Гласят за член на СЕМ Валерий Тодоров, бивш шеф на БНР и виден представител на обслужващите проруското статукво у нас т.н. журналисти. 

Подкрепям идеята в органа, играещ ролята на държавна котва за задържане на българските медии на дъното на световните класации по свобода на словото, др. Валерий Тодоров, да бъде имплантиран в загниващия труп на медийната свобода у нас като доказан вирус на русофилството. Абонираният за подобни началнически постове В.Т. този път се кани да просперира от квотата на президента Румен Радев.

Като удобен за Кремъл кореспондент в Москва Валерий Тодоров е дългогодишен еквивалент  в т.н. българска журналистика на тамошния любимец на официална българска служба посланик Бойко Коцев. Назначението му в СЕМ ще е поредното потвърждение на факта, че “рус(офилск)о гладно нема” в днешна България.

Може пък някои слепци у нас и в чужбина да прогледнат най- после за факта, че Радев е инкарнация на Първанов и е надграждане, прераждане на един пламенен защитник на военнопрестъпника Милошевич в края на 90-те години на миналия век, превърнал се за една нощ само година и малко по-късно в кочияш на българския троянски впряг на руската тройка в препускането й към за(па)дния двор на НАТО с цел шпиониране в руска полза.  

Радев върви по следите от копитата от руската тройка Златев, Борисов и Първанов, в която изпадналият по пътя Първанов е заменен от по-млад и по-добре маскиран “натовски” главнокомандващ.

Назначаването на др. Валерий на добре платения държавен пост  ще е поредното доказателство за приемствеността между управлението на шефа на БСП Георги Първанов в качеството му на държавен глава и сегашното заварено положение на също толкова “натовския” главнокомандващ Румен Радев. Защото Валерий Тодоров обслужваше  Първанов като “свещена крава” в БНР ( изразът е на колегата Мерим Тенев, напуснал с отвращение по тази причина държавното радио през 2010 г.). http://afera.bg/бнр-в-стъкларския-магазин-на-радиоефи.html

После(зло)слов: 

За желаещите да ме заподозрат, че завиждам на др. Валерий Тодоров за поредното му удостояване с голяма заплата за вярна служба ( на “вечната дружба”) съм длъжен да спомена, че два пъти – веднъж на един премиер и втори път на един днешен вицепремиер – съм отказвал предложения да ставам член на СЕМ. Лицемери, не ме мерете с лицето В.Т. http://www.predavatel.com/bg/news2010/2010_01_26_3

Share on Facebook