-20%
Е-книга
Измамата Сан Стефано е-книга
Автор: Иво Инджев
Издателство: Сиела
https://ciela.com/izmamata-san-stefano-e-kniga.html

РЕЗЮМЕ

©Иво Инджев,автор

©Дамян Дамянов,художник на корицата

© Сиела Норма АД

София • 2018

ISBN: 978-954-28-2649-1

ВМЕСТО ПРЕДИСЛОВИЕ
ГРАФ ИГНАТИЕВ, БАЩАТА НА РУСКОТО АНТИСЕМИТСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ВЪВЕДЕНО ПОЛОВИН ВЕК ПРЕДИ НАЦИСТКОТО В ГЕРМАНИЯ
Руският държавно спонсориран антисемитизъм предхожда нацисткия в Германия с половин век. Бащата на антисемитското законодателство в руския Трети Рим е на практика учител на Хайнрих Химлер в нацисткия Третия райх.
Става дума за проваления на дипломатическия фронт заклет реакционер и антисемит граф Николай Игнатиев. Издигнат е за министър на вътрешните работи след фиаското на неговия ялов договор от Сан Стефано, превърнат в наши дни в апотеоз на руското влияние в България.

“Измамата “Сан Стефано”, която месец след появата си продължава да бъде сред най-търсените книги в книжарниците у нас, направи своя електронен дебют. Вече може да се купи и в електронен вариант, което ще е направи достъпна и за любителите на електронния прочит, особено в отдалечени от България места по света.

Дали точно книгата е привлякла интереса на една руска телевизия към автора ( на тези редове също)?

Отказах на ( още една) руска телевизия интервю по наистина обективни причини – просто не съм в София в деня, в който ми предложиха да направят записа. Не е кой знае каква тема, за да й посвещавам отделен текст ( след като вече обясних “казуса” кратко в свой коментар в ivo.bg). Но междувременно разбирам, че и други съмишленици от инициативата за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия  ( МОЧА) са били “изкушавани” с предложение за подобно интервю, реших да обясня защо не бих се снимал за телевизионния канал “Култура”, дори и да бях в столицата на съответната дата.

Колкото пъти съм отказвал подобни предложения на руски медии, толкова пъти след това съм се убеждавал от “готовия продукт”, че съм постъпил правилно. Защото съм избегнал грешката да сътруднича със сценарий, върху който нямам контрол.

В обаждането си по телефона руската журналистка даде всичко от себе си да ме мотивира да участвам в нейния филм, но постигна обратния ефект. Това, че съм ( едва ли не) единственият на различно мнение от всички, с които тя е говорила за МОЧА, само илюстрира обстоятелството що за контакти има в България. Настоявайки да си говорим на руски ( защото знаела, че го владея отлично), тя се оказа напълно адекватна да разбере всичко, което й казах на български. 

На чист български й обясних, че не искам да я свързвам с никого да коментира темата – щом има българския ми телефон ( и се обажда от български номер) значи сама може да потърси “другата гледна точка”. Което тя е направила, както разбирам от разменена поща с мои съмишленици. Написала им е, че иска мнението им по въпроса за “разрушаването” на съветските паметници в България, т.е. за нещо, което ние никога не сме формулирали като “разрушаване” и не случайно държим на формулировката ДЕМОНТИРАНЕ. Пък и точно руснаци да ни се карат за някакво разрушаване на паметници от позицията на една традиция на разрушаването на хиляди църкви и символи на “стария режим”, а след това и на режима на Сталин…”Малко” е нахално, нали.

От краткото представяне на идеята на документалния филм, което рускинята направи в разговора с мен, разбрах, че става дума за мащабна, направо руска по своя размах  идея да се обобщи темата за съветското монументално ( т.е. колониално) наследство в Европа. Екипи на въпросната телевизия обикалят континента с тази цел. 

Кой ли би могъл да финансира такава скъпа телевизионна екскурзия, освен руската държава и с каква ли друга цел, освен със заявената от Путин по време на аудиенцията му с Бойко Борисов в края на май, когато властелинът на Кремъл размаха пръст по въпроса за съветското монументално наследство, споменато в руското комюнике изрично като тези от срещата им в Кремъл? 

Представяте ли си какъв ще бъде резултатът от сравненията за това как в Германия пазят съветските паметници  ( без те да доминират градската среда, както е у нас в София, Пловдив, Бургас и т.н.), докато “неблагодарните българи” ги “цапат”. Нищо, че в Германия тези монументи са издигнати буквално месеци след края на войната по нейните кървави следи, докато в България са монтирани 10 години по-късно по следите на кървавите изстъпления на насилствено съветизираната ни страна, която не само не е воювала срещу СССР, но и не е причинила смъртта на нито един червеноармеец, поддържайки през цялата война дипломатически отношения в Москва.

Тези “подробности”, както знаем, не интересуват вперените в тяхната си “истина” съветски, пардон- руски защитници на “правото” на СССР да окупира България с претенцията, че я освобождава.

Да се участва като “пълнеж” в подобен замисъл е по презумпция съучастие в поредното пропагандно изкривяване на фактите, дори и някои от тях да бъдат споменати. 

Ако някой съмишленик се интересува от мнението ми, препоръчвам едно: участие само в преки предавания на руски телевизии, макар и там да има риск от асиметричността на представяните мнения в полза на тяхната пропаганда, но поне човек може да се изкаже без да вадят думите му от контекста. 

Апропо, не изключвам след серията от примитивни и злобни нападки с обобщения  за “европейското иго”, под което пъшкала България днес, руските пропагандатори да са получили инструкция за по-рафиниран подход със споменаването на “другата  гледна точка”. Тя напълно отсъстваше дори като намек в отвратителния документален буламач на Дария Асламова “България умира тихо” и на Юрий Мамонтов “Българската чушка”.

Може би в Москва са стигнали до прозрението, че с с пълното изкривяване на действителността, компилирайки екстракт от всичко негативно по адрес на европейска България ( фъфлещи беззъби бедняци ровят по кофите, но отговарят на руски пред руските камери; циганчета човъркат бунище и прочее картинки ) води до обратния ефект. 

Пък и руските граждани, притежатели на близо половин милион имота в България, както и стотиците хиляди туристи от Русия, няма как да потвърдят подобни “впечатления” като типични за България.

А и дали самите руски телевизионни зрители все още вярват на негативната пропаганда срещу Запада ( част от която за ужас на Кремъл е и България) в момент, когато социологическите  агенция отчитат умора от подстрекаването към конфронтация с целия свят сред руското население?

 

Share on Facebook