Откакто в Южна Корея пристигнаха няколкостотин кандидати за убежище от Йемен, в местното етнически хомогенно общество се надигна небивала ксенофобска вълна - сякаш отзвук от антимигрантските нагласи, плъзнали из Европа и спомогнали за настаняването на Доналд Тръмп в Белия дом, пише Франс прес.

През 2017 г. ООН регистрира рекорден брой бежанци и вътрешно разселени лица, бягащи от конфликти и гонения тук и там по света - 68,5 милиона души.

Но щом в Южна Корея пристигнаха за няколко месеца общо към 550 йеменци, враждебните реакции не закъсняха.

"Правителството да не е полудяло? Това са мюсюлмани, ще изнасилят дъщерите ни!" - така звучи един от най-популярните коментари, във водещия южнокорейски портал Naver, събрал хиляди лайкове.

Стотици излязоха миналия месец на демонстрация в Сеул с искане властите "да отпратят фалшивите бежанци". Близо 700 000 жители на страната - повече от всякога, подписаха на сайта на президентския офис петиция за по-сурови текстове в закона за бежанците, бездруго смятан за един от най-строгите в света.

"Европа може да е наследила историческо бреме с някои страни (бивши колонии) - се казва в текста, - но Южна Корея няма подобни морални ангажименти."

Представата за убежище не е много разпространена в Южна Корея, където едва 4 на сто сред 50-те милиона жители са дошли отдругаде, повечето от Китай и Югоизточна Азия.

Подлагат ги на дискриминация навсякъде. Обсипват ги с подигравки в транспорта, обвиняват ги, че са "мръсни", че "смърдят", или пък не ги пускат в луксозни ресторанти и обществени бани.

Според правителствено проучване от 2015 г. 32 на сто от южнокорейците не желаят да имат чужденец за съсед - много повече, отколкото в САЩ (14 на сто) и Китай (12,2 процента).

"Избягали от бомбите"

Йеменците са пристигнали по силата на регламент за насърчаване на туризма, според който не се изискват визи за хората, пристигащи на южния остров Джеджу. С оглед бурните протести обаче властите премахнаха това изключение.

Проведена наскоро анкета показа, че близо 50 на сто от южнокорейците са против приемането на йеменски кандидати за убежище, 39 на сто го подкрепят, а 12 процента нямат мнение.

Пак Со Юн, двайсетгодишна студентка от Деджон, е против.

"Чувала съм, че в Йемен не се спазват правата на жените. Страх ме е, че тук ще стане по-опасно, ще скочи престъпността", казва тя пред АФП.

Друга студентка, Хан Юи Ми, допълва: "Защо пътуват чак до Южна Корея, щом има толкова страни около тях?".

Около 40 от новопристигналите живеят в хотел, разположен в град Джеджу. Скупчени по четирима в стая, за да пестят средства, те си готвят йеменски ястия в общо помещение в сутерена.

Мохамед Салем Духаиш, 33-годишен кандидат за убежище, обаче е подслонен от южнокорейско семейство заедно с жена си и осеммесечния им син.

Бивш служител на летището на Сана, той избягал, когато бунтовниците хуси, сражаващи се с коалицията, предвождана от Саудитска Арабия, взривили военна база недалеч оттам.

"Имаше трупове навсякъде, сблъсъци, стрелба, бомби", обяснява той пред АФП.

"Да си върнем дълга"

Мъжът платил 600 долара на посредник, който му издействал виза за Оман, след което заминал за Малайзия и работил там на черно три години.

Мечтаел до едно време да се установи в САЩ, където има много роднини, но се отказал, щом там дошъл на власт Доналд Тръмп. Тогава семейството решило да отиде в Южна Корея.

Мохамед разказва, че дочул за тази страна от южнокорейските телевизионни сериали, свръхпопулярни в Азия.

"Искаме корейското правителство и народът да ни приемат, да видят в нас хора, нуждаещи се от помощ", добавя той.

Мнозина от пристигналите на остров Джеджу са живели с години в Малайзия, което поражда въпроса дали вече са имали възможност да поискат убежище.

Отношението към кандидатите за убежище ще е пробен камък за положението с човешките права в страната, разкъсвана навремето от война, но успяла да се издигне до позицията на 11-а икономика в света, коментира левият всекидневник "Кюнхян".

Милиони са избягали от полуострова по време на окупацията от японските колонизатори през периода 1910-1945 г., после по време на Корейската война (1950-1953 г.).

"Трагичните събития от съвременната ни история принудиха хората да заминат против желанието си, да зависят от добрата воля на друг някой в чужбина - пише вестникът. - С приемането на тези бежанци получаваме шанс да върнем дълга си към международната общност."
 

/БТА/