На 31 май премиерът Борисов обеща на Путин в Москва да се грижи за съветското монументално наследство в България и ето, че на 21 -ви юни коалиционният му партньор Сидеров премина към действие с поредното зрелище, организирано пред Монумента на окупационната червената армия ( МОЧА) в центъра на София. 

Ако не беше съобщението на пресцентъра на Атака, можеше и да не разберем, че в 4 сутринта, подобно на това как др. Шаренкова нареди посред нощ да бъде чистен МОЧА от оцветяването му като американски комикс с цел да бъдат финтирани медиите, Сидеров и компания, плюс руски другари, са решили да поднасят цветя в най-малките часове на денонощието. Досущ в стила на техния кумир Сталин, любител на среднощните акции – както по арестуването на политически жертви на режима, така и по запои с тесния му кръг съучастници в престъпното управление на огромната държава.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В търсене на скандала с цел съживяване помръкналия образ на управленския съглашенец, Сидеров използвал случая да призове за реабилитиране на Сталин, научаваме от преразказа на пресцентъра му. И заедно с това прехвърлил със задна дата вината за войната на Запада. Не Хитлер и Сталин, които се прегръщат през август 1939 г. и започват да си другаруват интензивно в изграждането на германската военна машина ( с помощта на огромни съветски суровинни доставки, с предоставяне на съветски полигони за обучение – самият Гьоринг тренира с германски пилоти там), а Западът бил виновен за всичко, кълне се Сидеров пред съветския тотем в София.

Освен това Западът не се биел достатъчно сериозно срещу Германия, повтаря папагалски Сидеров старата мантра на съветската пропагандна на нов глас.

Възраждането на най- мракобесната съветска версия за причината за Втората световна война, която стоварва вината на “капиталистите”, вади от контекста действителни факти за оперирането на чужди фирми на германския довоенен пазар, за да запуши голямата пробойна в съветската интерпретация на истината: без Сталин да му гарантира гърба, Хитлер не би се осмелил да се разправи с Европа, срещу която Москва го насъсква с надежда буржоата да се омаломощят взаимно и след това СССР да се намеси с гигантската си армия, дебнеща подходящия момент на границата с Германия, вкл. по средата на взаимно поделената с нацистите Полша. 

Ясно е едно: след кратка мимикрия  в позата  на “улегнал политик” Сидеров отново се бори за водещото място в състезанието по скандализираща русофилщина в България. В случая е намерил ниша да изпъкне. Иначе се губи някак си в многотията от негови подобия при поклоненията на петата колона пред МОЧА. Този път се е изхитрил да осъществи солова акция и да се открои. Решетников сигурно пак ще похвали своя питомец.

Ами Борисов, който го играе прозападен политик? Той пак ли ще се прави на умрял лисугер на финала на прозападното си председателстване?

Чудно политическо семейство ни управлява: може да се скарат по всякави вътрешни въпроси, но спрямо Матушката синовно са се прегърнали и разбрали да я обичат безрезервно, за да не ги напляска за пореден път, когато не слушкат ( достатъчно). 

Ето как бившият офицер от съветското военно разузнаване Владимир Богданович Резун, подписващ се като Виктор Суворов в книгите си, описва в “Денят “М” фактическата ситуация около  взаимното надхитряване между Хитлер и Сталин кой първи да нападне “другарчето” си през 1941 г. Читателят Васил Милев припомня цитата от книгата в ivo.bg:

През 1927 г. Сталин твърдо застава на върха на властта в СССР и започва подготовката за предстоящата война. Започва създаването на индустриална база за производство на оръжие, планирана и управлявана от петилетни планове. В началото на първата петилетка Червената армия е имала 92 танка , а в края – 4000. През 1933 г. полковник Хайнц Гудериан, след посещението си в Харковския локомотивен завода казва, че като странична продукция се правят 22 танка всеки ден. По същото време Германия не е произвеждала танкове.

“Хитлер ударил пръв и затова Сталиновата подготовка за войната се превърнала за Сталин в катастрофа. В резултат от войната Сталин получил само Полша. Източна Германия, Унгария, Югославия, Румъния, България, Чехословакия, Китай, половин Корея, половин Виетнам. На толкова скромен резултат ли се е надявал Сталин?

* * *

Да направим равносметка.

Началото на тайната мобилизация било фактическо включване във Втората световна война. Сталин разбирал това и съзнателно дал заповедта за започване на тайната мобилизация на 19 август 1939 година. От този ден при всякакъв развой на събитията войната не можела да бъде спряна.

Затова 19 АВГУСТ 1939 ГОДИНА Е ДЕНЯТ, КОГАТО СТАЛИН ЗАПОЧНАЛ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.

Тайната мобилизация трябвало да завърши с нападение срещу Германия и Румъния на 6 юли 1941 година. Едновременно в Съветския съюз трябвало да бъде обявен Денят „М“ — денят, когато мобилизацията се превръща от тайна в открита и всеобща.

Тайната мобилизация била насочена към подготовка на агресия, за отбраната на страната не се правело нищо. Тайната мобилизация била толкова колосална, че нямало как да бъде скрита. На Хитлер му оставал само един шанс — да се спасява с превантивен удар. Хитлер изпреварил Сталин с две седмици.

Ето защо Денят „М“ не настъпил.”

Виктор Суворов

“Денят “М”

 

Share on Facebook