Сайтове като “Дневник” имат рубрики под надслов “снимка на деня” и публикуват находки, които говорят повече от надути коментари на издишащи коментатори.
Предлагам разпространена днес от Ройтерс “снимка на века”.
”На века” - като хипербола със саркастичен подтекст, разбира се. Най-малкото защото векът тепърва прохожда. Но се познава от “сутринта” и то с вчерашна дата в нашия малък български контекст.
Премиерът на оставачите в ЕС, каквито за огромно съжаление продължаваме сме ние след близо 9 годишното ръководство на Борисов от общо 11 години членство в този клуб на напредналите държави и общества, притиска към себе си “колегата” си от Китай, който чрез езика на тялото си показва доколко това фамилиарно насилие му е противно.
Това по някакъв начин ми прилича на случая с американския актьор Ричард Гиър. Той награби и нацелува на 20 април 2007 г. боливудската звезда Шилпа Шети по време на церемония на анти- СПИН кампания в Ню Делхи и предизвика бурни протести в Индия до степен, че един съдия в щата Раджастан издаде заповед за арест на двамата заради неморално ( по мерките да Индия) поведение.
За един холивудски актьор и една боливудска актриса това е по – скоро допълнителна реклама. Особено след като година по-късно Върховният съд в Индия прекрати съдебното преследване срещу тях.
По-екзотично е да се запитаме защо нашият неспособен на собствена вербална комуникация с чужденци премиер продължава да “гушка”, прегръща и дори да мачка в лапите си гиганти, като пратеника на втората по големина икономика и първата по население държава в света.
И защо Борисов не си позволи нещо, ама направо нищо подобно с Путин? Нима Путин не е също дребничък от гледна точка на сравнението на туловищата между джудиста Владимир и каратиста Бойко?
Нашият Борисов едва ли ще предизвика протести в Китай. Там властва спойката между конфуцианството, пледиращо за ред и подчинение в подредената държава, каращисано с еднопартийния комунизъм.
Коментарите относно същината на тази доста насилствено изразена “дружба” ( както я разбира нашият премиер) между Председателя на Държавния съвет на Китай Ли Къцян и Бойко Борисов тепърва предстоят.
Само ще му напомня, че Бор(и)совият му приятел Георги Първанов беше осмян от руски журналисти, че се е превъзбудил ( и зачервил дори) в присъствието на Путин на 18 януари 2008 г. в София, когато обяви пред телевизионните камери, че е осъществил тройния си шлем, подписвайки с руския си началник три договора за все по – голяма дружба с руските другари, провалени до един, както знаем днес.
Скандалното фамилиарничене на нашия невеж премиер не е прецедент.
При едно посещение в Турция той налетя да целува и съпругата на президента Ердоган, което предизвика шок сред турските медии поради драстичното нарушаване на добрите нрави ( да не говорим за протокола). Но турците го премълчаха. Защото Борисов беше готов да целува каквото му подадат.
Това ,че се излагаме в чужбина пред чужденците, не е най-големият ни проблем. По – лошото е, че сме абонирани да изглеждаме така с такъв началник на държавата. Дали ни се смеят или ни презират, няма значение. Дотам сме се докарали.
И понеже гербаджийските умници непременно ще ми опонират, че е важно прегръдките да носят инвестиции ( т.е. котката трябва да лови мишки, без значение каква е на цвят, по Конфуций), ще им припомня, че този филм вече сме го гледали. Тодор Живков, прототипът на Борисов, целуваше страстно в устата Леонид Брежнев, когато си просеше петрол за препродаване на по-високи цени на свободния световен пазар. Крайният резултат от тази сделка “целувки срещу петрол” е известен.
Share on Facebook