефективен контрол всякакво наливане на “свежи пари” в системата е безпредметно. В папката с нерешените въпроси стои и проблемът с държавата като осигурител на 4,4 млн. души, за които плаща наполовина от нужното върху минималната заплата. Обсъжда се държавните служители да плащат сами застраховка 2%, за пенсионерите и социално слабите да има отделен фонд, а какво ще стане с децата - засега не се обсъжда. Отделно са малцинствата, дългосрочно безработните и другите неосигурени, общо над 700 000, за които логично стои въпросът как ще имат и застраховка, като от години нямат осигуровка.

Едва ли има институция у нас, която да може да каже с точност за колко българи е непосилно да плащат по 12 лв. месечно здравна застраховка. България не е София, Пловдив и Бургас, по периферията много хора нямат пари и за автобусен билет до голям град за специализирана терапия, камо ли за доплащане на лечението. Хора ще умират тихо от невъзможност да се лекуват, предупреди КНСБ. Промените в здравноосигурителния модел изискват много внимание, реален експертен капацитет и дългосрочна визия за сектора, каквато няма в последните години. Изисква и прецизно проучване на опита на останалите в ЕС.

С бързи промени на парче има огромен риск от фалити - не само на частни дружества, но и на самата здравна каса, твърдят експерти. Със сигурност ще фалират и болници, но намаляването им май е сред скритите цели на промените, тъй като са твърде много - над 360, а държавата не успява да ограничи по законов начин откриването на нови.

Финансовият министър Владислав Горанов вече обяви, че е за по-мек модел - демонополизация на здравната каса и избор на осигурените къде да си правят вноската, без тя да се вдига. Той уточни пред БНР, че “окончателно решение ще се вземе заедно със съсловните организации при наличие на консенсус. Ако няма консенсус, само фини настройки, които могат да бъдат направени с оглед подобряване на контрола, ще бъдат предложени със Закона за бюджета на НЗОК за следващата година”.