Дъщерята на Петър Хубчев – Кристина, е от онези дами, които не обичат много, много да говорят пред медиите. Готина, откровена, интелигентна – това е Криси. Тя даде първото си интервю. Стори го за агенция БЛИЦ. Ето как протече разговорът й с главния редактор на спортния отдел Румен Илиев.
- Криси, би ли ни разказала нещо повече за себе си. Кога си родена и къде премина детството ти?
- Родена съм декември месец и тази година ще стана на 30. Много се вълнувам, защото започва нов етап в моя живот. Влизам във възрастта, където приоритетите са други. От 5-годишна съм в Германия, бяхме 2 години в Хамбург, там ме записаха в детска градина и бях леко шокирана, защото не разбирах нищо и попаднах в една чужда среда и страна за мен. После се преместихме във Франкфурт.
- На колко години разбра, че си дъщеря на известна футболна личност?
- Мисля че след 5 клас вече ми стана ясно, че баща ми е известен и момчетата, които бяха запалени фенове, ме разпитваха.
-Имаш брат Валери? Какво ще ни кажеш за него? Двамата разбирахте ли се като деца и какви са отношенията ви в момента?
- Да, Валери е ще навърши 25-ата си година. Тои завърши това лято в Англия и скоро ще започва работа по своята специалност. Ние бяхме от децата, които се караха много, майка ми винаги защитаваше по-малкия и приличахме на Том и Джери. Сега от две години насам станахме по-близки, помагаме си и може би, защото той изкара една година без нас, взехме да се търсим и да поддържаме връзка. Истинска – като между брат и сестра.
-Каква беше като дете? Получаваше ли всичко от родителите си, което поискаш?
- Като малка бях много дива, винаги правехме бели и играехме много навън. Родителите ми винаги държаха да сме възпитани и да сме добре в училището. Трябваше да изкарам хубава оценка, за да получа нещо, но никога не сме прекалявали.
-Имаше ли страхове и какви бяха детските ти мечти?
- Имах един период в живота, когато ме беше страх че ще загубя семейството си. Особено когато баща ми замина за България, като пое Славия. Иначе винаги исках да бъда ветеринарен лекар, може би защото прекарвах много ваканции на село и играех с животните и помагах на бабите.
-Кой е по-строгият и по-либералният в семейството? Майка ти или баща ти? Разкажи ни за отношенията ти в момента с тях двамата.
- Определено баща ми е по-строгият вкъщи, но той винаги е държал да сме възпитани и коректни към хората. Както е самият той. С майка ми прекарваме много време заедно, когато е във Франкфурт. Като всяка майка, тя знае всички и иска най-доброто за мен. Подкрепяме и ми помага много. С двамата съм в супер отношения, с баща ми ходя на мачове, с майка ми ходим на малки екскурзии, когато имаме време.
-Къде завърши средното си образование и къде живееш и учиш в момента?
- Във Франкфурт завърших и изкарах 3-годишно образование, с което мога да работя като офис-сътрудник в Германия. Преди 4 години реших да сляза от правата магистрала, както обичат да се изразяват немците, и изкарах 1,5 година обучение като педагог. Досега работих с малки деца на възраст 1-3 годинки, а скоро ще започна с 6 – 10 годишни, с които ще се занимавам следобедно време.
-Помниш ли как с майка ти изпратихте баща ти за Щатите преди световното първенство през 1994 година. Тогава в медиите се появи снимка, на която ти плачеш...
- (Смее се). Не, не. За съжаление нямам спомен. Помня само, че по време на световното първенство в Щатите бях при баба ми в Гложене – родното село на баща ми. Но нищо не помня от мачовете. Все пак бях доста малка. Впоследствие съм гледала на видеозаписи всички срещи на големия успех, който татко и съотборниците му постигнаха на Мондиала през 1994 година.
- Ходила ли си на мачове да го гледаш – било в България или в Германия?
