Мо-же-те да се сбо-гу-ва-те, о-бър-ка-ли сме се – Я-ни-ца си тръг-ва! На нейно мяс-то из-пра-ща-ме стан-дарт-но съ-ще-ство на съ-ща-та въз-раст. 46 хро-мо-зо-ми, ак-ти-вен реч-ник, от-ли-чен мус-ку-лен то-нус и раз-ви-та фи-на мо-то-ри-ка. Мо-ля, из-бе-ре-те пол за ком-пен-са-ция на до-пус-на-та-та греш-ка!
Събужда ме роботизиран метален глас и ме хвърля в джаза с малоумното си предложение. Не, сигурно още сънувам! Как ще ми я взимате??!!!! И каква ти компенсация, моляяяяя?!! Грешката е вярна и нямам нужда от стандартите ви – Яница остава! Край на кошмара!
Приела съм всичко. И не се страхувам. Знам, че трудностите ще идват тепърва и се подготвям. Защото, уви, за моето дете пътища у нас все още няма. Сега ги чертаем, после ще копаем, асфалтираме… Ще дойде ред и на магистралите. И тогава, може би, ще стане лесно. Ама може би. Защото това „лесното” е избор. И въпрос на гледна точка. Познавам толкова много хора, дето всичко им е наред – здрави са, сити са, имат покрив над главата си, не са сами, ама сякаш не го знаят. И със сигурност, не им e лесно, щото да вкиселяваш живота си и този на другите с недоволство, хленч, завист и злоба, хич не е лесна работа.
Пък, ей ме на мене – доволна. Нарамила кръста си. Преглътнала лекарите-морални престъпници, които убиват в зародиш радостта от появата на всяко различно дете с неадекватни присъди… Малоумните държавни чиновници в Социални грижи, ТЕЛК-комисии, Министерствата и Инспекторатите… Невежите предразсъдъци и неразбиращите погледи по улиците… Вечното съжаление… „Болните” деца…
Как да ви обясня, защо не я сменям за нищо?! И колкото и да е ми трудно понякога, защо не си я давам. Наречете ме мазохист, побъркана, луда…. Знам, защото съм била от вашата страна. Но съм и майка. И точно там е отговорът.
Наистина е сложно. Защото, да, тя не говори! Притежава инат за милиони деца. Не обича да я режисират и затова по улиците винаги има свое мнение… и посока. Измъква се всеки път, когато може. Манипулира, защото често й е трудно да направи това или онова. Простички за нас неща, които обаче изискват умения, които тя все още усвоява.
И въпреки всичко, аз я обичам! Точно такава, каквато е – вироглава чаровница. Сладка малка хитруша, която знае перфектно как да ме изкара извън всички възможни нерви и след това да ме върне само с една усмивка отново на спокойната ведра земя.
Затова не я давам. А се уча на търпение и намалих изцяло скоростта. И изобщо не е лошо. Мога да виждам детайли, които преди ми се губеха. Отворих сърцето си докрай. Запознах се с д-р Даун и Синдрома, който са кръстили на негово име. Но най-хубавото е, че се запознах с Нея – моята неповторима дъщеря. Моята Яница.
Това си Ти, различие мое, и аз съм до теб!
21 март – Международен ден на хората със Синдром на Даун
