По – малко себе си, повече народа да съхраним.
Да не бъдем безчувствени пред очите разплакани.
Да си кажем кривиците и напред да вървим.
Трябваш ни, Дяконе!
Когато от дребни грижи животът изглежда нелек.
Когато сме слаби и когато заякваме.
Трябваш ни за опора като най – близък човек.
Трябваш ни, Дяконе!
Твойта мярка ни трябва, твоят апостолски жест.
За да узряваме като хора,
За да ни има като народ.
Трябваш ни, Дяконе!
Този фрагмент от стихотворението на поета Христо Гонов „Молитва за Левски“ цитира литераторът Таня Караиванова на честването пред паметника на Васил Левски в Пловдив.
Тя посочи, че пленен и просветлен за идеята на Свободата, Левски освобождава най – напред себе си и след това тръгва да освобождава своите братя по съдба, за да ги обвърже и посвети на делото. Преподавателката припомни, че той самият преминава през суровата школа на борбата – от първата легия на Раковски, през турските зандани на Пловдив до знаменосец в четата на Хитов, за да се изкачи до самия връх на народната революция. Да стане неин идеолог, организатор и да остане в паметта на народа като Апостол на Свободата.Малцина граждани и повече представители на общинската и областната управи събра честването на 181-та годишнина от рождението на великия българин в Пловдив. На паметника му на централната алея на Бунарджика бяха положени венци и цветя под звуците на военен духов оркестър.
Идеите на Апостола, прозренията му за един по – разумен и човешки свят не принадлежат само на нас, българите, не принадлежат само на България, а на всеки, който иска да живее в мир, разбирателство и добросъседство, убедена е Таня Караиванова. По думите й, и в днешното ни забързано време повече от всякога Левски ни е нужен.
