Ако може да се намери нещо положително от поредното разкопаване на руския проект АЕЦ “Белене”, то е в еволюцията на критиците му. Като един от участниците в групата на тези критици, допусната по закон до медиите по време на кампанията преди референдума от 27 януари 2013 г. , познавам процеса от първа ръка в най-концентрирания му вид. Защото многократно сме заседавали и обсъждали в една от залите на Народното събрание тактиката на общото ни говорене.
Без да споменавам имена, защото не е нужно да превръщам и съмишлениците си във врагове, на практика бях единственият, който застъпваше тезата, че АЕЦ “Белене” е руски проект за московска геополитическа употреба и този факт трябва да бъде изтъкван приоритетно от нас, противниците на проекта, в медийните ни изяви. Но останах в такава изолация, че ми идеше да се откажа от участие в кампанията. Въздържах се само заради нежеланието да навредя на каузата, а и на себе си. Защото щеше да прилича на “фасон”.
Днес с удовлетворение констатирам колко променена е позицията на най-видните критици на АЕЦ “Белене”. С изключение на някои експерти, повечето вече опонират на управленско-опозиционното единство в обслужването на руския интерес в контекста на руските планове за енергийно заробване на България. Нещо, което, меко казано , никак не правеха преди 5 години в името на илюзията, че така излишно се политизирал въпросът и така сме щели да отблъснем широката публика. Само че вече аудиторията на критиците на руския проект така се стесни в резултат на това отстъпление, че сега си хвърляме шапките от радост, че изобщо я има все още, че и е тръгнала да се обединява дори.
Несъстоялият се дебат на плоскостта на руското проникване обслужи московската пета колона. Критиците на проекта на практика съдействаха на противника, съгласявайки се да го принизят на битово ниво от гледна точка на мислещата част от аудторията, на която беше сервирано обичайното меню от кръчмарски сметки без кръчмаря, вместо за се засегнат въпроси като заплахата да имаме още една руска ядрена база на наша територия. Витаеше страх или поне нежелание от конфронтация с московската пета колона. В резултат на което тя изкласи до сегашната бетонирана от общото проруско статукво “коалиция Белене” в парламента, правителството и президентството.
Интересното беше, че българите, които не бяха подложени на пропагандна обработка в страната, гласуваха на референдума против инкарнацията на руския ядрен Франкенщайн и на практика срещу мегаломанските ядрени амбиции на ядреното лоби на Русия у нас посред рязко засиления скепсис на японците и европейците спрямо перспективите на ядрената енергетика изобщо. От гласувалите в чужбина български граждани 47,2% бяха „за“ развитието на ядрената енергетика чрез нова централа” ( както беше формулиран въпросът за референдума). „Против“ бяха 50,8% от гласувалите. Резултат, който беше почти огледален на гласуването в самата България, където референдумът иначе се провали заради ниската избирателна активност.
Не бива да забравяме, че той така или иначе се състоя по инициатива на БСП и Борисов играеше по тази причина “опозиция”, нареждайки да се гласува “против”. Дори в самия ден на референдума на 27 януари 2013 г. той заяви, че това се налагало, защото ГЕРБ били “последовлна партия”, т.е. щом той е спрял проекта на 28 март 2012 г., значи и на референдума трябва да се гласува против възстановяването на централата.
Както се вижда, ГЕРБ проявяват последователност само в лъжите за своята последователност. Партията вече се бори да победи БСП на терена на русофилството като по-правоверна трансмисия на плановете за увековечаване и засилване на зависимостта от Русия.
Днес паякът на “коалицията Белене” е властелин в царството на дезориентираните насекоми. Изтъкал си е мрежите за лов на “мухи без глави” сред лековерната част от бългаската фауна с помощта на контролираната от власта проруска пропаганда и може да си позволи да хитрува тактически. Прави го единствено, за да не каже някой в Брюксел и Вашингтон, че проруската позиция на партиите в Народното събрание е 100 процентна. Съответно на ДПС беше поверена ролята да имитира “плурализъм” под формата на скетицизъм относно успеха на начинанието с разкопаването на Беленския атомен труп. С това ни най-малко не беше попречено на НС да вземе вчера решението операцията по вдъхването на нов живот на мъртвеца да бъде пренесена в правителствената лаборатория, където дори и по формал(ин)нен признак няма условия за опозиционност.