- Да, в Германия, когато играеше за Айнтрахт (Франкфурт). Вече бях по-голяма и помня обстановката на стадиона, как публиката аплодираше отбора, включително и баща ми. Сега, когато е треньор на националния тим на България, често гледам мачове на живо от стадиона или пред телевизора. За мен футболът е част от ежедневието, И най-нормалното нещо е да обикалям по стадионите, дали в България или тук с него.
-Какво момиче си днес? Какво те влече, какви са интересите ти?
- Аз съм една млада жена, която знае целите си, имам много добра работа и сама от доста време си взимам решение за своите действия. Но, разбира се, често се допитвам до родителите ми или близките ми за мнение и съвет. Като интереси бих казала, че прекарвам свободното си време със спорт, или се усамотявам на разходки или каране на колело в гората, която е много близо до нас. Излизам с приятели или с майка ми на разходка до някой съседен град, много индивидуално и спонтанно е това при мен.
-Книги или филми?
- Зависи от свободното време. Скоро прочетох една книга и веднага захвана втора. Обичам да гледам и сериали, които да се разтоварят.
-По каква музика си падаш?
- Обожавам да слушам музика, всичко ми харесва и съм на различни вълни. Зависи от настроението. Харесвам и българските актуални поп изпълнители, и тези които се въртят нонстоп по популярните музикални канали. Музиката е прекрасен отдушник!
-Как протича ежедневието ти в Германия?
- Тук животът минава много бързо, винаги сме под график и имаме определен ритъм. Работя например до 3 часа следобед, след това отивам на пазар, спорт, или имам лекции, свързани с педагогиката. Или пък съм при родителите ми вечерно време, или пък излизам с приятели. Зависи каква ми е програмата за седмицата. Но всичко тук е наистина различно отколкото в България, тук не се събираме на кафета или такива неща. През уикенда всеки предпочита да си остане вкъщи или да отиде някъде и да спортува.
-Обичаш ли да пътуваш? Любими места, на които си ходила или които мечтаеш да посетиш.
- Да обичам, дори и да е само за един уикенд – ако успея да си организирам екскурзия дори и до съседен град, или някъде в Европа, или за София, съм повече от доволна. Любими места? Честно казано, фен съм на Дубай и Барселона. Обожавам морето и искам да стигна някой ден до Америка, Бразилия и някой екзотичен остров. Дори и някои части от Азия бих посетила.
-Съвременните момичета, които са от по-заможни семейства, постоянно са по моловете и тузарските заведения. Ти обичаш ли лукса?
- Този въпрос е много интересен, зависи кой какво разбира под лукс. Аз, откровено казано, не си падам по тузарските заведения. Не ме впечатляват и не ме привличат такива неща. В България забелязвам, че много се държи на това и ми е малко странно. Да обикалям моловете за мен е.. наказание. Предпочитам да съм със семейството си или да отида с приятели на нормални места, където можем да се забавляваме, без да има помпозност. Не е важно в какво заведение отиваш, а каква е обстановката. Предполагам разбирате какво имам предвид. Но същевременно като млада жена харесвам марковите стоки. Ето, ще ви разкрия, че от две години насам си позволявам да си харча част от заплатата за малко по-скъпи чанти. Но това не означава, че водя луксозен живот! Това го няма в Германия и съм много благодарна, че моите родители, че са ни възпитали в това отношение много нормално и скромно. Не обичам демонстрациите, не обичам да демонстрирам и показвам какво имам, какво съм си купила и така нататък. Като вляза в „Инстаграм” и видя какво правят другите – огромна показност, което за мен е абсурдно.
-Имаш ли девиз, който следваш?
- За мен животът е едно постоянно пътуване. Трябва да пътуваш пълноценно – да не препускаш силно и сляпо напред, а да преценяваш всяка своя стъпка и всяко свое действие.
-(Смее се). Не. Понякога си мисля, че някои ги е страх от мен, защото съм дъщеря на известен спортист, за което обаче аз се гордея!
