По особено зловещ начин се потвърди българската поговорка “ когато каруцата се обърне, пътища много”. Някогашната каруца е днешен автобус със 17 жертви и близо две дузини ранени.
Посланието на поговорката е напълно валидно за ситуацията с оправдаващите се за хетакомбата край Своге. Само шофьорът, пряк участник, обвинен вече за причиняване на катастрофата, проявява чувство за вина – пазели го в болницата, за да не се самоубие, твърдят публикации в медиите.
Всички останали по веригата си прехвърлят отговорността за гладкия като лед асфалт и бутафорната мантинела, която по думите на местни жители и велосипед не може да спре, какво остава за цял автобус. Държавата чрез своите министри се дистанцира от строителна фирма “Трейс груп холд” и я плаши със съд. Административният шеф на областта, атакистът Илиян Тодоров, назначен от премира Борисов, уведомява обществеността, че не е било в неговите правомощия да предотврати трагедията, макар да е сигнализирал многократно за опасността от нея.
Колко беззъбо и безадресно усилие на пратеника във властта от страна на партията, чиито печатен орган преди 6 години буквално произнася присъда срещу същия този премиер Борисов и близките до него строителни фирми, които печелят поръчки, превърнали собствениците им в едни от най-богатите хора в България! http://www.vestnikataka.bg/2012/05/фирми-на-доган-и-царя-правят-пътищата-н/
На първо място сред атакуваните от Атака през 2012 г. босове в строителството и поддържането на пътищата в България е Васил Божков, а снимката на изпълнителния директор на “близката до него “Трейс груп холд” Николай Михайлов, в компанията на министър-председателя Бойко Борисов ( щастливо усмихнати на снимката), е избрана да илюстрира въпросната близост между властта и голямото обогатяване в бранша. Сега същият Николай Михайлов е на медийната барикада да обяснява как не фирмата, която ръководи, е поддържала убийствения път, но в същото време дава мнение, че качеството на асфалта на същия път отговаряло на спецификациите.
А къде е в картината самият Васил Божков, до когото въпросната фирма е “близка”? Как къде – някъде там, в облаците на недосегаемостта, където е и Борисов. Медийната критика у нас си има своите предели чрез все по видимите ментинели, отвъд които е пропастта, в които отдавна е пропаднало свободното слово.
Най-лесният коментар за един неспециалист, като авторът на тези редове, е “да оставим специалистите да си кажат думата”. Дума да няма, трябва да си я кажат. А какво да каже един политически коментатор по повод информацията, че огромни пари се въртят около свързани с държавната трапеза партии, а резултатът е смърт за простосмъртните?
Какво търси например в надзорния съвет на фирмата-гигант ( по българските мащаби ) писателят Антон Дончев, дългогодишен постоянен сътрапезник и (съ)участник в комитети по издигането на Георги Първанов за президент и строител на партията АБВ? И той ли е специалист, какъвто се оказа Ахмед Доган ( в областта на хидрологията)?
Не само безценният човешки живот е жертван край Своге. За пореден път е пожертваното мъждукащото доверие на хората. И най-беглият прочит на фактите за преливането между политиката и бизнеса с големите държавни поръчки за строителство и поддържане на пътища изобличава тази симбиоза като една от най-големите далавери в държавата, в която самохвалството на върховния “строител” Борисов, че ни прокарва магистрали, е магистралното му пропагандно оръжие.
Както винаги обаче Борисов, който се е абонирал да отговаря за успехите, е пръв при рязането на лентички при демонстрирането на новия асфалт, но никакъв го няма, когато трябва да се се поеме отговорност за превърнатия от “нечие” безхаберие като пързалка бивш асфалт, какъвто е случаят с пътя към смъртта на 17 български граждани и осакатяването на още поне толкова човешки същества. Това е политически факт само поради обстоятелството, че не се превръща в криминално деяние, преследвано от закона, чието прилагане е в здравите ръце на “здравите сили”, за които съдебната реформа е нещо като армагедон за техния прокурорски хегемон.
Ментинелите на властта са навсякъде, но са особено бутафорни в медиите и в правосъдната система, чието ремонт беше отложен от поръчителите на собствената си гарантирана безнаказаност.
Share on Facebook
