В пристъп на отстъпление пред фактите българските русофили понякога разперват ръце: “какво да се прави, Русия си има своите имперски интереси”. Искат да кажат, че срещу Кремъл не се рита и ние сме тези, които трябва да се нагодим, да угодим, за да се угоим ( валидно за свиневъдите в тази свинщина).

Нищо подобно не се чува като аргумент спрямо Китай на срещата “16 плюс един” в София. “ 16 плюс един” или един плюс(ка) 16 ? 

Китай предлага да излапа един по един кльощавите източни европейски слабаци,  за да се докопа след тях до истинската си тлъста цел: богатата Западна Европа, която отказва да стане лесна плячка.  

Нито една – повтарям, нито една голяма икономика в държавите от ЕС, не се е облажила  до момента от китайските обещания за големи инвестиции в инфраструктурата, които да дават на Пекин значима роля по икономически причини. Такива китайски инвестиции има предимно в Африка ( и в няколко балкански държавици, които не членуват в ЕС, както и в Унгария на Орбан). Вече се задават и в България на ниво намерения?

Малко е вероятно това да се случи тепърва при тенденциите в задлъжнялата на ръба на фалита китайска икономика. В България китайците обещаха предимно да изкупят в суров вид големи количества тютюн, който да превърнат в цигари. Напълно в духа на колониалните сделки, сключвани от колонизаторите с туземците.

Не знам какво са пили веселите събеседници по време на срещите си във формата “16 плюс един” в София, но китайските обещания да ни построят всичко, което ни се ще, вече започват да приличат на вица за партийния секретар. По време на предизборна обиколка в еднопартийна България той се клел пред селяните, че ще им построи не само мост ( над липсващата река, която бил готов да прокара после) и училище, заради което да им направи деца.

Гостуващият у нас цели 4 дни втори човек на режима в Пекин  Ли Къцян в това отношение вече надминава героя от онзи виц. С часове нарастват обещанията му ( ако се вярва, че изобщо се е е ангажирал с тях, тъй като са ни известни предимно чрез ентусиазираните преразкази на домакините му). Напомнят на тройния шлем, обявен от президента Първанов при подобното по своята триумфалност посещение на Путин в София през януари 2008 г.   

За магистралите ( всички и всякакви на север, от север на юг и прочее) бълнува предимно неговият домакин Борисов, който се похвали, че е предоставил бъдещето на България и региона в ръцете на руско-китайските ядрено – стратегически интереси насред земетръсната зона в Белене. Дали Китай изобщо е в състояние да удовлетвори този Борисов глад с чуждата пита да направи помен?

Да, Китай може много. Както истински богатата държава Катар, която щеше да строи у нас писта за Формула 1, според мераците на Борисовия приятел Румен Петков. Дали обаче ще бъдем осиновени от Пекин е въпрос, който все пак не се определя само от желанието на Борисов да надвика русофилската конкуренция в призивите “ела драконе, изяж ме”, ако на руската мечка не й стигат силите за това.

За разлика от руската мечка, която ни държи насила на енергийния синджир, Китай има развита и многовалентна икономика, която не зависи от природните богатства и капризите на цените цени на международния пазар. Освен политическата воля да ни залее с тях обаче е нужно и нещо повече – икономическа целесъобразност, както и съобразяване с някои правила, с които ние сме се съгласили, за да членуваме в най-богатия икономически клуб на света, какъвто е ЕС. Така че осъществяването на китайското пришествие се отлага във времето до изясняване на подробностите около бомбастичните приказки, изговорени от нашенците на форума “16 плюс 1”. 

 

 

 

Иначе наистина има логика китайският дракон да се разпорежда в задния двор на руската мечка в Европа след като вече е направил същото в огромни части на руския Изток в Азия. Защо да не опита и в европейски Изток, който хилавата руска икономика не може да прелъсти с нищо, освен с енергиен шантаж?

 

 

Share on Facebook