Руските подкупи не винаги постигат целта си. Това се вижда от факта, че Путин се опита да подкупи македонците с подмазваческото си твърдение за кирилицата, която идвала от “македонските земи”. Но не можа да умилостиви мнозинството от тях, които делегираха политическа воля на своите управници да направят всичко възможно Македония да получи покана за членство в НАТО.

Ето, че поканата беше отправена на дългоочакваната среща на високо ниво на НАТО. Македония се превръща в поредния ( за да не кажа почти последния) беглец от руската орбита в Европа. След приемането на Черна Гора, историческият любимец на Русия в региона, македонското бягство от руската опека е не по – малко болезнен удар за амбициите на Москва да използва обилно натореното с историческа митология свое влияние за целите на съвременния руски експанзионизъм. 

Македония (беше)е много удобен полигон за руската хибридна война, в който, за разлика от Черна гора, е заровен и динамита на етническото противопоставяне с потенциален албански детоНАТОр, който обаче изигра ролята на спойката между гражданите на републиката, които виждат бъдещето си сред богатия Запад и не желаят да кретат повече в руския заден двор като заложници на Кремъл. 

Сбърканият български национализъм, заразен фатално с рашизъм, зяпа със затворена уста как един по един балканците се изнизват от руската мечешка прегръдка. Какво да каже на това един толкова виден ( под масата на своите страхове) вожд на т.н. националисти, като Сидеров? Ако беше български, а не руски националист, трябваше с пълно гърло да изкрещи, както реве по митингите с развети руски знамена, “добре дошли, братя”. Той обаче си води личните войни за оцеляване с поглед към следващите избори, борейки се за първенство в тройната коалиция на патриотарите и “няма коментар” за крачката на Македония към алианса, която вбесява неговите кремълски началници.

Когато Сидеров не желае да коментира нещо, понеже иначе коментаторската му логорея е денонощна в медиите, това е сигурен белег за голямо притеснение в лагера на рашизоидите у нас.

Никога преди в кратката си история на изкуствено създадена (федерална) република Македония не се е доближавала толкова до България в рамките на една общност, която гарантира общата ни сигурност. Мълчанието на московската пета колона е издайническо. То само подчертава, че приоритетите й са наистина московски и нямат нищо общо с претенцията, че тъкмо по патриотични подбуди русофилите у нас обичат Матушката си. Точно обратното, вижда се ясно, че смирено са навели глава пред разсърдения техен Батюшка и не могат, не искат, не им е позволено да кажат една добра дума за развалената схизма между народите на България и Македония, противопоставени и насъскани тъкмо от Коминтерна по начин, подобен на схизмата, наложена на българската православна църква от руската, продължила десетилетия.

Самата Москва дава тон за това премълчаване, опитвайки се да си “подсвирква в гората” с подхвърляне на неуместни мечешки шеги по адрес на форума на НАТО, на който се взе също решение участниците в алианса да се освободят от наследените съветски оръжия – още един шамар по самолюбието на русолюбието сред остатъчните съветофили у нас и в чужбина. 

Руското външно министерство, вярно на наложения в него хашлашки стил на изразяване, се опита да се присмее, че на срещата на върха на НАТО се било видяло колко  безполезна била тази организация без…Русия. Ако я нямало Русия, атлантическият пакт нямало с какво да се занимава, но на Русия това й било безразлично защото била заета да гледа футбол. 

Ха,ха, ха, “адски смешно” свирукане в гората от страна на държава, която счупи всички световни рекорди по  темпове на милитаризиране ( сравними само с германските, японските и съветските между двете световни войни), прахосвайки лесно спечелените милиарди от златното десетилетие на баснословните си приходи от продажбите на петрол и газ – нещо, за което обедняващите руснаци рано или късно ще поискат улично обяснение на режима. Той се бои от подобен сценарий сто пъти повече отколкото от отбранителния съюз НАТО, в който няма нито един луд стратег, замислящ агресия срещу манталитетно замръзналата в 19 век огромна по територия и миниатюрна като икономически фактор Русия.  

Вкопчени в копчето на телевизора, от руснаците в момента се изисква да си гледат работата, т.е. футбола. Като илюстрация до каква налудничавост е доведена футболнта мания руски медии разпространиха молбата за отпуск на министъра на пропагандата ( какъвто по същество в Русия е министъра на културата, надзираващ медиите) Мединский.

 

 

В молбата си до премиера Медведев той моли да му бъде разрешено да отскочи до Атон в Гърция, за да се моли за руския футболен успех, който говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сравни с …”победата над фашизма” по своя емоционалн заряд.  

Този отдушник обаче изживява последните си дни. Предстои руснаците да напуснат мача и да се върнат в реалността. На форума на НАТО има я напомниха на геополитическо равнище: никакви отстъпки пред агресивната руска политика.

Как това ще се отрази на прегорелите от футболна гордост в рамките на лимитираните пет седмици руски граждани, предстои да видим много скоро. Защото футболното шоу не можа да заглуши надигащия се в Русия ропот срещу замислената от Путин пенсионна реформа и този негов автогол тепърва ще го приземява, както вече срина рейтинга му на нива, сравними с времето, когато измами избирателите с рокадата си с Медведев през 2012- 2013 г. и предизвика протестите на стотици хиляди руснаци по улиците на големите градове в Русия. 

Share on Facebook