Събота на плажа... Всичко е сюрреалистично за моята романтична и жадна за спокойствие душа.... От едната ни страна як мъжага, чийто цвят и говор го определят да е от Сливенския регион, надува с юнашка помпа матрак 240х190, докато мургавата му женичка отстрани си хубавее, а детенцето щурее, над главите ни чакат да бъдат надути два по- малки дюшека + фламинго с неестествено големи размери + два пояса с диаметър 200 см + няколко възглавнички за удобство и разкош.
От другата страна дядо ентусиаст с двама внука копаят с хъс на иманяри дупка с размер на кладенец...и се заканват да изкопаят още една такава след това. Малко голичко момченце, на около годинка, се присламчва към чадъра ни, хареса ни, мисля си и се усмихвам с умиление, то кротко кляка на сянката, поглежда ни умно, напъва се.... После си тръгва, като ни оставя подарък на сантиметри от главите, а през това време баба му и майка му си хапват сладолед и не реагират...Явно са повлияни от метода Монтесори и детето самостоятелно си развива талантите. Всичко това е на фона на инфантилна съботна културна програма от съседния хотел, обявявана на няколко трудно разпознаваеми езика и под поредните мрачни дъждоносни облаци, които напират към плажа...
И тъкмо си мислиш, че от това по- голяма лудница не може, оказва се, че може...едър циганин се появява с казан царевица и гръмогласно търси клиенти...и той на няколко езика, полиглот е, как го мислите вие....Ама те наоколо всички са с гривни all inclusive и не кълват на царевица....
Ще взема да вляза във водата, докато не съм откачила съвсем и не е долетяло в нея прясно надутото фламинго.... опс, то пак заваля......
