Тук много се обиждаме, когато западните ни съюзници ни намекнат ( обикновено чрез медийни публикации, но никога в прав текст), че сме втора категория държава, нация, хора в рамките на западните съюзи. А не сме ли? Не се ли поставяме сами в тази партерна поза?

През 6-те месеца европредседателство, с което се разделихме с въздишка на облекчение ( горди, че не сме се издънили организационно, както можеше да се очаква), попаднахме в източно-западен “сандвич”. Преди нас ротационни председатели бяха естонците, а след нас са австрийците.

И в единия, и в другия случай сравнението между тях и нас може да бъде в наша полза само в килограмите на кантара на премиерите на трите държави. Не случайно полякът Доналд Туск се пошегува на ръба на подигравката във встъпителната си реч през януари в София, че Бойко му приличал на тракийски войн, който можел да срази всекиго. С какво друго да ни похвали в сравнение с естонците, създали невиждани примери за гражданското поведение при напускането на СССР и превърнали се в еталон за технологичен напредък в електронизацията на страната си след това! 

Ето че още от самото начало на ротационната си роля начило на ЕС Австрия даде доказателства за принадлежността си към Запада с несравнима с България категоричност, независимо от факта, че не членува в НАТО. Виена, вместо да си “наляга парцалите” пред Путин ( доста луксозни, защото е най-добрият град за живеене в Европа, ако не и в света, според оценки на ООН ), изпроводи своя млад канцлер Себастиян Курц на наистина символично по своето послание посещение в Киев. 

НА СНИМКАТА : Себастиян Курц и украйнския му домакин Петро Порошенко в Киев

 

 

 

 

Не само с присъствието си Курц се “осмели” да подразни Путин. Той направи нещо невиждано в сравнение с българските му колеги от управленско-опозиционния екип в София: заклейми руската агресия в Украйна. Именно агресия, а не нещо друго!

Себастиян Курц изрично подчерта, че говори не просто като канцлер на Австрия, но и като ръководител на страната, която е ротационен председател на ЕС в момента. Иначе казано, паузата в критиките към руската агресия, която за 6 месеца обслужваше Кремъл по време на българското пре(дсе)дателство, приключи. Никакви сватбени танци на Путин с една путинка, каквато е външният министър на Австрия Карин Кнайсъл, не могат да прикрият този факт по отношение на държавата, чийто национален празник е свързан с края на съветската окупация през 1955 г. 

Апропо, както съм отбелязвал и друг  път по отношение на символиката, свързана със съветската окупация, в столицата на Австрия, в която са загинали десетки хиляди червеноармейци, има съветски паметник. Защитниците на  монументалната благодарност за съветското поробване на България обичат да  ни го навират назидателно в очите. Той обаче се различава драстично по много показатели от превъзхождащите го по своя ръст и агресивно излъчване съветски подобия у нас. Най-вече е различен с това, че наистина е войнишки, вдигнат по кървавите следи на войната, а не е жалон на окупацията, забит доминиращо над българската столица 10 години след войната в чест на победилия съветски строй в България. Въпреки това виенската управа, за разлика от софийската, категорично отказва да превръща чрез специално осветяване съветския паметник в “ нощна атракция” и той често бива обливан в тъмнината с червена боя ( въпреки лъжите у нас, че австрийците тачели тази съветска светиня ). 

Да не говорим, че във виенския случай става дума за дребна подборност от импозантния имперски архитектурен пейзаж. В Берлин мемориалът на червеноармейците на практика е скрит в един огромен парк извън централната част на града. Чехите, унгарците, поляците, балтийците демонтираха и изнесоха извън центровете на своите столици съответните паметници. Украинците направо ги насметоха след руската агресия от 2014 г. ( както в азиатските бивши съветски колонии Туркменистан, Узбекистан, Казахстан). Докато в София, Пловдив, Бургас и т.н. говорим за доминиращи градската среда окупационни предизвикателства на една разпаднала се империя, поробила страната ни за 45 години.

Какво излиза от демарша на Кристиян Курц в Киев? Вижда се, че неутрална Австрия, любим пример за “националистически завой” и “уважително отношение към Москва” на нашизоидните патреоти и другарите им по русолюбие от т.н. опозиция у нас, съвсем не е неутрална на международната сцена, когато истината за руската агресия трябва да бъде заявена ясно. 

Неутрална на практика е България на Борисов, Нинова и Сидеров. Това е управляващия ( руските интереси) у нас троен пакт – като в онази съветска военна песничка за “трите танкиста, трите весели другари”.

И още по – точно тази нашистка България само формално, по документи не е неутрална, но на практика е неутрализирана. 

Пътят на коприната може да тръгва от Китай, но магистралата на вносната корупция в България води началото си от Москва. Да се лае по този керван е позволено снизходително в някой личен блог, но не и от медийните оазиси, където московските камили оставят по някоя торба зоб и подхвърлят по някой кокал на опитомените си пудели.

 

Share on Facebook