Старият евреин питал на смъртния си одър дали наблизо са Моше, Аврам и всички останали синове. Когато се оказало са там до един, той възкликнал за последно: “който тогава, по дяволите, е в магазина”!

Та и с Борисов е така: кой, по дяволите, управлява държавата, при положение, че той не се свърта в нея, вживявайки се в новата си любима роля на совалка, международен фактор и регионален миротворец. Освен всичко друго се оказва, че държавата върви на сомотек. Уж без Борисов не може(м), а той направи възможното да ни убеди в обратното. 

В един друг стар виц ( с главен герой Тодор Живков или дъщеря му Людмила, все едно) се казваше: “прелитайки над България тойтя изпрати поздравителна телеграма до българския народ”. Сарказмът беше породен от усещането на хората, че вождовете се скъсват да пътуват, докато държавата затъва. 

По-интересното е какво предстои да се случва в България, когато Борисов се приземи обратно в нея. Какво ли ще открие, какви ли паяжини са изплетени в негово отсъствие?

Както вече е ставало дума, вместо да заприличат на него, имитирайки привързаност към европейския път на развитие, колизионните му партньори си тъкат своите мрежи за лов на избиратели с такова усърдие, че приличат на мравки, които бързат към мравуняка преди дъжд, по което може да се направи прогноза за бремето. Нещо повече, надпреварват се да потупват шефа си по рамото с похвали, че все повече приличал на тях. 

Борисов, както е известно, страда от нагона да го тупат по пагона, но досега не беше показвал, че търпи подобни подигравки от страна да дребосъци. Едно е Юнкер да го гали по главата пред телевизионните камери в пристъп на закачливост от позицията на негов шеф, друго е дейци на Атака и ВМРО да го хвалят иронично, че е заприличал на тях. 

Ясно е, че в отсъствието на Борисов са се развили процеси в неговото царство, които тепърва ще генерират новини. Че разединените патриотари гонят поотделно свои цели и гласове, е видно и с очите на простите, с които Борисов така добре се разбира на реципрочна основа. Въпросът е какво крои самият премиер.

Нека предложа една хипотеза.

Борисов нито за миг не е изоставял мечтата си за голяма коалиция. Нинова успя да я попари временно, разбирайки, че за нейното лидерство подобен сговор с ГЕРБ би бил смъртна присъда на следващи избори. Обаче на Нинова й се клатят позициите в самата БСП. Там има откровени привърженици на дружбата с Борисов – по-малко откровени в лагера на лобито на Румен Овчаров ( чийто Желю Бойчев, близък човек от близкото обкръжение на Нинова току, – що я напусна без гръм и трясък, но като тласък на свлачището под нейния авторитет) и открито възторжени привърженици на властовото присламчване към ГЕРБ, каквото е крилото на уязвения от Нинова почетен консул на Русия в Пловдив Георги Гергов.  

Да си представим, че усилията по прогонването на Нинова се увенчаят с успех и партията й попадне в орбитата на центробежните сили ( спрямо Борисов като центрист, за какъвто го определят придворните социолози и политолози). Нима той не би опитал ( отново) да се възползва, за да поднови усилията си да съблазни старите си съзаклятници от времето на близките му отношения с Първанов, с когото се опитваше да имитира измислени противоречия за пред публиката?

Ако това се случи, дните на патриотарите във властта ще бъдат преброени, а дружбата между ГЕРБ и БСП ще е “бой последен” за Борисов, който да елиминира по този начин и съпротивата от ляво срещу лелеяното му кандидатиране за президент срещу Румен Радев.  

С други думи, на мигранта Борисов му предстои да се завърне в родината и да се погрижи как да употреби остатъка от своя мандат, престиж и властови ресурс за целите на своето политическо дълголетие. Като знаем, че той не е приключвал нито един свой мандат – от МВР и кметуването, до премиерстването си досега, нямаме основание да смятаме, че за първи път ще изневери на себе си и ще доведе до край точно този опит да управлява с досадните подигравчии от Атака и ВМРО и с вицепремиер като Симеонов, който заплашва с прокуратурата министър Ангелкова, споделяща с Борисов особено силното си влечение към руските туристи ( макар те да са едва на пето място по важност в рамките на този отрасъл в България). 

НА СНИМКИТЕ: Борисов може да предава председателството, но навиците си – не. Щом има девици, задължително трябва да ги “приобщи” чрез езика на тялото си.

 

 

А на какъв език си говори с Туск и с Курц в кабинката на алпийския лифта и в едно барче, където наоколо не се вижда преводач, е задача с повишена чудност за учудените потребители на тези илюстрации, разпространени от мястото на събитието.

 

 

 

Share on Facebook