Същият номер сред най-видните защитници на АЕЦ “Белене” върти сега социологът Андрей Райчев. Аз ли не знам нюансите в позицията му? Та нали ми беше позволено, за огромно неудоволствие на ядосаните от моята публична изява, да споря с него в “Панорома” в навечерието на референдума през януари 2013 г.! Беше им ужасно неприятно, че не могат да ми откажат участие, защото бях предложен като представител на коментаторската група, конституирана по закон. Водещият Бойко Василев буквално се извини, че се е наложило ми бъда допуснат в студито. Сблъсъкът ми с Райчев беше среща на две противоположни позиции, особено по въпроса за руския произход на онова, което се опитват да ни пробутат като български национален интерес.
Днес Райчев се изказва скептично за необходимостта от възстановяване на строежа за баланс на все по-френетичните възгласи “ура” за властта и опозицията, които дружно се надпреварват в реанимацията на спасяват руския труп с дишане уста в уста. На практика червеният шаман е отстъпил ролята си на пропагандаторите от ГЕРБ, като министър Теменужка Петкова и подобията й. Дори вицепремиерът Томислав Дончев, рисуван в медиите като нещо по-различно, по-европейско и атлантическо от шефа му, не смее да направи и най-малка крачка встрани от партийната линия по въпроса.
В ГЕРБ няма такива глезотии като демонстрация на някакъв плурализъм. Там или следваш указанията на Началника, или той те изхвърля от тепиха с един от неговите брутални суплекси. Тези номера с имитацията на плурализъм, който изобщо не застрашава общата партийна линия, са характерни повече за техните партньори от БСП.
Същевременно, макар и със закъснение, явната безпардонност на петата колона събуди най-сетне “отломките” на българската демокрация от приспивната песен ( това за “приспивната песене” е по Каракачанов и антиевропейските му изказвания) за уж ненужното политизиране на въпроса. Да, основателно и много важно е да се говори за корупционата същност на АЕЦ “Белене”, за липсата на икономическа обоснованост, за парите, цените и прочее истини, но приоритетът трябва да бъде в разобличаването на основната причина за целия напън. За целта трябваше да бъде победен витаещият страх от противопоставяне на марширващия руски фактор.
Този страх вече е преодолян, но трябваше да се стигне дотам Борисов да бъде привикан в Москва и да задвижи механизма на ревашизма под московска диктовка лично. За което, както и за всичко останало, споменато по-горе, трябва да благодарим на Путин. Под неговия натиск “отломките” ( по ББ) от истинската опозиция на проруското статукво се освобождават в България от илюзиите си, че могат да умилостивят самодържеца и поддръжниците му у нас.
Путин вече освободи Грузия и Украйна от русофилството. Чудех се какво може да направи и за нас в това отношение при положение, че явно не е в състояние да помогне за българското изтрезнавяне с пряка военна агресия поради членството на България в НАТО. Но таланливият самодържец намери начин да се изяви и в това отношение. Благодарение на него ”отломките” имат обединителна кауза.
Путин на практика изобличи Борисов. Пет години той се отбраняваше срещу всеки плах намек за зависимостта му от Кремъл. Главният му коз беше тъкмо спирането на проекта АЕЦ “Белене”. Путин сега му го отне и истината лъсна. Борисов млъкна гузно, пращайки на талази в медиите своите камикадзета да обслужват победоносно поражението му на този фронт с аргументите на БСП, Атака, ВМРО и прочее явни инструменти на руското влияние у нас.
А дали Путин ще пати на български терен, това изглежда съмнително все още. Но поне се открива шанс за това.
Share on Facebook
