Управляващите бяха застигнати от бумеранга на популизма и след вцепенението си пред ефекта от масовата зараза с тази болест по хората ( защото е като глупостта, която не ходи “по гората”), най-после намериха отдушник и си подсвиркват в гората. На всички стана ясно, че без умъртвяване на дребен рогат добитък няма да бъде предотвратена по-голяма трагедия от разпространяването на животинската чумна епидемия и властите си показаха рогата – този път на терена на т.н. свеж селски хумор.

Тон за неуместни шегички даде самият премиер слънце, пребивавал близо десетилетие в сянката на канцлера Меркел. Предугаждайки залеза й, той реши да направи връзка между нейната мигрантска политика и чумавите кози в България. Което е “бисер” от онези, които свинете ядат, както се казва. Защото напомня на неговия цинизъм от времето, когато се шегуваше с оповестяването на разкритата смърт на едно момиче, препоръчвайки с усмивка, предизвикана от съзнанието му за проявеното чувство за хумор, на полицейското куче, което свърши тази работа по откриването на трупа ( вместо любимото му МВР) да бъдат дадени за награда едни телешки пържолки.

Вицепремиерът Томислав Дончев, който също обича ефектните сравнения, и този път беше по-сдържан в подигравките. Всички вкупом се превърнаха във ветеринари, подхвърли той с явно облекчение след спада на вълната от истерия около казуса с умъртвяването на няколко хиляди животни с цел спасяването на десетки пъти повече добичета.

Да, превърнаха се ( почти) всички в коментатори по тази тема, точно както и по другите специфични въпроси, по които властта не си върши работата, а се ослушва откъде идва народният ропот, за да си настрои локаторите на тази вълна и да започне да угажда на мнозинството. По същата логика масовата публика може да бъде обвинена също, че се е превърнала в народ от ловци на мигранти или  в народ от сексолози, специализирали тясно в областта на джендерофобията, плъзнала от опозиционно-управляващата каста по хората.

Фактът, че политически недоразумения, като Нинова, се опитват да имитират и дори да изпреварват популизма на управляващите, за да им вземат хляба на това поприще, подтичвайки пред всеки протест на селското ни общество ( без онзи протест на гражданите срещу руския проект АЕЦ “Белене”), не прави герберокрацията да изглежда по-адекватна по своята несериозност. Защото е легитимно да попитаме: а вие на какво и на кого заприличахте, че смятате за свое право да се подигравате вече и на Меркел. Да не говорим за нотките на надменност спрямо народа от “ветеринари”.

Отговорът на този въпрос за самия Борисов, имитатор на царя от Мадрид и на пъдаря от Правец, беше ясен и досега. Но днес той вече прилича все повече и на онези, с които се е събрал, и с които западните му колеги по налагане на статуквото на стабилността у нас вече изглеждат примирени. В началото Европа беше шокирана да види Сидеров и компания под крилото на своето балканско дете с широкия гръб, мерен шегаджийски от Берлускони с педи при откриването на паметника на Гарибалди в София. После Западът свикна и заложи на добре познатото популистко зло пред евентуално разклащане на установеното от него политическо господство в България. Той се оказа по-скоро модел за подражание и в т.н. стари демокрация ( (вижте например лигавенето на Северната лига с Путин в Италия ). 

Не е толкова зле да претендираш да си ветеринар ( без да си такъв), колкото да се нагодиш по мерките на Сидеров и компания, макар и те вече да изглеждат мълчаливо “преглътнати” не само от западните политици, но и от медиите в страните, които бяха основателно възмутени от нахлуването им във властта в България, но след това бяха принудени да позаглушат децибелите на своята гнусливост поради факта, че заразата с проруски вирус порази и техните западни общества. Как да критикуваш източните й измерения, след като тя се разклони с подобен националистически щам и плам на Запад?

Борисов и коалиционните ваятелите на неговия образ на съглашател с антиевропейците и откровените рашизоиди, инкорпорирани във властта заради властта му, днес доволно регистрират, че не само те се хранят с бисерите в политическата кочина. Веднъж направил това откритие, интуитивният Борисов вече се подиграва на Меркел, а приближените му се надсмиват вече и над народеца, казвайки му на практика, че той наистина си заслужава управниците.

Само се питам дали народът от ветеринари няма да реши да лекува от евтиния популизъм прасетата от управленската ферма ( по Оруел) чрез евтаназия. Защото по нашите земи това обикновено се прави с нож и по Коледа.

 

Отминаваща истерия с козичките по нещо напомня на “Кози фан туте” – “Така правят всички(жени)”, според веселата опера на Моцарт, в която едни персонажи си разменят ролите ( доста джендърско, признавам) почти като нашите парламентарни парламентета. Ние обаче не сме “като всички”, ние сме “друга опера”. Това се изтъква в един социологичски анализ от тази седмица.

Не се очаква бунт в България защото българите си нямат доверие. Така е, разделението между прозападните българи и рашизоидите е дълбоко, дългогодишната инвестиция в проруска пропаганда постигна целта си. Прозападната рашизоидност управлява тук и тушира недоволствата чрез ментална евтаназия на всяко негодувание, застрашаващо статуквото. От заглушаването на недоволството вадят дивиденти негодниците, които се поздравяват в парламента за взаимната си подкрепа, постигайки заветната мечта на популизма – обединението на опозицията и властта, обезсмисляйки основната идея на демокрацията. Нарича се плурализъм, но е подменена от вездесъщия им популизъм.

Share on Facebook