Няма новина във факта, че “Атака”, най-откровеният руски политически проект в България, получава периодично публична подкрепа от Кремъл чрез руския посланик в София. За Москва е важно да маркира ориентирите на своето имперско присъствие в българската политика и залага на изпитаното през последните десетилетия средство: похвалата към онези в България, които се грижат за монументалната съветска символика, обявена за руска.

 

 

 

Това е в резюме посланието от срещата “ в непринудена и приятелска атмосфера” между областния управител на София Илиян Тодоров от партия “Атака” ( в средата на снимката, разпространена от сайта) и руския посланик в София анатолий Макаров, за която съобщава рускоезичен сайт.  https://rus.bg/bg/obschestvo/obschestvo/23950-oblastniyat-upravitel-ilian-todorov-se-sreshchna-s-n-pr-anatolij-makarov

 

Интересна е обаче частта от съобщението, според която Илиян Тодор е получил благодарността на руския посланик за “ангажираността му при провеждане на националната политика за опазване на войнишките паметници, голяма част от които са на загинали руски войници и военачалници.”

От тази информация научаваме, че Тодоров има заслуги за “националната политика” ( значи има у нас “национална политика” в защита на съветските паметници – интересно е да го чуем от руския посланик и да зададем въпроси на изпълнителите на тази съветска доктрина), а не за регионалните й измерения. 

Освен това Макаров говори за “войнишки паметници”, каквито съветските монументи не са – още по-малко пък могат да претендират да са издигнати в памет на загинали “руски войници и военачалници”. Такива жертви няма на българска територия при налагането на съветската окупация, уникална по своята безкръвност в рамките на съветското настъпление където и да било през Втората световна война. Тази спестена кръв би трябвало да честват днешните руснаци като послание към днешна България. Те  са тези, които трябва да благодарят за нея, а не да вменяват на българите грижи за съветски жертви, каквито няма тук. 

Да не би огромният Альоша, доминиращ над Пловдив,  един от най-древните градове в света (и над миниатюрния паметник на Левски под ботушите му в същия парк), да е издигнат в памет на загинал руски войник или военачалник? Позиралият за случая окупатор Скуратов си е заминал жив и здрав за СССР от покорената България.

Тези истини обаче са “подробности от пейзажа” за назначените да пазят съветското наследство български охранители на проруското статукво у нас. 

Припомням: похваленият от руския посланик софийски областен управител Илиян Тодоров се опита да осъди автора на тези редове за общо 120 000 лева, обиден заради статии в ivo.bg. Загуби делото по първата си жалба на първа инстанция в съда. Следващата му съдебна атака е насрочена за 10 септември, за когато е насрочено второ заседание по втората му жалба срещу моя милост. 

 

НО СНИМКАТА: Илиян Тодоров в акция пред НАТФИЗ в София с яке с надпис “РОССИЯ” преди да бъде  издигнат от премиера Борисов за управител на най-голямата област в България.

 

Share on Facebook