Още преди началото на сезона факторите в управлението на Ботев гледаха повече към това какво ще се случи със структурирането на клуба и на заден план остана развитието на първия отбор. Хората, които отговаряха за селекцията я оставиха на заден план, като в късен етап стана ясно, че това е основен проблем в момента.

Тук е мястото да се отбележи, че Колежа е безспорният приоритет, но и представителният тим не трябва да бъде забравян, защото при настоящото ниво на конкуренция в Първа лига може да се допусне изоставане, което трудно ще се навакса. Всичко ще се успокои, когато се видят работещи кранове край Бирената фабрика, но и резултатите дотогава не бива да водят до излишни сътресения около Белия и неговите футболисти. Треньорът е важната фигура, която може да преодолее буксуването, което виждаме в момента. Ботев има функционираща школа и ако реши, че просто трябва да присъства в елита, няма да е проблем да го прави и със собствените кадри. Въпросът е, че настоящият състав сам вдигна летвата на очакванията и мнозина са наясно, че той е в състояние да носи радост с красиви и важни победи. На този етап те се изплъзват, но има няколко обективни причини за това. Някой лесно могат да се коригират, други изискват повече време и по-сериозна промяна.

1. Лидерите са далеч от най-добрите дни

На първо място сред причините за неубедителния старт в първенството е изключително слабата форма на звездата Тодор Неделев. Дали главата му е размътена повече от обикновено от спекулациите за трансфер, или има друго обяснение, но е факт, че Тошко не показва и 30 процента от това, което в действителност може. В двубоите от началото на шампионата той се отличи с няколко паса и два гола, но това не е достатъчно с оглед играта, която показваше досега. Качил е килограми, няма ги силните му пробиви, за дълго време в хода на мачовете остава незабележим на терена.

Същата е ситуацията и с други от основните фигури – Лъчезар Балтанов и Серкан Юсеин. Лъчо се крие от доста време насам, а Серкан дори загуби титулярното си място, макар че доскоро феновете го смятаха за доста израснал и го виждаха дори в мъжкия национален отбор.

2. Няма скорост в игровата схема

От началото на шампионата срещу по-стабилните отбори като Левски и Берое Николай Киров избра тактика с повече сигурност. Късметът също загърби „канарчетата“ в ключови ситуации, но това не е оправдание. Ботев е силен, когато играе с по-голяма динамика и скорост, а това в момента не се получава. Срещу Локо (Пд) и Етър отборът притежаваше повече топката, но не можа да създаде нужните голови положения. Липсата на директност започна да изнервя и феновете. Това може би е свързано с липсата на подходящи изпълнители, защото в предишните сезони Белия нагласяше стилът отлично към високите изисквания на публиката, без да е имало кой знае какви спринтьори.

3. Доста футболисти играят на непривични постове

Заради късата пейка и контузиите треньорът на „жълто-черните“ преквалифицира част от състезателите си. Невъзможно е технични футболисти с профила на Васил Шопов и Густаво Афонсо да са полезни по фланговете така, както биха били в средата на терена и зоната зад нападателите. Слабата форма на Серкан принуди Киров да постави защитникът Радослав Терзиев в ролята на опорен халф в схемата 4-1-4-1.

При негативен резултат, смяна или някаква травма целият отбор започва да се върти. На пример онзи ден срещу Локо трима си смениха местата, след като Йордан Минев се контузи – Филипов мина отляво на защитата, Ничев отдясно, Терзиев се върна в центъра на отбраната. Тази ротация в целия дефанзивен вал бе нормално да се отрази на общия игрови облик на тима.

4.Проблемите в защита

Още откакто Николай Киров пое тима, отбраната е ахилесовата пета. Липсата на достатъчно пари за селекция винаги кара Белия да търси компромисни варианти с попълненията и обикновено взима третия или четвъртия си вариант. Налагат се неопитни играчи като Кристиян Димитров и Костадин Ничев, който няма и особена класа за голям футбол, след като дойде от изпадналия Пирин. Да не говорим, че по фланговете никога няма конкуренция и няма по двама равностойни футболисти в зона.

5. Липсата на типичен таран

Стивън Петков, който в момента е контузен, е единственият типичен централен нападател, който е на разположение в Ботев. През миналия сезон той се доказа с головете си като джокер. С включванията си той носеше цялостна промяна в начина, по който се разиграваше в предни позиции, които даваше разнообразие. Сега обаче той е безалтернативен. Няма го и Жоао Пауло, който показваше добра скорост и голов нюх. Сега на върха на атаката, често ще се озовават Антонио Вутов, Васил Шопов, Густаво Афонсо или Диого Кампос. Никой от това каре чисто физически не може за компенсира отсъствието на Стивън или да постигне нужния голов коефициент за отбор с амбициите на „жълто-черните“.

 НИКОЛАЙ БОЖАНОВ/Меридиан Мач