Корнелия Нинова започна преди две години кариерата си на нов социалистически вожд с поклонение пред паметника на вожда й Тодор Живков в Правец, където заведе за колективно обвързваща снимка   ( по метода на мафията всички да са “окървавени”)  за също така колективна реваншистка употреба своята лична преторианска нова червена гвардия.

 

 

Фотографираха се и се разпространиха за реваншистка употреба – прави ( според тях самите) или клекнали, като др. Илияна Йотова пред полковника от КГБ Гундяев, днешен генералисимус на Руската православна църква.

Този път другарите и другарките задълбаха още по-назад в историята. Явно няма с какво друго да слепват отломките си  в днешно време. Реставрираха обичая си да се кланят на съветския си родоначалник Георги Димитров в родното му село Ковачевци по повод годишнина от раждането му ( снимка от Клуб Z )

 

 

 

 

 

Нинова не е присъствала. Но новоизлюпената “консерваторка”, родееща се като боркиня срещу “джендерите” с останалите путинофилски фракции в управленско-опозиционния ни парламентарен пейзаж, изпратила послание до участниците в поредното сборище на носталгици по прекрасното ( за тях) тоталитарно време. В него тя казва, че Георги Димитров е “един от най-обругаваните политици за тези 28 години, един от политиците, чието дело се опитват да заличат. Но то е незаличимо”.

Делото на Георги Димитров наистина е незаличимо ( с позора на позьора от Лайпциг, възползвал се от правото на правосъдие в една тоталитарна нацистка Германия, каквото самият той отказва в болшевишка България, доказвайки, че болшевизмът е екстремна форма на националсоциализма). 

Най-видимото доказателство, че Георги Димитров е незаличим ( в това отношение)  е самата Нинова. Защото тя вади от мавзолейния формалин спомена за един диктатор и наместник на чуждия окупатор. Тъкмо при управлението на БСП от началото на 90-те години на миналия век “незаличимият” беше заличен от хилядите официални портрети, паметници и дори от чаршафите на профсъюзните почивни станции, на които образът му беше отпечатан ( авторът на тези редове разполага с такъв “експонат”, взет от вилата на близки, която е била “национализирана”). 

Както често става сред натегачите на началството обаче, упълномощеният от Нинова да надзирава реинкарнацията на тоталитарния съветски светец е надминал шефката си. Председателят на парламентарната група на БСП Драгомир Стойнев е заявил на мястото на поклонението в Кавачевци:

“Благодаря ви, че пазите в сърцата си делото на Георги Димитров, защото малко останаха българите, които могат да се сравнят с него”.

Дали Стойнев си дава сметка, че ни съобщава добра новина? Защото е облекчаващо да чуем от него, че подобията на националния предател Георги Димитров, съветският гражданин, назначен да съветизира насилствено България, са останали малко в днешна България. Дано да е прав др. Стойнев.

Колкото до факта, че са малко българите, чието име е записано в световната история, не мога да не се съглася. Все пак не всеки слуга на Сталин е успял да изкласи до негов заместник по въпросите на разправата с мнимите или реалните знайни и незнайни комунисти по света, репресирани от вожда му.  

За сведение на Стойнев и подобията му, да си сред най-известните представители на един народ е съмнителен комплимент. Известно е и на други народи – като онзи, чийто син е Адолф Шикългрубер. Изключително известен е като Хитлер.

 

В помощ на безпомощните да скрият истината ( освен чрез гузно премълчаване) реваншисти – социалисти, повтарям: основателите на българския социализъм Димитър Благоев и младият му следовник  Георги Димитров  ( преди да бъде болшевизиран от руснаците) са били антиподи на днешните путинофилстващи другарки и другари, припомням фактите.

 

Димитър Благоев:

 

„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“ ( „Принос към историята на социализма в България“, София, 1976 г.)

И не само Димитър Благоев като отделна, па макар и основополагаща за корените на социализма в България фигура, е бил убеден във вредата от русофилството и лъжата за “освобождението” на руска имперска цел. Това е била позицията на самата Работническа партия, ръководена от Георги Димитров преди да го превърнат в болшевик и слуга та Сталин, “преоткрил” руския национализъм едва пред лицето на германската заплаха след юни 1941 г. 

Уводна статия в “Работнически вестник” от 19.11. 1915 г., цитирана по – късно от Никола Петков в книгата му “През България за Дарданелите. При царска Русия и съветите” ( стр. 54), громи русофилщината не по-малко от самия Благоев:

“Но и когато искаше Сан Стефанска България ,Русия изхождаше не от желание да създаде една голяма и силна държава на Балканите, а с твърдото намерение да тури ръка на новата балканска държава и тъй да се доближи до Проливите!”

Share on Facebook