Интересен феномен, съпътстващ появата на моята книга “Измамата “Сан Стефано”, може да бъде отбелязан още преди нейната премира: появи небивал медиен интерес към нея дори и от страна на програма “Хоризонт” на БНР, където кракът ми не е стъпвал от години.

В отговор на това на до момента не е постъпило нито едно публично възражение, което да ми е известно. 

За по-малко от седмица бях поканен да анонсирам новата книга в 4 телевизии и нито една от тях не възрази срещу факта, че не е първа по време или не желае да повтаря онова, което вече съм казал от екрана на конкуренцията – аргумент, който е в състояние да оправдава с месеци отсъствието ми като коментатор в българските телевизии.

Същевременно дори в личния ми блог обидите, псувните и прочее гадости, които обичайно се сипят, продължават обичайни си поток ( спестяван от мен на читателите като боклук не само заради самата му боклучавост, но и за да не поощрявам гамените), но още не са направили връзка със самата книга. Да не би с нещо да съм затруднил центъра, който ръководи клепането ми? Още ли не са измислили опорните точки или бавно четат тези цели 473 страници, търсейки слабо място, за което да се захванат? 

Нямам представа какво има да се случва, но не изключвам да се получи както и с други(те) ми книги, подложени на мълчалив отказ от спор с тях. Ако имаше засегнати от мен “главни герои”, убедени, че ще спечелят в един ( съдебен ) спор  , отдавна да се бяха обадили или предприели ответни мерки. Но те до един възприеха тактиката на премълчаването, потвърждавайки правотата ми на практика. 

А може би и “времената се менят” и моята позиция относно проклятието на руската намеса в България вече не изглежда толкова “ексцентрична”, за каквато беше обявявана преди години? За целта “само” трябваше на държави, като САЩ, Германия и Великобритания, да им се случат ( пропорционално) подобни руски нахлувания в собствения им луксозен свят, за да се промени цялостно нагласата на милиони хора по света, включително и в България.

Но да не бързам с оптимизма. “Може, може”, както е казал оптимистът в отговор на песимиста, който твърдял, че по-лошо не може да стане. 

За да избягам от абсурда на този анекдот, насред който така или иначе живеем на практика днес, предлагам нюансирано отношение в оценката и очакванията: да се въоръжим със здравословна доза скептицизъм, който отива на мислещите хора. Върху неговата философия е изградена западната цивилизация, изискваща да се подлага на съмнение всяко нещо, което изглежда прекалено очевидно, но е закостеняло като закономерност, канонизирана като истина от последна инстанция. Този подход ражда прогреса на който сме обречени – стига да се държим подобаващо отговорно спрямо предизвикателствата в личния и обществения ни живот, вместо да ги подминаваме за удобство и от мързел.

https://faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/ivo-indzhev-sanstefanskiyat-dogovor-izmami-balgarite-nakara-ni-da-mrazim-i-da-se-strahuvame-ot-evropa

Share on Facebook
IvoIndjev-pokana - nova
IvoIndjev-pokana - nova