В навечерието на 9 септември на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София се появи плоча в памет на движението на Горяните. Авторството ( засега) е неизвестно, но прави чест на онзи, който е осъществил този акт на справедливост, колкото и скромно да изглежда съпоставката между миниатюрното по размери напомняне за избитите герои от въоръжената съпротива срещу онези, чиито съветски господари, без да дадат нито една жертва в България, упълномощават да увековечат съветската окупация с огромния МОЧА в София.
Какво ли ще предприемат сега властите и обичайните борци срещу т.н. вандализъм, за какъвто минават проявите на духовна съпротива срещу монументалната съветска символика у нас? Достатъчно показателно е вече обстоятелството, че такава паметна плоча се появява анонимно. В днешна България подобна проява застрашава нейните автори ако не с друго, то “поне” с публично очерняне от другарския съд на симбиозата между медии и политици в рамките на проруското статукво в държавата.
Гражданската инициатива за демонтиране на МОЧА не веднъж е “опаковала” съветската срамотия с европейски и български знамена. Публично. Без да се крием сме лепили български знамена върху изписания със златни букви надпис с благодарността към съветските окупатори. Но само часове по-късно, с падането на нощта, българските знамена бяха махнати и хвърлени в кошовете за отпадъци наоколо.
Дежурните по забърсване на следите от прояви на български патриотизъм и стремеж към освобождаване от “освободителите” не понесоха полагането на българския трикольор с боя върху този позорен надпис, претендиращ да се кланя от от името “българския народ” на чуждите завоеватели. Изтриха трикольора часове по-късно в утрото на 8 май 2012 г. . Малко преди това успях да направя единствената снимка на “чудото”, просъществувало броени часове.
Такива са “вкусовете” на властващия у нас тандем на управляващи и опозиция, който уж е скаран по някакви въпроси, но всъщност се ръководи от своя приоритет в България да не се посяга на съветската традиция. Не случайно въпросът за съветските паметници редовно се повдига от руския посланик Макаров и беше откроен като първостепенен по важност от самия Путин при аудиенцията му с премиера Борисов това лято с настояване да бъдат пазени съветските реликви.
Сега в сянката на “величествения” МОЧА се появи миниатюрно напомняне, че той е издигнат именно във връзка със смазването на Горяните в началото на 50 – те години на миналия век. (Дис)пропорцията в мащаба е същата, като между паметничето на Левски в ботушите на гигантския Альоша в Пловдив.
Това е не просто символично напомняне за приоритетите на задкулисието у нас, а е декларация, продължение на онази, с която СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г.
Share on Facebook
