Алексис Ципрас избра остров Итака, за да приветства във вторник, 21 август, "освобождението" на Гърция от болезнената програма за финансова помощ, от която зависеше в продължение на осем години. Подобно на Одисей, който се завърнал на острова си след Троянската война, след десетилетие на морски пътувания, гръцкият премиер се опита да даде победоносен тон на тази "съвременна одисея". "Днес Гърция взема съдбата си в собствени ръце", каза Ципрас: започна "нова ера".

Гръцкият лидер има причина да иска да отбележи този етап, пише в редакционната си статия френският всекидневник Le Monde. Избрани през 2015 г. на базата на лява радикална програма и обещанието за прекратяване на външната финансова помощ, Алексис Ципрас и неговата партия Сириза са принудени да направят завой на 180 градуса и да приемат трети драконовски план за помощ, за да предотвратят фалита на страната и излизането й от Еврозоната. След три плана за помощ, 289 млрд. евро заеми, осем години доверие на кредиторите и наложени строги ограничения, Атина отново ще може да се конкурира на пазарите. Отслабена от годините на рецесия, гръцката икономика днес е малко по-добре. Растежът, с който се завръща през 2017 г., трябва да стигне до 2% тази година. Безработицата, която достигна 27%, падна под 20%. Далеч от Итака лидерите на Европейския съюз също, макар и по-прозаично, похвалиха излизането на Гърция от тесния финансов надзор.

За Еврозоната, която никога преди не е била изправена пред такава сериозна криза и не е била подготвена за това, най-лошото беше избегнато: фалитът и последващия хаос бяха спестени на Гърция и нейните кредитори; еврото не се срина и гърците успяха да се задържат в ЕС, както искаха. Европа никога не беше харчила такива суми, за да спаси икономиката на държава-членка. "Грекзитът" не се състоя. Сериозен изпит за съвестта на ЕС Настроението обаче не е празнично нито в Атина, нито в Брюксел. Цената на операцията за гърците беше ужасна. Рядко една държава бива разорена за толкова кратко време. БВП е намалял с 25%. Безработицата е накарала почти половин милион души, предимно млади, да се изселят. Около 250 000 малки и средни предприятия са фалирали. Администрацията остава слаба, здравната система се разпада. За гърците аргументът, че алтернативата би била по-лоша, е слабо утешение. Въпреки изпълнението на реформите, проблемите, които доведоха до гръцката финансова катастрофа, не бяха решени. Корупцията остава бич, дългът е непропорционален. Въпросът за икономическия модел на Гърция остава без отговор. Политическият хоризонт не е ясен: ако Европа приветства прагматизма на Алексис Ципрас, то той излиза отслабен от катастрофалното управление на пожарите около Атина, в които през юли загинаха близо 100 души. В крайна сметка, краят на опеката е съвсем символичен: Гърция ще остане обект на "засилен надзор". Що се отнася до ЕС, този нов гръцки етап трябва да бъде повод за сериозен преглед на съвестта на съюза. Европейските лидери имат различен прочит на това трагично изпитание. Те обаче ще направят добре, ако научат уроците си веднъж завинаги, за да не бъдат изненадани отново от следващата криза, когато Италия се готви да оспори фискалните правила.

Превод: Петя Михайлова/https://news.bg/